— Наистина ли не съм ти го казвал от месеци?
— Повярвай ми — отвърна тя и поклати глава.
— Извинявай — каза Даниел. — И за да изразя дълбокото си съжаление, излизам с предложение, което ще промени плановете ни за вечерта. Нека изместим напред правенето на любов, а вечерята да почака. Какво ще кажеш?
Наведе се, за да я целуне, но тя го бутна по насапунисания нос с връхчето на показалеца си. Направи физиономия, сякаш докосваше нещо изключително неприятно и засили впечатлението, като след това избърса пръста си в рамото му.
— Първоначалните правила няма да се променят в ущърб на вкусната вечеря — забеляза тя. — Отне ми доста усилия да направя резервацията, така че плановете за вечерта са вече гласувани и приети. Хайде, свършвай с бръсненето!
Тя енергично го побутна към мивката и се отмести до съседния умивалник, за да си изсуши косата.
— Шегата настрана — надвика шума от сешоара Даниел, — изглеждаш фантастично. Понякога се чудя какво намираш в старец като мен.
Той си наплиска лицето с одеколон.
— Петдесет и две години не са кой знае какво — извика му в отговор Стефани. — Особено за жизнен мъж като теб. Всъщност, и ти си доста секси.
Даниел се огледа в огледалото. Помисли си, че не изглежда много зле, макар да не се заблуждаваше относно сексуалната си външност. Още преди години се бе примирил с факта, че вече се намира във втората половина на жизнения си път и че не е детето чудо, за което го смятаха в училище. Стефани просто се опитваше да бъде мила с него. Лицето му винаги е било слабо и поне с него нямаше проблем — не се забелязваше нито двойна гуша, нито бръчки, само лек „пачи крак“ в края на очите, когато се усмихнеше. Бе запазил физическата си активност, но не и през последните няколко месеца, когато бе зает с набиране на средствата. Като член на факултет в Харвард той ползваше всички спортни съоръжения безплатно, редовно посещаваше залата за скуош и хандбалното игрище, както и гребната база на река Чарлс. Като че ли единственият му проблем беше постепенното увеличаване на челото му нагоре и встрани и оредяването на буйната му грива, както и тънките сребърни нишки, които се бяха появили по слепоочията в иначе кестенявата му коса, но нищо не можеше да направи.
Когато се натъкмиха облякоха палтата си и след като портиерът ги упъти към ресторанта, излязоха от хотела. Тръгнаха по главната улица ръка в ръка, пресякоха няколко странични улици, преминаха покрай множество картинни галерии, книжарници и антикварни магазинчета. Нощта беше хладна, небето бе обсипано с ярки звезди, които блестяха над главите им въпреки градското осветление.
Управителят ги поведе към една странична маса, която им осигуряваше уединение в оживения ресторант. Поръчаха си специалитет и бутилка вино и се настроиха за романтична вечеря.
— Вероятно не би трябвало да го споменавам — наруши тишината Даниел.
— Тогава недей — прекъсна го Стефани, тутакси разбрала накъде бие.
— Трябва — каза Даниел. — Всъщност, длъжен съм да го направя, а сега е най-удобният момент. Преди няколко дни ти ми каза, че ще проучиш нашия мъчител, сенатор Ашли Бътлър, с намерението да ми помогнеш за утрешното изслушване. Знам, че си го направила, но нищо не ми казваш. Защо?
— Доколкото си спомням, ти се съгласи да забравиш за слушането поне тази вечер.
— Съгласих се да се опитам да го забравя — поправи я Даниел. — Но не успях. Защо не ми съобщаваш нищо? Защото онова, което си научила, няма да ми помогне ли? Отговори ми на този въпрос и аз ти обещавам, че до края на вечерта няма да зачеквам темата.
Стефани отвърна поглед, за да събере мислите си:
— Какво искаш да знаеш?
