Фалшива памет

това.

— Едно от децата, петгодишно момиченце, се самоубило точно преди началото на процеса. Петгодишно. Оставило рисунка на дете като нея, коленичило пред гол мъж. Анатомията му била изобразена правилно.

— Мили Боже — възкликна Марти и се надигна от стола, но нямаше къде да отиде и отново седна.

Дъсти се запита дали тя ще си представи тялото на момиченцето, когато следващия път получи пристъп на паника.

— Тогава Ариман е щял да бъде съден, ако детето не се бе самоубило — продължи Клостърман, извади бутилка бира от хладилника и я отвори. — Лоши неща се случват на добрите хора около доктор Ариман, но той винаги се явява в ролята на спасител. До убийствата в Санта Фе. Госпожа Пасторе, изключително добра жена, която не е казвала лоша дума на никого и не познава момент на лабилност в живота си, изведнъж зарежда револвер и решава да убие членовете на семейството си. Започва, като пръска черепа на десетгодишния си син.

Тази история подхрани страха на Марти от собствения си потенциал за насилие. Тя трябваше да направи нещо, затова стана, приближи се до мивката и изми ръцете си.

Доктор Клостърман обаче не намери действията й за нахални или странни.

— Момчето било пациент на доктор Ариман. Заеквало. Носели се слухове, че Ариман и майката имали интимна връзка. И свидетел видял Ариман край дома на Пасторе в нощта на убийството. Стоял до къщата и наблюдавал кръвопролитието през отворен прозорец.

— Наблюдавал? — изуми се Марти.

— Сякаш гледал мач — отговори Клостърман. — Все едно е отишъл там, защото е знаел какво ще се случи.

И Дъсти не го свърташе на едно място. Той стана и каза:

— Тази вечер изпих две бири, но ако предложението ви още е в сила…

— Вземи си. Разговорът за доктор Марк Ариман не съдейства за трезвостта.

— Щом свидетелят го е казал, какво е станало после? — попита Марти.

— Нищо. Не му повярвали. И е било невъзможно да докажат слуха за интимната връзка. Освен това нямало абсолютно никакво съмнение, че госпожа Пасторе е натиснала спусъка. Всички експертизи водели до този извод. Но хората обичали семейство Пасторе и мнозина вярвали, че Ариман е в дъното на трагедията.

— И така, атмосферата в Санта Фе вече не му харесвала и той се е преместил в Скотсдейл.

— Където още лоши неща са се случили на други добре хора. — Клостърман разбърка каймата и кренвиршите в тенджерата със соса. — Събрал съм материали за всичко това. Ще ви ги дам, преди да си тръгнете.

— Но щом имате доказателства, би трябвало да го обвините за случая Орнуейл.

Лекарят отново седна на масата. Марти също.

— Не. Не го използвах — каза Клостърман. Лицето му помръкна от гняв. Той се прокашля и продължи: — Някой разбра, че се обаждам на разни хора в Санта Фе и Скотсдейл и разпитвам за Ариман. Една вечер, когато се прибирах вкъщи, в кухнята ми имаше двама мъже. С черни костюми и вратовръзки. Добре облечени. Непознати. Обърнах се, за да избягам, но зад мен стоеше трети.

— Ариман е използвал наемни биячи? — попита Марти, или защото не бе стигнала до същия извод като Дъсти, или защото не искаше да го повярва.

