— Знам. Ти ме убеди. Затова трябва да помисля. Всичко това е много странно. Трябва да сме внимателни и да бъдем сигурни, че постъпваме правилно.
— Страхувам се. Толкова съм самотна тук.
— Не си сама. Няма да те оставя. — Гласът на Марти започна силно да трепери. — Ще ти се обадя.
— Марти…
— Ще помисля и…
— Ако се случи нещо…
— Ще реша кое е най-доброто…
— Ако с мен се случи нещо…
— И ще ти се обадя.
— Марти…
— След малко да ти се обадя.
Марти тресна слушалката и пусна чекмеджето. Ръката й беше изтръпнала. Тя започна да пристъпва назад, докато се блъсна в хладилника. Бутилките вътре изтракаха.
Едната беше пълна до половината с вино, останало от предишната вечер. Стъклото на винената бутилка беше дебело. Марти можеше да я размаха като бухалка и да разбие нечий череп.
Ударите на сърцето й отекваха в цялото й тяло.
23.
— Урината не лъже — каза доктор Донклин.
Валит вдигна глава и размърда уши, сякаш изразяваше съгласието си.
Скийт, който беше свързан с електрокардиограф, продължаваше да спи непробудно.
Дъсти наблюдаваше светлата зелена точка на монитора. Пулсът на брат му беше бавен, но равномерен. Нямаше аритмия.
„Нов живот“ не беше нито болница, нито диагностична лаборатория. Но заради склонността към самоунищожение и изобретателността на пациентите, клиниката разполагаше с модерна техника, необходима, за да се направи бърз анализ на телесните течности за наличие на наркотици.
Първите кръвни проби на Скийт, взети при постъпването му, показваха рецептата на коктейла от химични вещества, с които бе започнал денят. Метамфетамини, кокаин и ДМТ. Метамфетаминът и кокаинът бяха стимуланти, а ДМТ, диметил триптаминът — синтетичен халюциноген, подобен на псилоцибина, който беше алкалоиден кристал и се извличаше от гъбата
Втората кръвна проба, взета докато Скийт лежеше в състояние, наподобяващо кома, още не беше готова. Но резултатът от урината показваше, че организмът му не е приемал още наркотици. Нещо повече, до голяма степен организмът му бе преработил метамфетамина, кокаина и ДМТ. Поне засега Скийт нямаше да вижда ангелът на смъртта, който го бе накарал да скочи от покрива на семейство Соренсън.
— Ще получим същите данни и от втората кръвна проба — предсказа Донклин. — Урината не лъже.
Резултатът от изследването на урината не подкрепяше диагнозата за диабетична или уремична кома.
— Ако и анализът на кръвта не покаже нищо — добави лекарят, — вероятно ще трябва да го преместим в болница.
Тракането на бутилките в хладилника, на който се бе облегнала Марти, постепенно утихна.
Болката от изтръпналите й ръце предизвика сълзи в очите й. Тя ги избърса с ръкава на блузата си, но зрението й остана замъглено.
Марти още си представяше острите ръбове на счупената винена бутилка и беше толкова уплашена от потенциала си за насилие и от несъзнателните си намерения, че се парализира от страх.
Трябваше да действа. В това беше надеждата. Но съзнанието й още не се беше прояснило, за да разсъждава и анализира и после разумно да избере правилното и най-ефективно действие.
Марти събра сили, отдалечи се от хладилника, прекоси кухнята и се приближи до шкафа, където беше само допреди няколко минути.
Пръстите й се вкопчиха в дръжката. Тя издърпа чекмеджето и видя лъскавата ножица.
Ръцете й се разтрепериха, но Марти успя да измъкне чекмеджето и да го занесе до контейнера за отпадъци. Тя смяташе да изсипе там съдържанието, но ножицата, тракаше, блъскайки се в другите предмети. Марти се уплаши толкова много, че изпусна чекмеджето в контейнера.
Том Уонг донесе резултатите от второто изследване на кръвта на Скийт. Предсказанието на доктор Донклин се сбъдна. Загадката за състоянието на Скийт остана неразкрита.
През последните няколко часа той не бе взимал наркотици. Остатъците от сутрешния коктейл бяха едва забележими.
Ако проблемът беше хранително отравяне или особено ботулизъм, комата щеше да бъде предшествана от повръщане, болки в стомаха и диария. Но Скийт нямаше такива оплаквания.
И макар че не проявяваше ясни симптоми на апоплексия, вероятността от мозъчен кръвоизлив, емболия или тромбоза не трябваше да бъде отхвърляна.
— Случаят вече не е за рехабилитация — реши доктор Донклин. — Къде предпочитате да го закараме?
— В болница „Хоуг“, ако имат свободно легло — отговори Дъсти.
— Тук става нещо — каза Том Уонг, привличайки вниманието им към електрокардиографа.
Звукът на апарата беше изключен и нито Дъсти, нито доктор Донклин бяха забелязали, че пулсът на Скийт се беше учестил. Дигиталният екран показваше петдесет и четири удара в минута.
Скийт изведнъж се прозя, протегна се и отвори очи.
Пулсът му продължаваше да се повишава.
Скийт премигна, като видя Том Уонг, доктор Донклин и Дъсти и попита:
— Хей, какво става тук? Купон ли има?
Марти изхвърли в контейнера пълната до половина бутилка вино и още две, които не бяха отворени.
В мокрото помещение също имаше ужасяващи оръжия. Шише с амоняк, който можеше да те ослепи и задуши. Белина. Тя изхвърли всичко на боклука.
После се сети, че в кухнята има кибрит.
Щом човек бе способен да издере лицето на невинна жертва със счупена бутилка и е достатъчно опасен, за да избоде с ключа за стартер окото на любимия си, тогава запалването на къщата не би представлявало морално препятствие.
Марти изхвърли кибрита в контейнера. Клечките изтракаха като опашката на гърмяща змия.
Тя бързо се върна във всекидневната. Трябваше да свърши още много неща.
Марти изхвърли газовата запалка за камината, после изведнъж се разтревожи от вероятността, че може да е пуснала газта. Нямаше причина да го прави, нито такъв спомен, но бе изгубила доверие в себе си.
Ако газта изтичаше, една-единствена искра щеше да предизвика силна експлозия, която да разруши къщата.
