Ариман предполагаше, че трупът на Сюзан ще бъде намерен след пет-шест часа и дотогава ранните фази на разлагане щяха да са заличили латентните отпечатъци от пръстите му върху кожата й.
Но той беше докоснал всяка плоскост и извивка на тялото й. За да бъде победител в този вид игри, човек трябваше не само да участва с енергия и ентусиазъм, но и да притежава задълбочени знания за правилата и талант за стратегия.
Ариман инструктира Сюзан да се изкъпе с гореща вода. А после стъпка по стъпка я насочи към оставащите минути от живота й.
Докато ваната се пълнеше, тя взе самобръсначката от шкафчето. Беше я използвала, за да бръсне краката си, но сега самобръсначката щеше да послужи за по-сериозна цел.
Сюзан се съблече. Гола, тя не приличаше на супена играчка и Ариман почувства желание да може да я запази.
Сюзан застана до ваната, очаквайки по-нататъшни инструкции.
Виждайки се в отражението й в огледалото, психиатърът изпита гордост от спокойствието й. Някъде дълбоко в душата си тя съзнаваше, че скоро ще умре, но поради отличната работа, която Ариман бе свършил с нея, не беше способна да проявява истинска и спонтанна реакция, докато се намираше в това състояние на пълно потискане на личността.
Психиатърът съжали, че неизбежно идва момент, когато всяка от придобивките му трябва да бъде изхвърлена и унищожена.
Искаше му се да може да ги поддържа в идеално състояние и да ги нареди в къщата си, както бе отделил място за автомобилчетата и комплектите си за игра. Колко приятно би било, когато пожелае, да се разхожда сред тях — онези мъже и жени, които му бяха играчки и в същото време другари през годините. Щеше да им постави месингови табелки с имената, кратки биографични данни и датите на придобиване така, както бе сторил с другите си колекции. Видеокасетите бяха великолепни спомени, но бяха двуизмерни и не пресъздаваха нито дълбочината, нито приятната осезаемост, които физически съхранените играчки можеха да предложат.
Проблемът беше гниенето. Психиатърът беше перфекционист и не би добавил нищо към колекцията си, освен ако не ставаше дума за пари. Тъй като нито един познат начин на консервиране, от мумификацията до балсамирането, не отговаряше на високите му изисквания, по необходимост той щеше да разчита на видеозаписите, когато го обземеше носталгично настроение.
Ариман изпрати Сюзан в трапезарията, за да донесе тефтера, на който бе написала прощалното си писмо. Тя се върна и го сложи на шкафа до мивката в банята, където щеше да бъде намерено едновременно с трупа й.
Ваната беше готова. Сюзан затвори крановете и пусна ароматизиращи соли във водата.
Ариман се изненада, защото не я бе инструктирал да слага благоухания. Тя явно правеше това всеки път, преди да влезе във ваната и действието й беше условен рефлекс, който не изискваше волево мислене. Интересно.
Внимавайки да не докосва нищо с ръцете си, психиатърът седна върху затворения капак на тоалетната чиния и инструктира Сюзан да влезе във ваната и да се изкъпе добре. Той се надяваше, че горещата вода ще измие и ще разтвори и семенната му течност.
В спалнята и на други места в апартамента й той несъмнено бе оставил косми и влакна от дрехите си, които ченгетата можеше да намерят. Но без да разполагат с ясни отпечатъци или други доказателства, които да го включат в списъка на заподозрените, те нямаше да могат да ги свържат с него.
Пък и Ариман вече бе положил толкова усилия, за да представи на полицията убедителен и неопровержим мотив за самоубийство, че те нямаше да извършат дори повърхностно разследване за убийство.
Искаше му се още дълго да наблюдава как Сюзан се къпе, защото гледката беше очарователна, но той беше уморен и му се спеше. Нещо повече, Ариман трябваше да излезе от апартамента й, преди зазоряване, когато имаше малка вероятност да срещне свидетели.
