— Боже мой! — възкликна Даниел. — Защо не са ги осъдили?
— Липса на доказателства и скъпо платени адвокати! Очевидно, шефовете на клиниката предварително са подготвили евакуационен протокол, включващ моменталното й ликвидиране с цялото оборудване, особено научноизследователската апаратура. Всичко било унищожено от пламъците, а шефовете изчезнали с хеликоптер. Ето защо няма обвинителен акт. Иронията е, че поради липсата на такъв те успели да получат застраховката за пожара.
— Какво мислиш за всичко това?
— Мисля, че тези хора определено са неблагонадеждни и че трябва да ограничим връзките си с тях. След онова, което прочетох бих искала да знам произхода на яйцеклетките, с които ще ни снабдят, за да сме сигурни, че няма да участваме в незаконна сделка.
— Мисля, че идеята ти не е добра. Вече решихме, че би било лукс да следваме високите етични норми и че не можем да си го позволим, ако искаме да спасим КЛЕЗА и НХТСК. Ако настояваме за това в този момент, може да възникнат проблеми, а аз не искам да рискуваме. Както вече споменах, не бяха твърде въодушевени, когато отхвърлих възможността да използват случая за реклама.
Стефани си играеше със салфетката и размишляваше над думите му. Не искаше да има нищо общо с клиника „Уингейт“, но Даниел беше прав като каза, че нямат друг избор при ограниченото време, с което разполагат. Със съгласието си да лекуват Бътлър, те вече бяха нарушили етиката на професията.
— Е, какво ще кажеш? Можем ли да продължим въпреки това?
— Предполагам — отвърна без всякакво въодушевление тя. — Ще свършим работата и ще изчезнем.
— Както е по план — съгласи се Даниел. — Давай нататък! Каква е добрата новина?
— Отнася се до Плащеницата от Торино.
— Цял съм в слух.
— Днес следобед, преди да отида в книжарницата, ти казах, че историята с плащеницата е по- интересна, отколкото мислех. Е, мога да ти заявя, че не си чувал по-сдържано изказване от това.
— Как така?
— Вече мисля, че Бътлър може да не е толкова луд, защото ще се окаже, че плащеницата е истинска. Изненадващ обрат, като знаеш колко бях скептична по въпроса.
— Почти колкото мен — кимна Даниел.
Стефани погледна любимия си с надеждата, че се шегува, но на лицето му не се появи характерната му за такива случаи лукава усмивчица. Подразни се, че Даниел не прояви чувство за хумор. Отпи от виното си, за да се съсредоточи.
— Както и да е — продължи тя. — Зачетох се, още докато бях в книжарницата и не можех да спра. Нямах търпение да се върна и да отворя книгата, която току-що бях купила. Написана е от Йън Уилсън, преподавател в Оксфорд. Надявам се утре да открия още издания по Интернет.
Когато им донесоха поръчката, тя млъкна. Двамата едва дочакаха келнерът да си отиде. Тогава Даниел рече:
— Е, успя да възбудиш любопитството ми. Да чуем на какво се основава твърдението ти.
— Започнах да чета със съзнанието, че възрастта на плащеницата е определена чрез въглероден анализ от три независими лаборатории и че датира от тринадесети век, времето, по което най-неочаквано се появява. Известна ми е прецизността, която може да се постигне чрез подобен анализ и не очаквах увереността ми, че е фалшификат, да се разклати. Но то стана почти веднага. По една проста причина. Ако плащеницата е изработена едва в тринайсетия век, както доказва приложената методика, фалшификаторът трябва да е стоял няколко степени по-високо от самия Леонардо да Винчи.
— Ще трябва да ми обясниш — насърчи я Даниел с пълна уста, защото Стефани спря, за да хапне и тя.
— Ще започна с това, защо фалшификаторът трябва да е бил свръхчовек за времето си и после ще продължа с отделните факти. Първо, трябва да е познавал в дълбочина изкуството на перспективата, което все още не е обяснено. Отпечатъкът върху плащеницата ни показва мъж с прегънати крака и наведена напред глава, вероятно вкочанен.
