— Съдейки по онова, което успях да прочета, да — отговори Каръл. — Дали Роб е накарал Фил да му хвърли един поглед?
— Надявам се — отвърна Ашли.
Повървяха мълчешком, после Ашли попита:
— Кой, по дяволите, е Роб?
— Новият съветник по здравните проблеми — обясни му Каръл. — Сигурна съм, че се сещаш. Той просто не може да остане незабелязан. Дългия червенокоско, който бе прехвърлен от канцеларията на Кенеди.
Ашли леко кимна с глава. Макар, че се гордееше със способността си да помни фамилии, вече не можеше да се справя с имената на всички, които работеха за него, защото личният състав на кабинета му се бе раздул до над седемдесет души, при това имаше непрекъснато текучество. Но другото име му бе познато, тъй като Фил, както и Каръл работеха за него много години. В качеството си на главен политически анализатор на Ашли Фил играеше важна роля в дейността на сенатора и изчиташе всички изказвания, които Ашли правеше, или които щяха да влязат в протоколите на конгреса.
— Какво става с лекарството? — попита Каръл; токчетата й отекваха като изстрели върху мраморния под.
— Изпих го — подразни се Ашли.
За да се увери, той незабелязано бръкна в страничния джоб на сакото си и опипа вътрешността му. Както очакваше, таблетката, която бе оставил в джоба си, не беше там, което показваше, че я бе изпил. Искаше преди прослушването да насити кръвта си с лечебното вещество. Последното, което желаеше бе някой репортер да забележи симптомите на заболяването, като например тремора на ръката му, тъкмо сега, когато планираше да елиминира всички препятствия по пътя към целта си.
Завиха по коридора и попаднаха на група либерално настроени техни колеги, които вървяха в противоположната посока. Ашли се спря и майсторски занарежда с мазния си южняшки носов изговор комплименти за прическите, модните костюми и пъстрите вратовръзки на колегите политици. Със само подигравателен тон той сравни елегантните им дрехи с обикновения си тъмен костюм, безличната си тъмна вратовръзка и простата си бяла риза. Същия модел, който носеше, когато за първи път стъпи в сената. Ашли бе човек на навиците. Не само че не променяше модела на дрехите си, но и попълваше гардероба си от един и същ консервативно настроен търговец в родния си град.
Двамата с Каръл продължиха по пътя си и тя го попита до каква степен е бил искрен.
— Закачам се с тях — ухили се Ашли. — Ще ми потрябват при гласуването на проектозакона идната седмица. Не мога да понасям подобни личности, особено пък ако са си присадили коса.
— Знам — отвърна Каръл. — Затова се учудих.
Когато се приближиха към страничния вход на залата, Ашли забави крачка.
— Бързо ми повтори какво разбра за първия свидетел, който ще чуем тази сутрин. В главата ми се върти интересен план, който наистина държа да изпълня.
— Разучих професионалното му досие и сега ще си го припомня — каза Каръл.
Тя затвори очи, за да мобилизира паметта си.
— Още в училище е дете чудо в областта на точните науки. Отличава се и в медицинския факултет, и при зашитата на докторската си дисертация. Наистина впечатляващо! На всичко отгоре много бързо израства и става най-младият главен асистент в Мърк, след което е прехвърлен на престижен пост в Харвард. Коефициентът му на интелигентност сигурно се измерва с астрономическо число.
— Спомням си биографията му. Но тя не е важна в случая. Кажи ми какво мисли Фил за характера му.
— Поради факта, че е непреклонен по отношение на работата на колегите си. Фил предполага, че е егоцентричен и арогантен. Имам предвид, че макар да знаят, че са егоцентрични, повечето като него предпочитат да го крият от останалите, но в случая Фил очаква, че той ще се държи безочливо.
— Нещо друго?
