Непознати

Но Шеленхоф дипломатично отказа.

— За Бога, човече, размърдай уморения си задник! — изрева отец Висажик и тресна с юмрук по бюрото. Лицето му беше зачервено. — За нас това е въпрос на живот и смърт. Обади се на „Американ Експрес“ и провери дали ще одобрят покупката. И побързай!

Гневът на свещеника най-после накара Шеленхоф да пристъпи към действие. Той взе кредитната карта на Паркър и хукна към кабинета на управителя.

— Божичко — рече Фейн. — Ако бяхте протестант, щяхте да сте прочут евангелист, сипещ огън и жупел.

— Католик или не, накарал съм неколцина грешници да се разтреперят и изпотят.

— Не се и съмнявам.

От „Американ Експрес“ одобриха покупката. С разкаяно изражение Шеленхоф даде на Паркър купчина документи и му каза къде да се подпише.

— Каква седмица! — възкликна той. — В понеделник един клиент купи джип „Чероки“, като плати в брой. Сигурно беше спечелил голяма сума в някое казино. А сега това. А седмицата едва започва. Страхотно, а?

— Изумително — съгласи се Фейн.

Отец Висажик използва телефона на бюрото на Шеленхоф, обади се на Майкъл Джерано в Чикаго и му разказа за Паркър и за затварянето на магистрала 80. После, когато Шеленхоф отново излезе от стаята, Стефан добави нещо, което стресна Паркър.

— Майкъл, може би ще имаме неприятности, затова веднага се обади на Саймън Зодерман от „Трибюн“. Разкажи му всичко. Каква е връзката между Брендън, Толк, Емелийн Холбърг и Калвин Шаркъл. Обясни му какво се е случило тук, в Невада, по миналото лято и какво са видели. Ако изрази съмнения, кажи му, че аз вярвам на тази история. Той знае колко съм твърдоглав.

— Правилно ли чух? — попита Паркър, след като Стефан затвори. — Наистина ли знаете какво се е случило в онази юлска нощ?

— Да.

Преди отец Висажик да успее да добави нещо, Шеленхоф се върна.

— Трябва да ми кажете — настоя Паркър.

— Веднага щом тръгнем — обеща Стефан.

Нед караше джипа „Чероки“ на изток по заснежените склонове. Движеха се бавно. Санди и Фей седяха на предната седалка и тревожно се взираха през стъклото, помагайки на Нед да забележи препятствията във виелицата.

Ърни се опитваше да не изпадне в паника, когато здрачът помръкна и се стъмни. Миналата нощ, докато лежеше и гледаше мрака, той изпитваше съвсем леко безпокойство. Състоянието му се подобряваше.

Освен това пробудилият се спомен на Доминик му даваше надежда. Ърни също можеше да си спомни нещо. И когато преградата в паметта му рухнеше и най-после си спомнеше какво е видял в онази юлска нощ, той щеше да престане да се страхува от мрака.

Тъндър Хил се намираше на дванайсет километра на север. Пътят вече беше почистен, защото правителството плащаше на окръга да поддържа достъпа до военния склад по всяко време на денонощието.

— По-бързо — каза Санди.

Ърни знаеше какви са мислите й. Някой от Тъндър Хил можеше да се появи и да ги види.

Нед настъпи педала за газта, бързо мина през откритото пространство и подкара между хълмовете. Трябваше да стигнат до Виста Вали Роуд, до който оставаха десетина километра, и после да завият на юг и да поемат по успоредния на магистрала 80 път, водещ към Елко.

Ърни изведнъж осъзна, че мракът ги обгражда от всички страни. Стори му се, че тъмата наднича между милиардите снежинки и се приближава да го сграбчи…

Не. Имаше твърде много неща, от които си заслужаваше да се страхува, вместо да губи енергия за една глупава фобия. Макар да имаха компас, пак можеше да се изгубят във виелицата. Видимостта бе намаляла на няколко метра и можеше да излязат от пътя и да паднат в някоя скалиста пропаст.