Даниел раздразнено се изсмя:
— Усложняваш нещата още повече. Искрено казано, не знам какво искам да знам, тъй като не знам достатъчно, за да задавам дори въпроси.
— Няма да ти е лесно с него.
— Вече го разбрахме.
— Сенатор е от 1972 година и е изключително опитен, което е сериозно преимущество.
— Можех и сам да се досетя, щом е председател на подкомисия — отвърна Даниел. — Искам да разбера кое го прави тъй влиятелен.
— Останах с впечатлението, че е типичен старомоден демагог от юга.
— Демагог, а? — повтори Даниел. — Би ли ми казала в какъв смисъл употребяваш тази дума.
— Имам предвид политик, който се позовава на общоприети предразсъдъци и се бои да защити новото и да го наложи.
— Имаш предвид обществения интерес към биотехнологиите като цяло ли?
— Точно така — призна Стефани. — Особено когато биотехнологиите включват думи като
— За ембрионни ферми и франкенщайнски сценарии ли говориш?
— Да — отвърна тя. — Разчита на невежеството и страховете на хората. В сената се слави като обструкционист. Винаги е по-лесно да си „против“, отколкото „за“ нещо. На това дължи кариерата си. Многократно се е противопоставял дори на собствената си партия.
— За нас това е неблагоприятно — изстена Даниел. — Изключва всякаква възможност да се опитаме да го убедим в рационалността на нашето решение.
— За съжаление и аз мисля така. Затова не ти казах какво съм научила за него. Потискащо е да знаеш, че хора като Бътлър са в сената, да не говорим за влиянието и властта, които притежават. Сенаторите трябва да са родени водачи, а не да влизат в сената заради самата власт.
— Потиска ме фактът, че този дръвник е в състояние да блокира всичките ми перспективи.
— Нямам впечатлението, че е дръвник — поправи го Стефани. — Тъкмо обратното. Дори е доста съзидателен. И ловък. Бих допълнила: истински Макиавели.
— Какви са приоритетите му?
— Обичайните фундаменталистки и консервативни идеи. Разбира се, правата на отделните щати. Това, както и да е. Но той се бори и против порнографията, хомосексуализма, хомосексуалните бракове и други такива неща. О, да! Има и още — против абортите е.
— Абортите ли? — изненада се Даниел. — Нали е член на демократическата партия и защитава правото на избор? Описваш ми го като крайнодесен републиканец.
— Казах ти, че не се бои да се опъне дори на партията си, щом това е удобно за него. Определено е против абортите, макар че понякога има нужда да го убеждават, за да защитава тази идея. Същото може да се каже и по въпроса за защита на гражданските права. Умен консерватор, популист и пуритан, който, за разлика от Стром Търмонд и Джеси Хелмс, не напусна Демократическата партия.
— Удивително! — забеляза Даниел. — Човек би помислил, че избирателите виждат съвсем добре какъв е всъщност — жаден за власт в името на собствените си интереси, — и въпреки това дават гласа си. Защо партията му не е организирала отпор срещу него, щом спъва важни решения?
— Много е силен. Той е истинска машина за набиране на средства и има под ръка множество политически комитети, фондации и дори корпорации, които са впрегнати да осъществяват популистките му идеи. Останалите сенатори открито се боят от него поради влиянието, което може да упражни върху средствата за връзки с обществеността. Нито се страхува, нито се свени да използва пълните си джобове срещу противника в предизборната борба.
— Звучи все по-лошо — промърмори Даниел.
— Научих нещо наистина любопитно — додаде Стефани. — По една случайност, двамата с него имате нещо общо.
— О! Моля те! — изплака Даниел.
— Едното е, че и двамата сте израснали в многодетни семейства — продължи тя. — И двамата сте трети по ред дена и имате по двама по-големи братя.
— Наистина голямо съвпадение! И каква полза можем да извлечем от това?
— Незначителна. Можем да предположим, че вече двамата си приличате много повече, отколкото смятате.