— Не, не бяха наемници. Имаха социално и здравно осигуряване. И разполагаха с лимузина през работно време. Както и да е, не донесоха видеокасета и ми я пуснаха. Там бе заснето едно момче, мой пациент. И майка му, и баща му са ми пациенти. И близки, скъпи приятели. — Клостърман трябваше да млъкне, защото се задави от възмущение и гняв. Беше стиснал бирата толкова силно, че бутилката сякаш всеки момент щеше да се пръсне на парчета в юмрука му. — Момчето беше деветгодишно. Много добро дете. Когато го видях на видеозаписа, по лицето му се стичаха сълзи. Разказваше на някого извън обсега на камерата, че било изнасилвано от шестгодишно от лекаря си. От мен. Не съм му сторил нищо лошо. Но момченцето беше много убедително и развълнувано. Всеки, който го познава, би казал, че не се преструва и не лъже. Детето беше твърде наивно, за да лицемерничи. И вярваше на всяка дума, която казваше. В съзнанието му всички онези неща, които уж бях направил с него, наистина се бяха случили.

— Момчето е било пациент на доктор Ариман — предположи Дъсти.

— Не. Тримата главорези ми казаха, че майка му е била пациент на Ариман. Не знаех това. Нямах представа защо тя ходи при него.

— Ариман е контролирал детето чрез майката — каза Марти.

— Да. Правил му е нещо — чрез хипноза или е внушил подменени спомени.

— Не знам какво е, но според мен е нещо повече от хипноза — рече Дъсти.

— Онези копелета ми казаха, че момчето е в транс, докато е правен видеозаписът. Когато е в съзнание, детето няма да си спомня тези подменени спомени и ужасните неща, които е казало за мен. Няма дори да ги сънува. Нито ще го измъчва на подсъзнателно ниво. Няма да окажат въздействие върху психиката му, нито на живота му. Но подменените спомени ще бъдат съхранени дълбоко в подсъзнанието му и потиснати, готови да излязат на повърхността, ако го инструктират да си спомни. Онези типове обещаха да му дадат такива инструкции, ако създам неприятности на Ариман по случая Орнуейл или по друг въпрос. И после взеха видеокасетата и си тръгнаха.

Вътрешният глас на Дъсти отслабна и вече не звучеше убедително.

— Имате ли представа кои бяха тримата мъже? — попита Марти.

— За мен няма значение името на коя институция е отпечатано на фиша за заплатите им — отговори Рой Клостърман.

— Официалните власти — рече Дъсти.

— Да — потвърди лекарят.

Марти хвана ръката на Дъсти и я стисна.

Валит и Шарлот се върнаха в кухнята.

Зад тях се чуха стъпки и в стаята влезе нисък, набит, як и приветлив мъж в хавайска риза и бермуди.

— Това е Брайън — представи го Клостърман.

Брайън даде плик на Дъсти.

— Това са материалите за Ариман, които Рой събра.

— Но не сте ги получили от нас — предупреди ги лекарят. — И не е необходимо да ги връщате.

— Всъщност не ги искаме тук — добави Брайън.

— Брайън, покажи ухото си — рече Клостърман.

Брайън отметна дългите си руси коси от лявата страна на главата си.

Марти ахна.

— Протеза — обясни Рой. — След като тримата костюмирани типа си отидоха, аз се качих горе и намерих Брайън в безсъзнание. Ухото му беше откъснато. Раната бе зашита професионално, за да не може да бъде зашито.

— Симпатяги — отбеляза Брайън.

Дъсти се усмихна, въпреки мрачните обстоятелства.

— Двамата с Брайън сме заедно от двайсет и четири години — каза лекарят.

— Повече от двайсет и пет — поправи го Брайън. — Рой, безнадежден си, когато става дума за годишнини.

— Не беше необходимо да го нараняват — добави Клостърман. — Видеозаписът на момчето беше напълно достатъчен. Направиха го, за да бъдат по-убедителни.

— За мен имаше ефект — каза Брайън.

— И може би разбирате сега защо заплахата с момчето подейства толкова силно. Тъй като с Брайън живеем заедно, някои хора много лесно биха повярвали в обвиненията срещу мен в изнасилване. Но се кълна в Бога, че никога не съм изпитвал влечение към деца. Не изпитвам уважение към себе си, че отстъпих. Семейство Орнуейл беше съсипано, а всички бяха невинни. Ако бях сам срещу