„Страхувай се от онова, което си заслужава — помисли Ърни. — Не се боя от теб, мрак.“

Фей го погледна през рамо и той й се усмихна.

В същия миг Марси изпищя.

Доктор Майлс Бенел седеше на тъмно в кабинета си, размишляваше и се притесняваше.

На бюрото пред него имаше шест листа. През последните петнайсет месеца Бенел ги бе чел двайсет- трийсет пъти и помнеше дума по дума какво беше напечатано там. Това беше незаконно придобита разпечатка на психологическия портрет на Лийланд Фолкърк, открадната от компютърните досиета на персонала на ОСРВК.

Майлс Бенел, доктор по биология и химия, любител на физиката и антропологията, талантлив изпълнител на китара и пиано, автор на книги, вариращи от неврохистология до литературни анализи на поезия, познавач на хубави вина, почитател на филмите на Клинт Истуд и нещо като ренесансова личност от края на двайсети век, беше и компютърен запалянко със завидни умения. Той бе започнал да странства в сложната световна мрежа на електронната информация, още докато учеше в колежа. Преди осемнайсет месеца, когато работата му в проекта в Тъндър Хил го принуди често да контактува с Лийланд Фолкърк, Майлс Бенел реши, че полковникът е психично болен и би трябвало да бъде обявен за негоден за военна служба още като редник, ако не беше едно нещо. Фолкърк явно беше рядко срещан тип параноик и се бе научил да използва този особен вид лудост, за да се превърне в безотказно функциониращ робот, който изглеждаше и се държеше нормално. Майлс бе поискал да научи повече. Какво мотивираше Фолкърк? Какъв стимул би го накарал да избухне неочаквано? Отговорите можеше да бъдат намерени само в щаба на ОСРВК. Ето защо, преди шестнайсет месеца Бенел започна да използва компютъра, за да си проправи път към досието му във Вашингтон.

Първия път, когато прочете психологическия портрет, Майлс се уплаши, макар да си даваше сметка, че в Тъндър Хил може да му се наложи да работи с опасни и склонни към насилие хора като полковника. Имаше по-малка вероятност от неприятности, ако Бенел проявяваше към Фолкърк резервираност и пренебрежително уважение, каквито един параноик и маниак по контрола би разбрал. Майлс не се осмеляваше да се държи приятелски с този човек, нито да го ласкае, защото Фолкърк щеше да помисли, че крие нещо от него. Учтивото презрение беше най-разумната политика.

Но сега Бенел беше в ръцете на полковника. Майлс бе затворен под земята и щеше да бъде съден според пълните с предразсъдъци възгледи за вина и невинност на Фолкърк. Бенел беше уплашен до смърт.

Военният психолог, който бе написал портрета, не беше нито добре образован, нито твърде проницателен. Но въпреки че бе обявил полковника за повече от подходящ за елитните роти на ОСРВК, той бе забелязал особеностите в личността му. Ето защо, докладът беше обезпокоително четиво за Майлс, който умееше да чете между редовете.

Първо, Лийланд Фолкърк се страхуваше и мразеше всякакви видове религии. Тъй като любовта към Бога и родината се ценяха във военните от кариерата, Фолкърк се опитваше да прикрие антирелигиозните си настроения. Това отношение явно се дължеше на трудно детство и родители религиозни фанатици.

Бенел реши, че този недостатък на Фолкърк е особено обезпокоителен, защото настоящият случай, в който и двамата бяха замесени, имаше загадъчен контекст. Някои аспекти несъмнено притежаваха религиозни нюанси и асоциации, които със сигурност предизвикваха бурна негативна реакция от страна на полковника.

Второ, Лийланд Фолкърк беше обсебен от контрола. Той изпитваше потребност да властва над заобикалящата го среда и всички, с които общуваше. Тази непреодолима необходимост да контролира външния свят беше отражение на постоянната душевна борба да овладее агресивността и параноичните си страхове.

Майлс Бенел потрепери, като си помисли какво ужасно напрежение оказва върху полковника сегашната му задача, защото онова, което бе скрито в Тъндър Хил, не можеше да бъде контролирано вечно. Това