Непознати

— Най-вече ти. Сложи си лабораторната престилка, за да не се вижда револверът. Ако Фолкърк заповяда елиминирането ни, смятам да го застрелям. Но преди това ще ти дам знак с кодова дума да убиеш Хорнър. Трябва да премахнем и двамата, защото, ако му се предостави възможност, Хорнър ще ме убие, когато открия огън по Фолкърк. А е необходимо да оцелея, не само защото твърде много обичам кожата си, но и защото съм генерал и трябва да съумея да накарам хората на Фолкърк да ми се подчинят, след като командирът им умре. Ще го направиш ли, Майлс? Можеш ли да убиеш човек?

— Да. Мога да натисна спусъка, ако това означава да спра Хорнър. И аз те смятам за добър приятел, Боб. Но не само заради шаха и покера, а и защото си чел Т.С. Елиът.

— „Мисля, че сме на улицата на плъховете, където мъртвите са загубили костите си“ — изрецитира Боб Алварадо, тихо се засмя, отвори вратата и застана на прага. — Каква ирония! Много отдавна баща ми се притесняваше, че интересът ми към поезията ще ме направи женствен. Но аз станах генерал и в критични моменти поезията ми помага да спасявам задника си. Ще дойдеш ли в склада за оръжия?

Бенел стана и се приближи до Алварадо.

— Нали съзнаваш, че Фолкърк действа от името на самия началник на генералния щаб на армията и дори на по-висши власти? Затова, след като го убиеш, ще имаш огромни неприятности с генерал Риденауър и може би дори с президента.

— Да му го начукам на Риденауър. И на политиците, и на блюдолизците генерали като него. Фолкърк ще отнесе със себе си в гроба новите кодове на компютъра на охраната, но въпреки това след няколко дни ще успеем да се измъкнем оттук, дори ако се наложи да демонтираме проклетия изход. И после… Съзнаваш ли, че ще станем двете най-известни личности на тази окаяна планета? Може би дори в цялата история на човечеството. Всъщност не се сещам за някой, съобщил такава важна новина на света… освен Мария Магдалина на Великден сутринта.

Отец Висажик караше джипа, защото имаше опит от Виетнам с такива превозни средства. Разбира се, той бе извършил онези подвизи в блата и джунгли, а не в снежна виелица. Но Стефан установи, че джипът се управлява еднакво и в двата вида условия. Отец Висажик контролираше волана със същата безразсъдност, незачитане на опасността, увереност и майсторство като в онези дни, когато беше под обстрел. Той знаеше, че Господ го е призвал да стане свещеник, защото от време на време църквата се нуждаеше от човек, който носи в душата си дух за приключения.

Магистрала 80 беше затворена и те се отправиха на север по шосе 51. Макар че пътят лъкатушеше насам-натам, джипът бавно се приближаваше до крайната цел — мотел „Спокойствие“.

Стефан разказа на Паркър за ГИПК и онова, което бе научил от Майкъл Джерано, с когото се бе свързал господин Хикс, приятелят на Джинджър Вайс.

— Полковник Фолкърк е единственият военен в тази комисия. ГИПК явно само прахосва парите на данъкоплатците. Това е научна група, която изследва въздействието на проблем, който по всяка вероятност никога няма да възникне. Комисията се състои от биолози, физици, антрополози, лекари, социолози и психолози. ГИПК означава Група за изучаване последиците от контакта. Опитват се да преценят какво ще бъде положителното и отрицателното въздействие върху хората от първия контакт с интелигентни същества от друг свят.

Дъхът на Паркър секна.

— Нима искаш да кажеш, че…

— Да — прекъсна го отец Висажик.

— Нещо е дошло… Нещо…

За пръв път, откакто се запознаха, Паркър не можеше да намери думи да се изрази.

— Да — рече Стефан. Макар че изумителната вест вече не беше новина за него, той разбираше какво изпитва художникът. — В онази нощ на шести юли нещо е слязло от небето.

— Господи! — възкликна Фейн. — Мамка му! Извинявай, отче. Не исках да богохулствам. Божичко!

