Дъсти се поколеба и се замисли за всички неща, които можеше да се объркат и за непредвидените последици о добрите намерения, после щракна с пръсти.
Очите на Скийт се затвориха. Той се отпусна на стола и заспа. Брадичката му клюмна на гърдите.
Развълнуван от отговорността, която току-що бе поел, Дъсти се изправи, застана нерешително за миг, сетне отиде в кухнята и наплеска лицето си със студена вода.
Марти се приближи до него.
— Всичко е наред, мили.
Водата може би скри сълзите му, но не и чувствата, от които гласът му потрепери.
— Ами ако по някакъв начин съм го увредил още повече?
— Не си — убедено каза Марти.
Дъсти поклати глава.
— Не можем да бъдем сигурни. Психическото му състояние е деликатно. Един от големите проблеми на този свят е, че… твърде много хора искат да влияят върху съзнанието на другите и причиняват толкова много
— Сигурна съм, че не си му сторил нищо лошо — настоя Марти и нежно докосна влажното му лице. — Защото онова, което току-що направи, е продиктувано от обич към брат ти и не може да стане нищо лошо.
— Да. И пътят към ада е постлан с добри намерения.
— Както и пътят към рая.
Дъсти потрепери, преглътна с усилие и още по-уплашено добави:
— Страхувам се, че може да не стане нищо. Докъде може да стигне безумието? Ами когато щракна с пръсти, Скийт се събуди, изпълнен със самопрезрение и объркан? Това е последният му шанс, но ако се окаже, че не е така? Какво ще правим тогава, Марти?
— Поне ще си опитал.
Твърдостта и силата в гласа й го окуражиха.
Дъсти погледна Скийт. Разрошените му коси. Тънкия врат и крехките рамене.
— Хайде — тихо каза Марти. — Дай му нов живот.
Дъсти спря водата и избърса ръцете си, сетне потърка пръсти, сякаш да прогони напрежението от тях.
Той последва Марти и двамата отново седнаха до масата в кухнята, при Чешита и Скийт.
Дъсти вдигна ръка и щракна с пръсти.
Скийт отвори очи, вдигна глава, изправи рамене, огледа присъстващите и попита:
— Е, кога ще започнем?
Той нямаше спомен от сеанса.
— Типично — отбеляза Чешита.
— Скийт? — попита Дъсти.
Хлапето се обърна към него.
Дъсти пое дълбоко въздух и рече:
— Доктор Йен Ло.
— Какво? — попита Скийт и наклони глава на една страна.
— Доктор Йен Ло.
Марти и чешита също повториха името.
Скийт изгледа изпитателно втренчените в него лица.
— Какво е това? Гатанка? Или тест? Кой е този Ло? Историческа личност? Никога не съм бил добър по история.
— Добре — отбеляза Чешита.
— Водопадите — рече Дъсти.
Озадачен, Скийт попита:
— Това ми прилича на сапунен сериал.
Поне първата част от плана бе успяла. Скийт вече не беше програмиран и контролируем.
Но само времето щеше да покаже дали бе постигната втората цел — освобождаването на Скийт от мъчителното му минало.
Дъсти бутна стола назад и се изправи.
— Стани.
— Какво? — попита Скийт.
— Хайде, братко, стани.
Хлапето стана. Болничното одеяло се изплъзна от раменете му. Скийт приличаше на плашило, облечено в пижама на дебел човек.
Дъсти прегърна брат си, притисна го до себе си и когато най-после беше в състояние да говори, каза:
— Преди да тръгнем, ще ти дам пари за ванилов шейк.
62.
Колелото на късмета се завъртя в тяхна полза. За ранния сутрешен полет за Санта Фе имаше две свободни места. Използвайки кредитната си карта, Дъсти ги запази по телефона в кухнята на Нютън.
— Оръжие? — попита Чешита след няколко минути, когато Дъсти и Марти бяха на вратата, готови да поверят Скийт и Валит на грижите му.
— Какво оръжие? — попита Дъсти.
— Трябва ли ти?
— Не.
— Мисля, че ще ти трябва — възрази Чешита.
— Моля те, не ми казвай, че имаш достатъчно голям арсенал, за да започне война — рече Марти, явно питайки се дали Фостър не е нещо по-обезпокоително от чудак.
— Не — увери я той.
— Имам оръжие — каза Дъсти и извади от якето си колта.
— Ще пътувате със самолет, нали? — попита Чешита.
— Няма да го нося със себе си. Ще го сложа в една от чантите.
— Може да проверят багажа ви — предупреди го Чешита.
— Дори ако не е ръчен?
— Напоследък го правят.
— Заради терористите. Всички са нервни и Федералното авиационно управление издаде нови правила — обясни Скийт.
Дъсти и Марти го погледнаха изумено. Скийт беше абониран за философското убеждение, че действителността е скапана и не четеше вестници, нито гледаше телевизия или слушаше радио.
Скийт долови изумлението им и сви рамене.
— Е, поне така чух да си говорят търговците.
— Кои търговци? — попита Марти. — На наркотици?
— Да.
— Търговците на наркотици следят и си говорят за текущи събития?
— Мисля, че това се отразява на бизнеса им. Бяха много развълнувани.
— Е, как проверяват багажа със скенер? — обърна се Дъсти към Чешита. — Една чанта на всеки десет? Или на пет?
— Може би пет процента от багажа.
— Ами, тогава…
— А на някои полети сто процента.
— Пистолетът е регистриран — рече Дъсти. — Но нямам разрешително за носене на оръжие.
— И да го пренасяш от един щат в друг — добави Чешита.
— Това е още по-лошо, а?
