— Нямам време — отговори той. — Всъщност, колко е часът?
Каръл погледна часовника си:
— Минава десет.
Ашли протегна напред лявата си ръка, като я придържаше с дясната, за да провери дали трепери. Имаше слаб, едва забележим тремор.
— По-добро не бих могъл и да очаквам. Да се залавяме за работа.
Ашли влезе в залата през страничната врата, от дясно на широкия подиум във формата на подкова. Помещението бе пълно с хора, които скитаха без посока, блъскаха се един друг, а от неразбрания им говор до тях достигаше само едно непрекъснато жужене. Ашли трябваше да си проправя път между колеги и служители, за да стигне до мястото си. Веднага се появи и червенокосият Роб, който му носеше още едно копие от речта му. Ашли му помаха с листите в ръка. После седна и намести извития като гъши врат микрофон пред себе си.
Бързешком огледа до болка познатия амфитеатрален декор в залата и очите му се спряха на двете фигури, седнали на свидетелската маса в основата на подиума. Отначало вниманието му бе привлечено като магнит от привлекателната млада жена с ореол от лъскава като на кожа от норка коса около главата си. Ашли имаше слабост към хубавите жени, а тази пред него направо му пълнеше очите. Носеше строг тъмносин костюм с бяла яка, която чаровно контрастираше с маслинения тен на лицето й. Въпреки скромното си облекло, тя излъчваше здрава чувственост. Бе спряла тъмните си очи върху Ашли и той имаше усещането, че е насочила дулото на пистолет в лицето му. Нямаше представа коя е и защо е на това място, но си помисли, че присъствието й ще превърне изслушването в по-приятно занимание.
Ашли с нежелание премести погледа си от привлекателната жена към доктор Даниел Лоуъл. