огнестрелната рана, младият свещеник бе възнаграден с гледка, която го накара да затаи дъх и зарадва сърцето му. Кървенето бе спряло. Гилзата се издигна от тялото на непознатия, сякаш изтласкана от вътрешен натиск, и свистейки, изскочи от плътта. Раната започна да се затваря.

Брендън бързо сложи ръце на по-малката рана на рамото на мъжа и изведнъж усети как вторият куршум, който не бе проникнал дълбоко като първия, излиза от разкъсаната плът и пада в дланта му.

През тялото на младия свещеник премина победоносна тръпка. Той изпита непреодолимо желание да отметне назад глава и да се засмее, защото бе победил смъртта.

Очите на пострадалия се проясниха. Отначало той погледна озадачено Брендън, сетне явно го позна и ужасено каза:

— Стефан… Отец Висажик.

Това познато и обичано име, произнесено от устата на непознат, стресна Брендън и го изпълни с необясним страх за наставника му.

— Какво? Какво за отец Висажик?

— Той сигурно се нуждае от помощта ти повече от мен. Побързай!

За миг Брендън не разбра какво му казва мъжът. После ужасен осъзна, че шофьорът на надупчения от куршуми джип трябва да е Стефан. Но това беше невъзможно. Как се бе озовал тук отец Висажик? Кога бе дошъл? Защо? С каква цел?

— Побързай — повтори непознатият.

Брендън скочи, мина покрай полковник Фолкърк и ефрейтора и заобиколи джипа. Но вратата на шофьора не искаше да се отвори. Изглежда, беше заключена. Или повредена от изстрелите. Брендън изпадна в паника и задърпа дръжката, но напразно. После се съсредоточи и й внуши да се отвори. Скърцайки и стържейки, вратата падна от изкривените панти. Тялото, което се бе прегърбило над волана, бавно започна да се свлича на земята.

Брендън сграбчи отец Висажик, измъкна го от джипа и го сложи да легне на студения сняг. Той видя лицето на пастора и промълви:

— О, Господи, не.

Очите на Стефан бяха безизразни, невиждащи и неподвижни. Брендън видя и кървавата бразда от ъгъла на дясното око до ухото. Тази рана не беше смъртоносна, но в гърлото на отец Висажик зееше огромна дупка, запълнена с разкъсана плът и съсирена кръв.

Брендън сложи треперещите си ръце на гърлото му. Дълбоко в себе си той почувства как силата извира от него и стига до изстиващото тяло на човека, когото обичаше и уважаваше.

Брендън използва цялата си загадъчна дарба, за да възвърне живота на Стефан, но скоро разбра, че чудото изисква взаимност между лечителя и пострадалия. Странно, но оздравяването беше двустранен процес. А животът в отец Висажик бе угаснал. Той бе починал, преди Брендън да стигне до джипа. Лечебната сила не можеше да съедини увредената плът. Брендън можеше да лекува само ранени и болни, но не и да възкресява.

От гърдите му се изтръгна скръбно ридание. Но той отказа да се предаде на отчаянието. Брендън поклати глава, преглъщайки сълзите и опита отново, твърдо решен да възкреси мъртвеца, макар да знаеше, че няма да може.

Той неясно осъзна, че говори. После, след минута-две разбра, че се моли на Бога — нещо, което не бе правил наскоро.

Брендън се молеше не инстинктивно и несъзнателно, с целия си плам и убеденост, комбинацията от необикновените му способности и Божията намеса да съживят отец Висажик. В този мрачен миг Брендън възвърна вярата си в Бога. Той вярваше с цялото си сърце и душа. Господ никога не отказваше да направи нещо в името на любовта и раната може би щеше да заздравее и пасторът да стане.

Брендън държеше ръце на ужасната рана и умоляваше Господ, но отец Висажик продължаваше да лежи неподвижно. Безжизнените му очи, някога изпълнени със сърдечност, топлота, интелигентност и обич се бяха вторачили, без да мигат, в нещо отвъд този свят.

Най-сетне Брендън трябваше да се примири, че такава е била волята Божия.

