Непознати

„Чероки“ и по заобиколен маршрут да отидат в Елко и там да се разделят на групи. Ърни, Фей и Джинджър щяха да поемат на север, към Туин Фолс, Айдахо, и после към Покатело. Оттам щяха да се качат на самолет за Бостън и да отседнат при семейство Ханаби. Веднага щом пристигнеха, трябваше да разкажат на хирурга и на съпругата му всичко, което бяха научили. После, след един-два часа, Джинджър щеше да събере колегите си в болница „Мемориъл“ и да им обясни какво е било сторено на мнозина невинни граждани по миналото лято. В това време Джордж и Рита Ханаби щяха да се свържат с влиятелни приятели и да уредят срещи, на които Джинджър и семейство Блок да разкажат историята си. Едва тогава Джинджър, Фей и Ърни щяха да направят изявление пред медиите. И накрая щяха да отидат в полицията, за да съобщят, че преди осем дни Пабло Джаксън не е бил убит от обикновен крадец.

— Номерът е историята да се разпространи сред влиятелни хора, защото ако, не дай Боже, претърпите „нещастен случай“, преди да сте убедили медиите да подкрепят каузата ви, трябва да има множество известни личности, които ще поискат да знаят кой ви е убил и защо. Ти си особено ценна за нас, Джинджър, заради познанствата ти в един от най-големите градове в страната. Ако съумееш да ги развълнуваш с разказа си, ще ни създадеш внушителна група адвокати. Само не забравяй, че когато отидеш в Бостън, трябва да действаш бързо, преди конспираторите да са разбрали къде си и да са решили да те заловят или да ти пръснат черепа.

Вятърът навън изведнъж се усили и започна да свисти по дъските и прозорците. Това беше хубаво, защото, ако се разразеше силна буря, видимостта щеше да намалее още и да имат по-добра възможност да се измъкнат незабелязано от мотела.

— Останалите четирима — продължи Джак с тон, намекващ, че тези ходове не са предложения, а необходимост, — Брендън, Санди, Джорджа и Марси, ще отидат в местното представителство за коли под наем и ще купят още един джип с парите, които ще ви дам, преди да тръгнете. После ще поемете на изток към Солт Лейк Сити, Юта. Снегът, разбира се, ще ви забави, но би трябвало да стигнете дотам и да вземете самолет, веднага щом виелицата утихне и да бъдете в Чикаго в четвъртък следобед или вечерта. Брендън веднага ще се свърже с отец Висажик, за когото ни разказа. Той трябва да използва връзките си, за да уреди незабавна среща с главата на чикагската епархия.

— Епископ Ричард О’Калахан — каза Брендън. — Но не знам дали отец Висажик ще може незабавно да уреди среща с него.

— Трябва да го направи — настоя Джак. — Много е важно да действаш бързо, Брендън. Враговете скоро ще те забележат, щом пристигнеш в Чикаго. На срещата с епископ О’Калахан ти, Джорджа и Санди ще обясните какво се е случило в Елко Каунти. А ти, Брендън, ще демонстрираш телекинетичните си способности. Искам да смаеш и уплашиш О’Калахан. Убеди го, че е свидетел на най-голямото събитие след раждането на Исус.

— Наистина е така.

Макар че цяла сутрин беше потиснат, Брендън сякаш се окуражи от авторитетния тон и вълнението на Джак.

Вятърът навън се усили толкова много, че дъските на прозорците и вратата започнаха да тракат.

Джак не искаше времето да се разваля твърде бързо, защото, ако смятаха да ги нападнат през следващите няколко часа, враговете им можеше да ускорят атаката, за да избегнат виелицата, която щеше да усложни нещата.

— И така, Брендън — продължи Джак, — убеди епископ О’Калахан и го накарай бързо да уреди срещи с кмета, градските съветници и видни социални и финансови личности. Може да имаш на разположение само двайсет и четири часа, за да разпространиш историята си, после животът ти ще бъде в опасност. Колкото по-бързо я разпространиш, толкова по-малка ще бъде опасността за теб. Но, при всички случаи, не рискувай повече от дванайсет часа, за да създадеш мрежа от влиятелни защитници и да ги помолиш да организират пресконференция. Само си представи! Подкрепят те най-знатните граждани на града, репортерите се чудят какво става и ти демонстрираш телекинетичните си способности, като вдигнеш във въздуха стол и го накараш бавно да прелети над главите им.