— В дадените обстоятелства мисля, че Господ няма да ти се разсърди. Главната цел на ГИПК е да постигне единодушно мнение какво ще бъде въздействието на прекия контакт на хората с извънземни.

— Но отговорът на този въпрос е лесен. Би било чудесно да разберем, че не сме сами във вселената. Аз и ти знаем как ще реагират хората. Те проявяват силен интерес към филмите за други светове и извънземни.

— Да, но има разлика между научната фантастика и реалността. Поне такова е мнението на мнозина учени, особено в областта на социологията и психологията. А антрополозите твърдят, че една не толкова напреднала култура ще изпита комплекс за малоценност при контакт с по-напредналата. Може да има срив на традициите и институциите. Примитивната култура ще загуби доверие в религиите и системите на управление. Сексуалните традиции, социалните ценности и семейните структури ще се разпаднат. Погледни какво стана с ескимосите след сблъсъка им със Западната цивилизация. Алкохолизъм, разрушаване на семейството, конфликт между поколенията и висок процент самоубийства… Не че Западната култура е опасна или лоша. Но е много по-изтънчена, усъвършенствана и богато структурирана от тази на ескимосите. И съприкосновението с нея доведе до сериозна загуби на самочувствието на ескимосите, което никога няма да си възвърнат.

Джипът спря в края на чакъления път, по който се движеха.

Паркър се вторачи в картата, сетне погледна компаса на таблото.

— Трябва да завием наляво. Ще изминем още пет километра на запад и ще стигнем до шосе на име Виста Вали Роуд. Ще го пресечем и след около петнайсет километра може да излезем зад мотел „Спокойствие“.

— Добре. Наблюдавай компаса, за да сме сигурни, че се движим на запад — каза Стефан и отново подкара джипа.

— Господин Хикс ли е казал на отец Джерано всички тези неща за ескимосите и за мнението на ГИПК?

— Не всичко.

— Тогава си мислил и преди по въпроса.

— Е, не точно за контакт с извънземни. Но част от йезуитското образование включва безпристрастен поглед върху добрите и лошите резултати от усилията на църквата да разпространява вярата сред изостаналите култури през вековете. Общото мнение е, че сме причинили обезпокоителен брой щети, макар да сме донесли просвещение. Както и да е, ние учим и антропология, затова разбирам притесненията на ГИПК.

— Но аз още не съм убеден за какво точно се тревожи ГИПК.

— Замисли се за американските индианци. В края на краищата те не са били унищожени от оръжията на белите, а от сблъсъка между културите. Нашествието на нови идеи принудило индианците да видят сравнително примитивното си общество в нова светлина. И това е довело до загуба на самочувствието, на културната идентичност и социалната ориентация. ГИПК смята, че контактът между човечеството и една много напреднала извънземна цивилизация би имал същия ефект върху нас. Ще има загуба на религиозната вяра, на доверието в правителството, в ценностните системи, засилен комплекс за малоценност и самоубийства.

— А ти би ли загубил вярата си, отче?

— Не. Напротив — развълнувано заяви Стефан. — Ако в тази огромна вселена няма други форми на живот, това може да ме накара да помисля, че няма и Господ и еволюцията на нашия вид е случайност. Защото, ако има Господ, Той обича живота и всички същества, които е създал и никога не би оставил вселената пуста.

— Много хора са на същото мнение.

— И дори ако създанията, с които се срещнем, да са драстично различни от нас на външен вид, вярата ми пак няма да се разклати. Когато е казал, че ни е сътворил по Свое подобие, Господ не е имал предвид външността ни, а душите, съзнанието и способността ни да разсъждаваме, да обичаме и да изпитваме състрадание. Тези са характерните черти на човечеството, подобни Нему. И това е посланието, което нося на Брендън. Мисля, че кризата във вярата му е предизвикана от спомен за среща с раса, драстично различна и невъобразимо по-висша от нас. И подсъзнателно той е започнал да вярва, че църквата лъже и