— Ариман е нарцистично копеле. Това не е мнение, а доказуем факт — рече Клостърман, огледа ги, за да види дали ги е шокирал, и се усмихна, като видя, че те не изтръпнаха. — Чели ли сте някоя от книгите му?

— Не — отговори Дъсти. — Само разгледахме бегло онази, която ни изпратихте.

— „Научи се да обичаш“ е най-лошият му от психопатските му боклуци. Марк Ариман е влюбен в себе си, откакто се е родил. Прочетете книгата, и ще видите.

— Мислите ли, че той е способен да предизвика психични смущения на пациентите си? — попита Марти.

— Дали е способен? Няма да се изненадам, ако половината от психичните разстройства, които лекува, са предизвикани от него.

Изводите от този отговор бяха главозамайващи.

— Мислим, че приятелката на Марти, за която споменахме тази сутрин…

— Младата жена, страдаща от агорафобия.

— Тя се казва Сюзан Джагър — каза Марти, — познаваме се от десетгодишни. Снощи Сюзан се самоуби.

Марти шокира Клостърман. Той остави ножа и избърса ръцете си в малка хавлия.

— Приятелката ти.

— Намерихме я днес следобед — поясни Дъсти.

Клостърман отново седна до масата и хвана ръцете на Марти.

— А ти мислеше, че състоянието й се подобрява.

— Така ми каза доктор Ариман вчера.

— Имаме причина да смятаме, че автофобията на Марти не е възникнала по естествен начин — добави Дъсти.

— В продължение на година два пъти седмично ходех със Сюзан при Ариман и започнах да откривам… странни пропуски във времето.

Клостърман обърна ръката й и се втренчи в дланта.

— Ето какво ще ви кажа за онова хитро копеле. Занимавам се с благотворителна дейност. За малтретирани деца. И мен ме пребиваха като малък. Но това не нанесе поражения на психиката ми. Спомняте ли си случая Орнуейл?

В продължение на двайсет години семейство Орнуейл имаше популярна частна детска градина в Лагуна Бийч. Всяка свободно място там предизвикваше разгорещена надпревара между родителите на кандидата.

Преди две години майката на петгодишно дете подаде оплакване в полицията, обвинявайки членовете на семейство Орнуейл в сексуално насилие над дъщеря й. Майката твърдеше, че и други деца са използвани за групов секс и сатанински ритуали. В последвалата истерия родителите тълкуваха всяка странност в поведението на децата си като тревожна емоционална реакция в резултат на насилие.

— Нямах връзки със семейство Орнуейл, нито със семействата, чиито деца посещаваха детската градина — продължи Клостърман, — затова ме поканиха да извърша безплатен преглед на малчуганите. Агенцията за защита на децата и прокуратурата. Те поискаха доброволна помощ и от психиатър, който да разговаря с децата и да разбере дали могат да представят убедителни доказателства за насилие.

— И психиатърът е бил Ариман — досети се Марти.

Рой Клостърман стана, взе каната с кафето и отново напълни чашите им.

— Срещнахме се, да координираме различните аспекти на медицинската страна на разследването. Мигновено намразих Ариман.

Настойчивият вътрешен глас упрекна Дъсти за нелоялността му към психиатъра и дори че слуша тези негативни оценки за него.

— И когато Ариман небрежно подметна, че използва хипноза и връща назад във времето горките деца, за да си спомнят дали с тях са издевателствали, аз сериозно се разтревожих.

— Хипнозата не е ли общоприет метод на терапия? — попита Марти, вероятно също слушайки вътрешния си глас.

— Все по-малко. Един недобросъвестен лекар лесно може да внуши фалшиви спомени. Субектът под хипноза е уязвим. И ако терапевтът преследва някаква цел и е неетичен…

— Мислите ли, че Ариман е имал някаква цел в случая Орнуейл?