Брендън се засмя.

— Това със сигурност ще бъде убедително доказателство. Тайната ще бъде разкрита. Ще бъдат принудени да признаят всичко.

— Дано — каза Джак, — защото, докато вие изпълнявате задачите си, Доминик, Нед и аз ще бъдем в Тъндър Хил. Може да ни арестуват и единственият ни шанс да излезем оттам ще бъде, ако вие разпространите историята.

— Това не ми харесва — заяви Джорджа. — Защо е необходимо вие тримата да отивате в Тъндър Хил? Преди петнайсет минути ти зададох същия въпрос, а ти още не си ми отговорил. Щом направим публично изявление, военните и другите правителствени агенции, замесени в потулването на тайната, ще трябва да дадат обяснение. Те ще трябва да ни кажат какво се е случило по миналото лято и с какво се занимават в Тъндър Хил.

Джак пое дълбоко въздух, защото това беше онази част от плана, срещу която можеше да има възражения, особено от страна на Нед и Доминик.

— Съжалявам, Джорджа, но разсъжденията ти са наивни. Ако всички се разделим на групи и разкажем историите си, ще има голям натиск върху правителството и военните да кажат истината, но те ще протакат и месеци наред ще разпространяват противоречиви версии. Това ще им даде възможност да спечелят време, докато съчинят убедителна лъжа, с която да обяснят всичко, без да разкрият нищо. За да ускорите нещата, вие ще кажете на света, че трима ваши приятели са задържани насила в планината. Елементът на драма със заложници и представянето на правителството в ролята на терорист, ще бъде важен елемент, който вероятно няма да позволи на военните да протакат повече от ден-два.

Джак видя, че думите му стъписаха всички. Ърни и Фей го гледаха със смесица от изумление и тъга, сякаш вече беше мъртъв или обезумял.

На лицето на Джорджа се изписа страх.

— Не, не може да се жертвате…

— Ако вие, останалите, си свършите добре работата, няма да се жертваме — побърза да я прекъсне Джак. — Вие ще ни измъкнете от Тъндър Хил с помощта на публичните протести, които ще предизвикате. Ето защо е много важно всички да изпълните прецизно задачите си.

— Ами, ако влезете в склада и успеете да видите нещо, което обяснява какво се е случило с нас в онази юлска нощ? — попита Джорджа. — Ако направите няколко снимки и се измъкнете живи? В такъв случай ще се опитате да избягате. Не искаш да кажеш, че драмата със заложниците е задължителна, нали?

— Не, разбира се, не — отговори Джак.

Но той лъжеше. Макар да имаше съвсем малка вероятност да влязат във военния склад, Джак знаеше, че едва ли ще се измъкнат незабелязано. Още по-малък беше шансът да намерят нещо, което веднага би обяснило на какво са станали свидетели по миналото лято. Първо, те нямаха представа какво търсят. Можеше да го подминат, без да разберат, че са го видели. Освен това, ако в Тъндър Хил извършваха опасни експерименти, които се бяха изплъзнали от контрол в онази юлска нощ, отговорът на загадката можеше да е записан в документи, микрофилми или лабораторни доклади. Дори да получеха достъп до тях, Джак, Доминик и Нед нямаше да имат време да ги разгледат, за да намерят нещо, което ще хвърли светлина върху преживяванията им. Джак не сподели всичко това с останалите. Той не можеше да допусне обсъждането на плана да се превърне в спор за потенциалния риск и други възможности за избор.

— И ако категорично настояваш да влезете там, защо не може ние, останалите, да бъдем колкото е възможно по-близо до вас? — продължи Джорджа. — Може да отидем само до Елко, в редакцията на „Сентинел“ и Брендън ще демонстрира способностите си пред местните репортери. Ще разобличим конспираторите тук, вместо да ходим чак до Чикаго и Бостън.

— Не. — Джак беше трогнат, но и разстроен от загрижеността й за него. — Националните медии няма бързо да обърнат внимание на репортаж във вестник в малък град за грандиозна правителствена конспирация и за човек с телекинетични способности. Ще го приемат като поредната фантасмагория за снежния човек или летящи чинии. Враговете ни ще ви намерят, много преди националните медии да изпратят представител да провери достоверността на разказа. Трябва да отидете в Чикаго и Бостън. Планът, който очертах, е най-голямата ни надежда.