— Дядо Коледа донесе ли ми „Чичо Доктор“?
— Донесъл ти е много повече неща, миличка — каза Пит. — Само погледни.
Марси се обърна, видя елхата и купчината подаръци и ахна.
Вълнението на детето се пренесе върху родителите на Джорджа, които за известно време забравиха за мръсния аспиратор и купените от магазина курабии. Апартаментът се изпълни с радостни възгласи.
Но когато Марси отвори половината подаръци, празничното настроение започна да се променя. Детето мърмореше недоволно, че Дядо Коледа е забравил да й донесе „Чичо Доктор“. Марси захвърли кукла, която отдавна бе искала, без дори да я извади от кутията, и нетърпеливо разкъса опаковката на следващия пакет с надеждата, че е „Чичо Доктор“. Нещо в държанието на детето и в странното изражение в очите й обезпокои Джорджа. Мери и Пит също забелязаха това. Те подканиха Марси да отделя повече внимание и да се радва на всеки подарък, но призивите им не бяха чути.
Джорджа не бе сложила „Чичо Доктор“ под елхата, а го бе скрила в дрешника като последна изненада. Но Марси вече бе отворила почти всички подаръци и бе пребледняла и трепереше в очакване на медицинския комплект.
Но защо „Чичо Доктор“ беше толкова важен? Повечето от вече разопакованите играчки бяха по-скъпи и по-интересни от комплекта. Защо вниманието на Марси беше толкова силно и неестествено съсредоточено върху „Чичо Доктор“? Защо беше толкова обсебена от него?
Когато видя всички подаръци, момиченцето отчаяно изхлипа:
— Дядо Коледа не го е донесъл! Забравил е!
Подаръците бяха чудесни, затова недоволството на детето беше учудващо. Джорджа се разстрои, ядоса се на грубото държание на дъщеря си и видя, че родителите й са стъписани от този неочакван и с нищо неоправдан изблик на гняв.
Изведнъж уплашена, че празникът ще се провали, Джорджа изтича до дрешника в спалнята, извади съдбовния подарък и го занесе в хола.
Марси трескаво го грабна от ръцете на майка си.
— Какво му става на това дете? — попита Мери.
— Да — съгласи се Пит. — Какво толкова важно има в този „Чичо Доктор“?
Марси нетърпеливо разопакова подаръка, увери се, че това е играчката, която най-много иска и мигновено се успокои и спря да трепери.
— „Чичо Доктор“! Дядо Коледа не е забравил да ми го донесе.
— Миличка, подаръкът може да не е от Дядо Коледа — каза Джорджа, която изпита огромно облекчение, като видя, че детето се отърсва от онова странно и неприятно настроение. — Не всички подаръци са от Дядо Коледа. Погледни картичката.
Марси послушно погледна картичката, прочете няколкото думи, написани там и колебливо се усмихна.
— От… татко е.
Джорджа усети, че родителите й се вторачиха в нея, но не посмя да ги погледне в очите. Те знаеха, че Алън е заминал за Акапулко с най-новата си любовница, вятърничава блондинка на име Пепър, и не си е направил труда да изпрати поне картичка на Марси. Мери и Пит несъмнено не одобряваха факта, че Джорджа му е позволила да се измъкне толкова лесно.
По-късно, когато Джорджа проверяваше дали пуйката се е опекла, майка й застана до нея и тихо попита:
— Защо го направи, Джорджа? Защо написа името на онзи негодник на подаръка, който Марси най- много искаше?
— Редно ли беше да й разваля празника само защото баща й е тъпак?
— Трябваше да й кажеш истината.
— Истината е твърде грозна за едно седемгодишно дете.
— Колкото по-скоро разбере какъв е баща й, толкова по-добре. Между другото, знаеш ли какво е чул баща ти за онази жена, с която живее Алън?
— Надявам се, че пуйката ще стане до обяд.
Но Мери не пожела да смени темата.
— Тя е момиче на повикване в две казина, Джорджа. Алън живее с проститутка. Какво му става?
Джорджа затвори очи и пое дълбоко въздух.
— Щом не иска да има нищо общо с Марси, това е чудесно — продължи Мери. — Един Господ знае каква болест може да прихване, като живее с онази жена.
Джорджа заля пуйката, сложи я отново във фурната и се изправи.
— Може ли да не говорим по този въпрос?
— Мислех, че искаш да знаеш какво представлява онази жена.
— Сега вече знам.
— Ами, ако някой ден Алън дойде и каже: „Пепър и аз искаме Марси да дойде с нас в Акапулко или Дисниленд, или да живеем заедно известно време?“
— Майко, той не иска да има нищо общо с Марси, защото тя му напомня за задълженията му.
— Но ако…
—
Джорджа не повиши тон, но в думите й прозвуча такъв гняв, че въздействието им върху майка й беше светкавично. На лицето на Мери се изписа обидено изражение. Жегната и уязвена, тя обърна гръб на дъщеря си, приближи се бързо до хладилника, отвори го и огледа съдържанието му.
— О, има супа от говежди опашки.
— Не е купена от магазина. Домашно приготвена е — с разтреперан глас каза Джорджа.
Тя не искаше да се кара с майка си, но осъзна, че забележката й може да бъде изтълкувана погрешно като иронично подмятане по адрес на учудването на баща й за купените от магазина курабии. Джорджа прехапа устни и преглътна горещите сълзи.
— И картофи ли ще има? — попита Мери, която още оглеждаше хладилника. — А, вече си нарязала зелето. Мислех, че ще се нуждаеш от помощ, но ти си приготвила всичко.
Тя затвори вратата на хладилника и потърси нещо друго, с което да се занимава, докато неудобният момент премине. И в нейните очи напираха сълзи.
Джорджа се хвърли към нея и я прегърна. Мери я притисна в обятията си и двете стояха известно време така, съзнавайки, че не е необходимо да казват нищо.
— Не знам защо съм такава. Майка ми се държеше по същия начин с мен. Кълна се, че повече няма да правя така — заяви Мери.
— Обичам те такава, каквато си.
— Може би се държа така, защото си единственото ми дете. Ако имах и други, нямаше да съм толкова строга с теб.
— Вината е отчасти моя, мамо. Напоследък съм много докачлива.
— Как няма да си? Онзи скапаняк те заряза, издържаш сама дъщеря си… Имаш пълното право да си докачлива. Ние много се гордеем с теб, Джорджа. Иска се голяма смелост за онова, което правиш.
От хола се чуха писъците на Марси. „Сега пък какво има?“ — запита се Джорджа. Тя влезе в хола и видя, че баща й се опитва да убеди Марси да играе с една от куклите.
— Погледни! — каза Пит. — Когато я наклониш на едната страна, куклата плаче, а на другата се смее.
— Не искам да играя с глупавата кукла — нацупи се Марси, която държеше пластмасовата спринцовка от комплекта „Чичо Доктор“. Отново я бе обзело напрежение и чувство на неотложност. — Искам пак да ти направя инжекция.
— Но, миличка, ти вече ми направи двайсет инжекции.
— Трябва да се упражнявам. Никога няма да стана лекарка и да се лекувам сама, ако не започна да се упражнявам
Пит раздразнено погледна Джорджа.
— Каква е тази мания по „Чичо Доктор“? — попита Мери.
— Нямам представа — отговори Джорджа.