— Трябва да ти призная, че това не е кой знае колко убедителен аргумент — забеляза Даниел.
— Тогава чуй друго: фалшификаторът трябва да е познавал истинската технология на разпъването на кръст, използвана от римляните в древността. Тя противоречи на представите за крусификция, битуващи през тринадесети век, а ние разполагаме със стотици хиляди описания на явлението. Заковават с пирони осъдения за китките, а не за дланите, тъй като в противен случай тялото би паднало под въздействие на собствената си тежест. Освен това короната от тръни не е във формата на венец, а седи по-скоро като шапка на главата му.
Даниел замислено кимаше.
— Още нещо: петната от кръв блокират изписания образ, което означава, че този гениален фалшификатор трябва да е нарисувал първо тях, а едва след това фигурата, но художниците не работят по този начин. Най-напред изработват образа, поне в неговите контури. После добавят детайлите, като например кървавите петна, за да са сигурни, че ще ги поставят, където трябва.
— Това е интересно, но и него ще поставя в категорията, в която сложих перспективата.
— В такъв случай да продължим — предложи Стефани. — През 1979 година, когато в продължение на пет дни плащеницата е била подложена на изследване от страна на учени от САЩ, Италия и Швейцария, всички били единодушни, че образът върху платното не е бил нарисуван. Не се виждали нито следи от четка, нито удебеления от наслоена боя. Образът бил уникален — имам предвид, че върху тъканта нямало и помен, от каквато и да е течност. Единственото обяснение, което дали за произхода на образа било, че е имало окисляване на тъканите, сякаш са били изложени на влиянието на чист кислород от внезапна силна светлина или на друго силно електромагнитно въздействие. Твърдението им, очевидно, е доста неопределено и спекулативно.
— Добре — каза Даниел. — Трябва да призная, че тук има наченки на убедителност.
— Има и още — продължи Стефани. — Американският екип през 1979 година включвал учени от НАСА, които приложили последните технологични постижения при анализирането на плащеницата, включващи специална апаратура, известна под наименованието „VP–8“, аналог на механизма, разработен да конвертира дигиталните образи, получени от повърхността на Луната и Марс, в триизмерни фигури. За изненада на всички участници образът, запечатан върху плащеницата съдържал същата информация, което ще рече, че наситеността на образа във всяка негова част е пряко пропорционална на разстоянието, на което е отстояла от тялото на разпънатия, когато са го обвили в нея. С една дума, фалшификаторът трябва да е бил самият дявол, щом е успял да разгадае всичко това още в тринайсетия век.
— Дума да няма! — съгласи се Даниел и учудено поклати глава.
— Искам да добавя още нещо. Биолозите открили, че върху плащеницата има полени, които могат да се намерят само в Израел и Турция, което говори, че нашият фалшификатор трябва да е бил не само умен, но и доста съобразителен.
— Как би могъл да сгреши въглеродният анализ?
— Интересен въпрос — отвърна Стефани.
Тя хапна механично още един залък, бързо го сдъвка и продължи:
— Никой не знае. Съществуват предположения, че древното ленено платно е добра среда за поддържане на растежа на бактериите и те остават покрити от прозрачен биофилм, който би могъл да промени резултатите от анализа. Подобен проблем се появил при въглеродния анализ на тъканта, използвана при египетските мумии, чиято възраст е доста точно определена с други средства. Един руски учен лансира идеята, че пожарът, в който плащеницата попаднала през шестнайсетия век е повлиял на резултатите, макар да се питам как би могъл един пожар да причини повече промени, отколкото изминалите години.
— А историческите факти? — попита Даниел. — Ако плащеницата е истинска, защо е станала известна едва през тринайсетия век, когато е открита във Франция?
— И това е добър въпрос — отвърна Стефани. — Иън Уилсън отнася плащеницата към друга известна и високо тачена реликва от времето на Византийската империя, наречена Платното на Едеса, пазено в Цариград повече от триста години. Интерес предизвиква фактът, че платното изчезва, когато през 1204