— Сюзан, моля те, вземи самобръсначката.
Тя хвана острието между палеца и показалеца на дясната си ръка.
Психиатърът предпочиташе зрелищно унищожение. Той се отегчаваше лесно и не съзираше вълнение в чаша с отрова, обесване или прерязване на артериите. Истинското забавление беше в огнестрелните оръжия, секирите, електрическите резачки и в експлозивите.
Пистолетът на Сюзан го заинтригува. Но изстрелът би събудил пенсионерите долу, макар да се бяха напили с мартини както обикновено.
Разочарован, но твърдо решен да не се поддава на предпочитанието си към театрални ефекти, Ариман каза на Сюзан как да хване самобръсначката, точно къде да пререже лявата си китка и колко силно да натисне.
— Благодаря — добави той.
— Моля.
Психиатърът изчака заедно с нея края. Можеше да си тръгне, защото беше убеден, че Сюзан спокойно ще седи във ваната, докато умре. Но в тази игра съдбата му бе подхвърлила две изненади и той трябваше да внимава.
Тъй като копнееше за по-вълнуваща драма, Ариман се замисли дали да не изведе Сюзан от параклиса в подсъзнанието и да я пренесе малко по-нагоре към съзнанието й, където тя по-ясно да разбере положението си. Той можеше да я контролира и на това ниво, но имаше вероятност, макар и малка, от уста й да се изтръгне неволен вик на ужас и отчаяние, който да събуди пенсионерите и папагалите долу.
Ариман чакаше.
Сюзан седеше неподвижно, без да показва емоции, затова психиатърът се стъписа като видя, че по лицето й се стича сълза.
Изумен, той се наведе към нея. Беше убеден, че е капка вода или пот.
Друга, огромна сълза се затъркаля по лицето й и Ариман разбра, че Сюзан наистина плаче.
Играта стана по-забавна, отколкото бе очаквал. Заинтригуван, той проследи пътя на сълзата по изящната скула на Сюзан, по вдлъбнатината на страната й и сетне по очертанията на челюстта й, където затрептя, досущ скъпоценен камък.
Втората сълза бе последвана от трета. Сухите устни на Смъртта бяха изсмукали излишната влага от очите й.
Устата на Сюзан се отвори и увисна, сякаш от страхопочитание, и последната сълза потрепна и падна във водата.
Очите мътни. Розови страни черпят… цвят от бръсначка.
Да, това стихче хайку му хареса.
Ариман взе бикините на Сюзан, излезе от банята, отиде в спалнята и прибра в джоба си видеокасетата.
Сетне се приближи до вратата и избърса дръжката. Измъкна се безшумно навън и заключи с резервния ключ.
Нощта още бе мъглива. Прибоят се бе усилил и заглушаваше стъпките му.
Психиатърът стигна до мерцедеса си, без да срещне никого. По време на приятния път до дома си, той не видя повече коли, отколкото преди четирийсет и пет минути.
Имението му беше разположено на осем декара. Къщата беше голяма и футуристична — съвкупност от квадратни и правоъгълни форми, някои от бетон, други от червен гранит, с огромни тераси, покриви на различни нива, месингови врати и огромни прозорци от пода до тавана.
Сградата беше построена от млад предприемач, който бе спечелил баснословно състояние от борсата по Интернет. Преди къщата да бъде завършена, той се бе влюбил в архитектурния стил на Югозапада и си бе построил друго жилище някъде в Аризона и го бе предложил за продан, без дори да е живял там.
Психиатърът паркира мерцедеса си в подземния гараж за осемнайсет коли и се качи с асансьора на партера.
Стаите и коридорите бяха просторни, с подове от лъскав, черен гранит и застлани със старинни персийски килими в светло сиво-сини, кремави, зелени и рубиненочервени оттенъци.
Лампите се запалваха от сензори за движение, задействани от универсални часовникови механизми, а в