— Децата са силно податливи на внушения, дори без хипноза. Множество изследвания показват, че те помнят онова, което убедителният терапевт иска да си спомнят. Когато ги разпитваш, трябва много да внимаваш да не насочиш в някаква посока показанията им. И всички така наречени потиснати спомени, възстановени от едно дете под хипноза, са без никаква стойност.

— Повдигнахте ли този въпрос пред Ариман? — попита Марти.

Клостърман продължи да реже жълтите чушки и рече:

— Да. И той се държа снизходително и арогантно. Но беше адски спокоен. Ариман е добър политик. Той отговори на всичките ми въпроси и никой друг от комисията по разследването не сподели притесненията ми. На горките, обречени Орнуейл това никак не им хареса. Масовата истерия в случая саботира справедливия, обективен процес.

— Когато прегледахте децата, видяхте ли следи от физическо насилие? — попита Дъсти.

— Не. При по-големите момчета и момичета физиологичните следи от изнасилване невинаги се забелязват. Но онези дечица бяха малки. Ако наистина бяха насилени, все щях да открия нещо — разкъсана тъкан, белези или хронични инфекции. Ариман поддържаше всички онези истории за сатанински сеанси и изтезания, но аз не намерих ни най-малкото медицинско доказателство за това.

Към петимата членове на семейство Орнуейл бяха предявени обвинения и детската градина бе претърсена из основа за улики.

— И после при мен дойде един човек, който знаеше какво е мнението ми за Ариман… Каза ми, че преди да започне всичко това, Ариман лекувал сестрата на жената, която обвини семейство Орнуейл.

— Ариман не би ли трябвало да съобщи за тази връзка?

— Разбира се. И така, отидох в прокуратурата. Оказа се, че жената наистина е сестра на обвинителката. Но Ариман заяви, че не е знаел за това.

— Повярвахте ли му?

— Не. Но прокурорът му повярва и не го изключи от комисията. Защото, ако признаеха, че Ариман е излъгал, нямаше да могат да използват показанията на децата. Всъщност всички неща, които децата му бяха разказали, трябваше да бъдат приети като изтръгнати с принуда или внушени спомени и нямаше да имат стойност в съда. Аргументите на прокурора зависеха от непоклатимата вяра в почтеността на Ариман.

— Не си спомням да съм чела такива нещо във вестниците.

— Ще стигна и до там — обеща Клостърман. — Научих, че пациентката на Ариман често ходи в кабинета му, придружена от сестрата — жената, която бе обвинила семейство Орнуейл.

— Така както аз водех Сюзан — рече Марти.

— Ако това беше вярно, нямаше начин Ариман да не я познава. Но не разполагах с доказателства и не можех да отида в полицията, защото щяха да ме обвинят в клевета.

Клостърман се ядоса, започна да реже чушките по-агресивно и се намръщи.

— Не знаех как да се сдобия с доказателство. Не съм лекар детектив като онези по телевизията. Но се замислих… дали в миналото на копелето няма нещо гнило. Беше странно, че той се бе местил два пъти по време на кариерата си, при това на големи разстояния. След като е живял повече от десет години в Санта Фе, Ариман изведнъж отива чак в Скотсдейл, Аризона. И след седем години идва тук, в Нюпорт. Преуспяващите лекари не зарязват практиката си, когато им хрумне.

Клостърман наряза чушките, изми ножа, избърса го и го прибра.

— Разпитах в медицинската колегия дали някой познава лекар, практикувал в Санта Фе. Един кардиолог, жена, с която бяхме близки, ми каза, че има приятел там. Оказа се, че лекарят познава Ариман и също като мен, никак не го харесва. И после дойде сензацията. В Санта Фе също имало случай на сексуално насилие в детска градина и Ариман разговарял с децата. И там възникнали съмнения за методите му.

Стомахът на Дъсти се сви. Той отмести чашата си, макар да знаеше, че кафето няма нищо общо с

Вы читаете Фалшива памет
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату