година, тя се намръщи и гласът й се превърна в изпълнен с напрежение шепот. Той разбра, че Джинджър се приближава до момента на забравеното изпитание.
Пабло вече я бе върнал назад във времето — месеците на специализацията й в болница „Мемориъл“ и после на трийсети юли, понеделник, когато Джинджър за пръв път се яви на дежурство пред Джордж Ханаби. Това беше преди повече от седемнайсет месеца. Спомените й останаха ясни и подробни. Пабло я върна на двайсет и девети, двайсет и осми, двайсет и седми, двайсет и шести, двайсет и пети и двайсет и четвърти юли, когато Джинджър се настаняваше в новия си апартамент, разопаковаше мебелите и пазаруваше. На осемнайсети юли бе пристигнал камионът с вещите за домакинството й от Пабло Алто, Калифорния, където бе живяла предишните две години.
На седемнайсети юли Джинджър бе дошла с кола в Бостън и бе наела стая в „Холидей Ин“.
— С кола? Шофирала си дотам чак от Станфорд?
— Това беше първата ми ваканция. Исках да шофирам и да разгледам част от страната — отговори Джинджър, но със злокобен глас, сякаш говореше за пътуване в ада.
Пабло започна да я връща в дните на пътуването покрай северната част на Скалистите планини, през Юта и в Невада, докато стигнаха до вторник сутринта, десети юли. Предишната нощ Джинджър бе отседнала в мотел и когато Пабло я попита за името му, през тялото й премина тръпка.
— „С-спокойствие“.
— Мотел „Спокойствие“? Къде се намира? Опиши го.
Тя стисна ръце в юмруци.
— На петдесет километра от Елко, на междущатска магистрала 80.
Заеквайки и без желание, Джинджър описа мотел „Спокойствие“ и грила. Нещо в онова място я ужасяваше. Всеки мускул в тялото й се напрегна.
— Нощувала си в мотела на девети юли. Това е било понеделник. Добре. Сега е понеделник, девети юли. Току-що пристигаш в мотела. По кое време на деня идваш?
Отначало тя не отговори и се разтрепери още по-силно, после каза:
— Не пристигнах там в понеделник, а в петък.
— В петък? — сепна се Пабло. — Стояла си в мотел „Спокойствие“ от петък, шести юли, до понеделник, девети юли? Четири денонощия в онзи малък мотел насред дивата пустош? Защо си стояла там толкова дълго?
— Защото беше спокойно. В края на краищата бях във ваканция — монотонно отговори Джинджър. Гласът й ставаше все по-странен, престорен и безизразен. — Нуждаех се от почивка и там беше идеалното място да се отпусна.
Възрастният илюзионист погледна искрящия сняг, който валеше навън в мрачния, сив следобед и внимателно обмисли следващия си въпрос.
— Ти каза, че в мотела не е имало плувен басейн, а и стаите, които описа, не са били луксозни. Предназначени са за кратко пребиваване. Какво си правила четири дни там, в дивата пустош, Джинджър?
— Вече казах. Почивах си. Само това. Дремех. Прочетох няколко книги. Гледах телевизия. Образът там е хубав, защото имат сателитна антена на покрива. — Начинът й на говорене коренно се промени и сега тя сякаш четеше сценарий. — След две напрегнати години в Станфорд се нуждаех от няколко дни на пълна почивка, без да правя нищо.
— Кои книги прочете, докато беше в мотела?
— Не… си спомням. — Ръцете й още бяха стиснати в юмруци и тялото й беше сковано. На челото й избиха ситни капки пот.
— Джинджър, сега ти си там, в мотелската стая, и четеш… Разбираш ли? Погледни заглавието на книгата и ми го кажи.
— Аз… Не… Няма заглавие.
— Всяка книга има заглавие.
— Няма заглавие.
— Защото всъщност няма книга, нали?
— Да. Само си почивах. Дремех. Прочетох няколко книги. Гледах телевизия — тихо и монотонно повтори Джинджър. — Образът там е хубав, защото имат сателитна антена на покрива.
— Какви предавания гледа?
— Новини. Филми.
— Кои филми?
Тя трепна.
— Не… си спомням.
Пабло беше убеден, че Джинджър не си спомня тези неща, защото не ги е правила. Тя явно е била в онзи мотел, защото го описа подробно, но не помнеше книгите и телевизионните предавания, защото не бе прекарала времето си с тях. Чрез хитри внушения след хипнозата Джинджър бе инструктирана да казва, че е правила онези неща, но това бяха изкуствени спомени, предназначени да прикрият онова, което действително се бе случило в мотела. Специалистите по промиване на мозъци можеха да имплантират фалшиви спомени в паметта на субекта, но колкото и усилия да полагаше и да се позоваваше на сложна мрежа от преплитащи се детайли, човек не можеше да разкаже фалшивите спомени убедително като реалните.
— Къде вечеряше? — попита Пабло.
— В грил „Спокойствие“. Ресторантът е малък и менюто не е богато, но храната е сравнително хубава.
Отговорът отново бе произнесен с безизразен, монотонен и глух глас.
— Какво яде в грил „Спокойствие“?
Джинджър се поколеба.
— Не… си спомням.
— Но ти каза, че храната е била хубава. Как е възможно да прецениш, щом не си спомняш какво си яла?
— Ами… Ресторантът е малък и менюто не е богато.
Колкото повече Пабло настояваше за подробности, толкова по-напрегната ставаше Джинджър. Гласът й остана безизразен и монотонен, докато произнасяше програмираните отговори, но лицето й се изкриви и скова от безпокойство.
Пабло можеше да й каже, че привидните й спомени от онези четири дни в мотел „Спокойствие“ са фалшиви. Можеше да й заповяда да ги прогони от паметта си и тя щеше да го направи. После можеше да й обясни, че истинските й спомени са заключени от „блокажа Азраел“ и Джинджър трябва да го разбие на парчета. Но ако го бе сторил, тя щеше да изпадне в кома или да стане нещо по-лошо, в зависимост от това как я бяха програмирали. Ето защо, Пабло трябваше в продължение на много дни, вероятно седмици, да търси малки пролуки, които предпазливо да изследва.
За днес той се задоволи с факта, че е идентифицирал точния брой на часовете, които са били откраднати от паметта й. Пабло я върна в петък, шести юли, и я попита кога се е регистрирала в мотел „Спокойствие“.
— Малко след осем вечерта. — Джинджър вече не говореше монотонно, защото това бяха истинските й спомени. — До залез слънце оставаше час, но бях капнала от умора. Единственото ми желание беше да вечерям, да се изкъпя и да си легна.
Тя описа подробно мъжа и жената на регистрацията и дори си спомни имената им.
— Фей и Ърни.
— След като си се регистрирала, ти си вечеряла в грила до мотела. Как изглеждаше ресторантът?
Джинджър го описа подробно и убедително. Но когато стигна до момента, в който излезе от заведението, спомените й отново станаха фалшиви. Явно паметта й бе променена в периода след влизането й в грил „Спокойствие“ в онзи петък вечерта, до напускането на мотела и заминаването й за Юта във вторник.
Пабло пак я върна в малкия ресторант, търсейки точния момент, в който свършваха истинските спомени и започваха фалшивите.