Спряха се пред вратата на страничното помещение и се помаяха. Долу по коридора, до главния вход на залата за изслушване, имаше малка група хора и жуженето на гласовете им достигаше чак до тях.
Каръл вдигна рамене:
— Не си спомням нищо повече, но нося досието, което му изработиха сътрудниците ни, а то съдържа впечатленията на Фил. Искаш ли пак да го прочетем, преди да е започнало слушането?
— Очаквах да кажеш нещо за страх от неуспеха — каза Ашли. — Спомняш ли си такова нещо?
— Сега, като го спомена, да, спомням си. Мисля, че Фил му придаде особено значение.
— Чудесно! — възкликна Ашли с вторачен в пространството поглед. — Съчетанието между страха и огромното му его се превръщат във фактор, на който винаги ще мога да се опра. Какво ще кажеш?
— Съгласна съм, но не съм сигурна дали разбирам добре. Дан предполага, че страхът му от провал се основава върху съотношението между постиженията му и неговата очевидна интелигентност. Всъщност, би могъл да постигне успех във всичко. Фактор за какво може да е страхът му от провал?
— Той би могъл да постигне всичко, трябва само да се съсредоточи, а тъкмо в този миг иска да стане знаменит предприемач и най-безсрамно го заяви в едно от последните си интервюта. Играл е рисковано, за да успее, като е заложил и кариера, и пари. Държи новосъздадената компания да се опира на патентована на негово име методика, като причините за това са твърде лични, да не кажа повърхностни.
— Към какво се стремиш? — попита го Каръл. — Роб иска от теб да забраниш методиката му. Нищо повече.
— Поради настъпилите обстоятелства задачата ми се усложнява. Ще ми се да накарам добрия доктор да направи нещо, което със сигурност няма да иска.
По безизразното лице на Каръл сякаш премина облак.
— Роб знае ли?
Ашли поклати глава. Направи знак на Каръл да му върне подготвеното слово и когато тя му го подаде, той го грабна от ръката й.
— Какво искаш от доктора?
— И двамата ще разберете довечера — отвърна Ашли и започна да преглежда словото си. — Сега нямам време да ти обяснявам.
— Това ме плаши — призна на висок глас Каръл.
Докато Ашли препрочиташе доклада, тя неспокойно се местеше от крак на крак. Крайната цел на Каръл и причината, поради която жертваше толкова много от времето си на сегашния си пост беше, че иска да се кандидатира за мястото на Ашли, когато той се оттегли, а това вероятно щеше да стане по-рано от очакваното предвид заболяването му и установената от д-р Уитман диагноза. Тя беше извънредно опитна. Преди да се премести във Вашингтон, бе работила като щатски сенатор и сега, когато целта беше близо, не можеше да го остави да направи някоя маг ария, като онази, дето Клинтън изигра на Ал Гор. Откакто двамата посетиха д-р Уитман, Ашли стана разсеян и непредсказуем. Тя се прокашля, за да привлече вниманието на шефа си.
— Как точно ще действаш, за да принудиш доктор Лоуъл да направи нещо, което не желае?
— Като го накарам да се изправи и после издърпам чергата изпод краката му — отговори Ашли, вдигна поглед и срещна очите на Каръл.
Заговорнически й се усмихна.
— Тръгвам на бой и искам да победя. За да го направя, ще следвам старо вековната максима от
Каръл се разрови в папката е документи, която носеше със себе си. Намери онова, което му трябваше и му го подаде. Взря се в лицето му изучаващо, опитвайки се да разбере нещо по неговото изражение. Запита се дали да не се обади на Фил по мобилния телефон, веднага щом има възможност, и да го подготви за най-неочакваното.
— Това е хубаво — измърмори Ашли. — Дори много хубаво. Какъв късмет, че имам връзки в Бюрото. Сами нямаше да можем да се сдобием с тази информация.
Може би е по-добре да се посъветваш с Фил, преди да извършиш онова, което си намислил — предложи Каръл.
