дръжката. Макар и не толкова остра, колкото нож, дръжката можеше да се използва за избождане на очи.
Ръцете на Марти се разтрепериха тя се изкушаваше да остави лъжицата и да яде с пръсти. Но не го направи, защото се страхуваше, че ще изглежда още по-откачена в очите на Дъсти.
Разговорът вървеше мъчително.
Въпреки подробния разказ на Марти Дъсти й зададе много въпроси за пристъпа на паника. Желанието й да говори за това непрекъснато намаляваше.
Преди всичко темата я потискаше. Споменът за странното й държание я караше да се чувства безпомощна, сякаш е малко дете.
Освен това Марти беше обезпокоена от необяснимото, но твърдо убеждение, че ще получи втори пристъп на паника, ако говори за първия.
Тя попита Дъсти как е минал денят му и той изброи списък от задачи, които обикновено изпълняваше, когато времето не беше подходящо за боядисване.
Макар Дъсти никога да не лъжеше, Марти почувства, че той не й казва всичко. Разбира се, в настоящото й състояние тя страдаше от параноя и не можеше да има доверие на чувствата си.
— Отбягваш да ме погледнеш — каза Дъсти, отмествайки встрани чинията си.
Марти не отрече това.
— Не искам да ме виждаш такава.
— Каква?
— Безсилна.
— Не си безсилна.
— Тази лазаня има повече смелост от мен.
— Лазанята е на два дни. Това се равнява на осемдесет и пет човешки години.
— Чувствам се на осемдесет и пет.
— Свидетел съм, че изглеждаш много по-добре от проклетата лазаня.
— Знаеш как да завъртиш главата на едно момиче.
— Знаеш ли какво казват за бояджиите?
— Какво?
— Знаем не само да мажем, но и да се подмазваме.
Марти го погледна в очите.
Дъсти се усмихна и добави:
— Всичко ще бъде наред, Марти.
— Не, и ако шегите ти не станат по-остроумни.
— Безсилна била. И още как!
Сюзан Джагър отново обиколи четиристайния си апартамент и се увери, че прозорците са залостени.
Единствената врата, отваряща се към света навън, беше тази на кухнята, която бе защитена с две секретни ключалки и верига.
Сюзан подпря стол под дръжката на вратата.
Разбира се, тя бе правила този номер и преди. Но това не бе попречило на натрапника.
Батериите на камерата се бяха заредили. Сюзан щеше да я включи, преди да си легне.
Часовниците показваха десет и четирийсет вечерта. Марти бе обещала да се обади преди единайсет.
Сюзан още изгаряше от нетърпение да чуе какъв анализ и съвет ще предложи приятелката й. Но нямаше да кажи на Марти за видеокамерата. Защото телефонът й може би се подслушваше.
Сюзан се чувстваше прекрасно. Тя бе събрала смелост да направи нещо, за да разбере кой е изнасилвачът й.
29.
Марти беше изтощена от двете чаши уиски, от парчето лазаня и от събитията през този ужасен ден. Докато Дъсти разчистваше масата, тя седеше и го наблюдаваше с премрежен поглед. Клепачите й бяха натежали.
Марти бе очаквала, че ще лежи будна до зазоряване, измъчвана от безпокойство и уплашена за бъдещето. Но съзнанието й отказваше да поеме бремето на още по-силни тревоги и блокира за през нощта.
Новопоявилият се страх от сомнамбулизъм беше единственото, което й пречеше да задреме на масата в кухнята. Марти никога не бе ходила на сън, но, от друга страна, до тази сутрин не бе изпадала в пристъп на паника, затова вече всичко беше възможно.
Ако заспеше, вероятно другата Марти щеше да контролира тялото й. Докато Дъсти спеше, тя можеше да стане от леглото и да извади нож от машината за миене на съдове.
Дъсти я хвана за ръката и я поведе из първия етаж, като угасяше лампите, докато вървяха. Валит припкаше след тях. Очите му светеха в мрака.
Дъсти взе дъждобрана на Марти и спря, за да го закачи в дрешника във фоайето.
Той усети, че в джоба има нещо, бръкна вътре и извади книга с меки корици.
— Още ли я четеш? — попита Дъсти.
— Романът е изключително вълнуващ.
— Но ти го носиш много отдавна на сеансите на Сюзан.
— Не е толкова отдавна. Написан е добре.
— Харесва ти, а вече шест месеца не можеш да го прочетеш.
— Не е възможно да са минали шест месеца. Не. Сюжетът е увлекателен. Героите са колоритни. Харесва ми.
Дъсти се намръщи.
— Какво ти става?
— Много неща. Но в момента съм адски уморена.
Той й даде книгата.
— Е, ако не можеш да заспиш, очевидно една страница от този роман ще ти подейства по-добра от приспивателно.
Да заспиш и може би да вървиш, да наръгваш и да колиш…
Валит хукна нагоре по стълбите.
Марти намери известна утеха в мисълта, че кучето може да я събуди, ако започне да се разхожда насън. Добрият Валит щеше да близне босите й крака, да размаха красивата си опашка в краката й и със сигурност да излае, ако тя извадеше касапски нож от машината за миене на съдове, но не за да му среже парче салам за закуска.
Сюзан си сложи обикновени бели, памучни бикини и бяла фланелка и се приготви да си легне.
До преди няколко месеца тя харесваше цветното бельо с дантели. Обичаше да се чувства сексапилна. Но вече не беше така.
Сюзан разбираше психологическата причина за тази промяна. Сега в съзнанието й сексапилът бе свързан с изнасилването. Изящното бельо можеше да насърчи загадъчния нощен посетител, който да го изтълкува като покана за още издевателства.
Известно време тя си лягаше с широки, грозни мъжки пижами, после с анцуг, но това не спря изнасилвача.
Всъщност, след като я съблечеше и брутално я обладаеше, той внимателно я обличаше, съблюдавайки
