— Нищо.
— Болест, нараняване, млади почитатели от двата пола — нито едно от тези увлечения или други няма да те възпрепятства да се явиш навреме на светското събитие.
— Разбирам.
— Мисля, че президентът ти е почитател.
— Да.
— На приема, когато застанеш лице в лице с президента, ще използваш чара и манипулативните си умения, за да го предразположиш мигновено. После ще го накараш да се наведе към теб, сякаш искаш да му кажеш страхотно интересна клюка за някоя от присъстващите актриси. И когато президентът е близо и най- уязвим, ще хванеш с две ръце главата му и ще му отхапеш носа.
— Разбирам.
В караваната наистина се чуваше бръмчене, но за Марти шумът беше по-скоро обезпокоителен, отколкото приятен. Всъщност във въздуха се носеше бръмченето и жуженето на множеството електрически устройства, различни по тон и сила на звука, някои постоянни, а други — вибриращи. Звуците бяха тихи и приглушени, а не пронизителни, и комбинираният ефект предизвикваше асоциации с поляна в лятна нощ, пълна с бръмбари жътвари, щурци и други насекоми трубадури, изпълняващи романтични песни. Може би затова бръмченето изнерви Марти и й внуши усещането, че по краката й пълзят твари.
Над две от стените във всекидневната, която беше продължение на трапезарията, бяха наредени лавици от пода до тавана, отрупани с монитори и обикновени телевизори. Всички работеха и бълваха образи, цифрова информация, диаграми и абстрактни графики на променящи се форми и цветове, които не говореха нищо на Марти. На лавиците имаше и загадъчни устройства — осцилоскопи, радари, измервателни уреди и дигитални датчици в шест цвята.
Чешита поднесе сок на всички и седна до масата. Стената зад него беше облепена със звездни карти на Северното и Южното полукълбо.
Валит започна да лочи вода от купата, която Фостър му даде. Съдейки по щастливото му държане, бръмченето в караваната явно не го притесняваше.
— Е, и? — попита Чешита.
— Марти и аз трябва да отидем в Санта Фе и се нуждаем от… — каза Дъсти.
— Зареждане с енергия? — прекъсна го Фостър.
— Какво?
— Там има силно енергийно поле.
— Къде? В Санта Фе? Какво енергийно поле?
— Мистично.
— Сериозно? Не. Само искаме да разговаряме с едни хора, които може би са свидетели на… престъпление. Скийт трябва да отседне за няколко дни някъде, където на никого няма да му хрумне да го потърси. Ако можеш…
— Ще скачаш ли? — обърна се Чешита към Скийт.
— Откъде?
— От покрива ми.
— Не се обиждай, но не е достатъчно висок.
— А ще се застреляш ли?
— Не — обеща хлапето.
— Добре — рече Фостър и пийна сок от сливи.
Оказа се по-лесно, отколкото Марти бе очаквала.
— Знам, че ще те притесним, но ще имаш ли място и за Валит? — попита тя.
— Кучето?
— Да. Много е добър, не лае, не хапе и е страхотен компаньон.
— Цапа ли?
— Какво?
— Ходи ли по нужда в къщата?
— О, не, никога.
— Добре.
Марти погледна Дъсти. Съвестта му очевидно беше гузна като нейната, защото той каза:
— Чешит, трябва да бъда откровен с теб. Мисля, че някой ще търси Скийт. Може би повече от един човек. Едва ли ще дойдат тук, но ако се появят… Опасни са.
— Наркодилъри?
— Не. Случаят няма нищо общо с това. Става дума за…
Дъсти се поколеба, търсейки най-подходящите думи, за да обясни накратко необикновеното им положение и да не подложи на крайно изпитание доверието на Чешита.
— Колкото и налудничаво да звучи — намеси се Марти, — забъркани сме в някакъв експеримент за контролиране на съзнанието, промиване на мозъка, конспирация…
— Извънземни? — попита Фостър.
— Не, не. Ние…
— Трансизмерни същества?
— Не. Това е…
— Правителството?
— Може би — отговори Марти.
— Асоциацията на психолозите?
Марти онемя.
— Откъде ти хрумна? — попита Дъсти.
— Има само пет възможни заподозрени — отговори Чешита.
— Кой е петият?
Нютън се наведе над масата. Както винаги, прозрачните му сиви очи бяха изпълнени с тъга заради положението на човека.
— Бил Гейтс — отговори той.
— Хубав сок — рече Скийт.
Голият актьор. Лекомислен и позьор. Слава и позор.
Не, стихчето беше ужасно. Щом дори красивите жени не вдъхновяваха лесно психиатъра, за да достигне върховете на стихотворството, актьорът с хирургично изваян нос и подсилени с колаген устни едва ли щеше да стане сюжет на безсмъртно хайку.
Ариман стана, втренчи се в спокойното му лице и бързо потрепващите очи и продължи:
— След като отхапеш носа, няма да го сдъвчеш, а веднага ще го изплюеш. Носът ще бъде в такова състояние, че да бъде зашит от екип първокласни хирурзи. Намерението не е опит за покушение, нито обезобразяване завинаги. Има хора, които искат да изпратят на президента послание — предупреждение, което той не може да пренебрегне. Ти си само вестоносецът. Кажи ми дали това ти е ясно или не.
— Ясно е.
— Повтори инструкциите ми.
Актьорът повтори инструкциите дума по дума, много по-убедително, отколкото произнасяше репликите си във филмите.
— Няма да сториш нищо повече на президента и ще се опиташ да избягаш.
— Разбирам.
— Стъписването след атаката ще ти даде възможност да се отдалечиш, преди агентите на тайните служби да реагират.
