Фалшива памет

и утихна там.

Каква красота.

Изведнъж в апартамента на Сюзан настъпи абсолютна тишина. Светът стана безмълвен и неподвижен, както вероятно е бил преди Сътворението.

И когато „бурята“ отново заговори, гласът му сякаш не се разнасяше от телефонната слушалка, а от съзнанието на Сюзан.

— Кажи ми къде си.

— В леглото.

— Мисля, че си сама. Кажи ми, ако е така.

— Да.

— Пусни ме да вляза.

— Добре.

— Бързо.

Сюзан остави телефона, стана и се втурна към вратата.

Въпреки че вървеше бързо, сърцето й забави ритъма си и се успокои.

Тя отмести стола от дръжката на вратата и отключи.

Той чакаше на площадката на стълбището. Беше мълчалив, но всъщност изпълнен с яростта на ураган — гняв, обикновено добре прикриван от света, но постоянно кипящ в него и разкриващ се в най- интимните мигове. Той прекрачи прага, затвори врата, блъсна Сюзан вътре и вкопчи силната си ръка в тънката й шия.

30.

Лявата и дясната обикновени каротидни артерии, които снабдяват с кръв врата и главата, тръгват от аортата, а тя — от горната повърхност на лявата камера на сърцето. Тъй като току-що е излязла от сърцето, кръвта, минаваща през тях, е богата на кислород и се движи стремително.

Доктор Марк Ариман притискаше палец до дясната сънна артерия на Сюзан и се наслаждаваше на силния й, равномерен пулс. Тази жена беше толкова прекрасна и жизнена.

Ако искаше да я удуши, той би го сторил, без да се страхува от съпротива. В това променено състояние на съзнанието Сюзан щеше да остане послушна и хрисима, докато Ариман отнемеше живота й. Тя щеше да падне на колене, после безшумно да се свлече на пода, докато сърцето й спираше да бие, а очите й щяха да изразяват съжаление, че не е могла да умре права и го е принудила да коленичи, за да я довърши.

Всъщност, докато умираше, Сюзан Джагър щеше да го възнагради с каквито чувства доктор Ариман пожелаеше. Детинско обожание. Еротичен екстаз. Безсилен гняв или дори овче малодушие, ако той решеше, че някоя от тези реакции му доставя удоволствие.

Но психиатърът нямаше намерение да я убива. Не тук и не сега, макар и скоро.

Когато неизбежният миг дойдеше, той нямаше да убие Сюзан със собствените си ръце, защото уважаваше научноизследователския отдел на всяка американска полицейска агенция. Когато се изискваше мокра поръчка, Ариман винаги използваше услугите на наемници, които да нанесат смъртоносния удар, спестявайки си риска да бъде заподозрян.

Пък и най-неподправеното блаженство идваше от хитроумното манипулиране, а не от директното осакатяване и убийство. Натискането на спусъка, наръгването с ножа или затягането на гаротата не го вълнуваха толкова силно, колкото да използва някого да извърши кръвопролитието вместо него.

Властта е по-осезаема тръпка на вълнение от насилието.

И по-точно, Ариман изпитваше най-голямо удоволствие не от крайния резултат от употребата на властта, а от самия процес на упражняването й. Манипулация. Контрол. Актът да оказва контрол, да дърпа конците и да наблюдава как хората изпълняват заповедите му беше толкова удовлетворяващ, че в най-деликатните мигове на кукловодското тяло на психиатъра потрепваше от тръпки на наслада, досущ катедрала, разтърсвана от камбанен звън.

Гърлото на Сюзан му напомняше за едно приятно преживяване много отдавна, за друга тънка и изящна шия, която бе разкъсана от копие, и споменът отново предизвика радостни тръпки по гърба му.

В Скотсдейл, Аризона, има къща в старогръцки стил, където стройна, млада наследница на име Минит Лъкланд разбива на каша черепа на майка си с чук и после, докато баща й яде кейк и гледа телевизия, го застрелва в тила. Накрая тя скача от втория етаж и се нанизва на копието на статуята на Диана, богинята на луната и лова, поставена на пиедестал в центъра на фоайето. В предсмъртното си писмо, несъмнено написано с почерка на Минит, пише, че от ранно детство е била изнасилвана и от двамата си родители — скандална лъжа, внушена й от доктор Марк Ариман. Около статуята на Диана са разпръснати капки кръв, досущ червени венчелистчета на цвете върху белия, мраморен под.

Сюзан Джагър беше още по-красива от покойната Минит. Макар лицето и тялото й да бяха мечтата на всеки еротоман, Ариман се възбуждаше не толкова от външността й, колкото при мисълта, че гъвкавите й крайници крият смъртоносен потенциал, какъвто преди много години се бе отприщил в Минит.

Дясната сънна артерия на Сюзан бавно и равномерно пулсираше под палеца на психиатъра. Петдесет и шест удара в минута.

Тя не се страхуваше. Сюзан спокойно очакваше да злоупотребят с нея, сякаш беше играчка, която не можеше да разсъждава.

Използвайки задействащото име Бен Марко и после рецитирайки условното стихче хайку, Ариман я бе пренесъл в променено състояние на съзнанието. Лаикът би употребил термина „хипнотичен транс“, който до известна степен беше верен. Но един психиатър би го определил като пориомания, което беше по-близо до истината.

Но нито един от двата термина не беше напълно точен.

След като Ариман произнесе стихчето хайку, личността на Сюзан стана по-силно потисната, отколкото по време на хипноза. В това особено състояние тя вече не беше Сюзан Джагър, а нищожество, машина от плът, чието прочистено съзнание приличаше на празен хард диск, очакващ програмен продукт, който Ариман предпочиташе да инсталира.

Ако беше в класическо състояние на пориомания — сериозно дисоциативно състояние, психично раздвояване на личността, тя привидно щеше да функционира нормално, но съвсем нямаше да бъде толкова откъсната от реалността.

— Сюзан, знаеш ли кой съм аз?

— Знам ли? — тихо и унесено попита тя.

Когато беше в това състояние, Сюзан не можеше да отговаря на никакви въпроси, защото чакаше да й кажат какво се иска от нея, какво трябва да направи и дори какво да чувства.

— Аз съм твоят психиатър, Сюзан.

Той видя озадаченото й изражение.

— Така ли?

Докато не бъдеше освободена от това състояние, Сюзан можеш само да изпълнява заповеди.

— Кажи ми как се казваш.

— Сюзан Джагър.

— Кажи ми кой съм аз.

— Доктор Ариман.

— Твоят психиатър ли съм?

— Така ли?

— Кажи ми каква е професията ми.

— Психиатър.

Това особено състояние не се постигаше лесно. Изискваше много усилена работа и професионална всеотдайност.

Преди осемнайсет месеца, преди да стане неин психиатър, по време на внимателно режисирани случаи, без знанието на Сюзан, Ариман й бе дал силна комбинация от опиати — рохипнол, фенциклидин, валиум и