Гласът му потрепери. Той хвана отпуснатата ръка на Стефан и се вкопчи в нея като изгубило се дете. Сърцето му се изпълни с мъка.

Полковник Фолкърк се наведе над него.

— Е, силата ти има граници, а? Хубаво. Беше полезно да го науча.

Брендън вдигна глава и погледна грубо изсеченото лице и странните, сякаш прозрачни очи, и не почувства страха, който преди малко полковникът бе предизвикал в него.

— Той умря, без да има възможност да се изповяда. Аз съм свещеник. Ще стоя тук и ще направя каквото трябва. И когато приключа, ще се присъединя към другите. Единственият начин да ме помръднеш оттук е, ако ме влачиш или убиеш. Ако не можеш да чакаш, тогава ще трябва да ме застреляш в гръб.

С мокро от сълзите и от снега лице Брендън се обърна към отец Висажик, пое дълбоко въздух и установи, че без колебание произнася латинските думи на молитвата.

Джак, Доминик и Джинджър без усилие се провряха през дупката в стоманената мрежа.

Джак огледа терена с прибора за нощно виждане, търсейки камери за наблюдение и алармени системи с фотоклетки и сензори. Той видя два стълба, на които бяха монтирани камери, покриващи от различни ъгли тази част от периметъра на Тъндър Хил. Но обективите им сигурно бяха заскрежени. Той не забеляза детектори за движение.

Джак извади уред с размерите на портфейл — усъвършенстван вариант на волтметър, който регистрираше електрически ток от жици, заровени на петдесет сантиметра под земята. Джак бавно измина едва три метра, когато детекторът започна тихо да пиука и да проблясва с кехлибарена светлина.

Той мигновено спря, отстъпи няколко крачки назад и повика при себе си Джинджър и Доминик.

— На четири-пет сантиметра под земята има чувствителна на натиск алармена система. Започва на около три метра от оградата и съм сигурен, че минава по целия периметър на склада. Системата представлява плетеница от жици, по които минава електричество с нисък волтаж. Направена е така, че някои от жиците се прекъсват, когато върху тях стъпи нещо или някой с тегло, да речем, двайсет и пет килограма. Тежестта на снега не им влияе, защото е разпределена равномерно. Активира се от локализиран натиск като например стъпка на човек.

— Колко е широка плетеницата? — попита Джинджър.

— Най-малко два и половина-три метра. Искат да са сигурни, че ако дойде умник като мен и открие системата, ще бъде невъзможно да я прескочи.

— Не знам за вас — рече Доминик, — но аз не мога да прелетя.

— Не съм много сигурен… Ако си имал време да изследваш способностите си… Щом можеш да вдигаш столове, защо да не можеш да издигнеш и себе си? — попита Джак, после видя, че предложението му стресна Доминик, и добави: — Но ти не си имал време да се научиш да контролираш дарбата си, затова ще разчитаме на онова, с чиято помощ стигнахме дотук.

— Какво? — попита Джинджър.

— Гениалността ми — ухили се Джак. — Ето какво ще направим. Ще вървим покрай оградата, докато видим някое голямо дърво на десетина метра отвъд алармата.

— И после? — попита Доминик.

— Ще видите.

— Ами ако няма дърво? — попита Джинджър.

— Мислех те за по-голям оптимист, докторе. Щом казвам, че ни трябва дърво, очаквам да ми отговориш: „Да, ще намерим цяла гора.“

Тримата видяха подходящо дърво само триста метра по-нататък. Огромният бор беше дебел и широко разклонен, извисяваше се на двайсет и пет метра и беше на десет-дванайсет метра от оградата.

Използвайки отново прибора за нощно виждане, Джак огледа масивния бор, докато видя клон, какъвто му бе необходим. Той прибра уреда и извади нещо, което приличаше на котва с четири куки. Джинджър и Фей я бяха купили от Елко заедно с другите неща. За куката беше завързано найлоново въже, дълго трийсет метра, и предназначено за алпинисти.

Вы читаете Непознати
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату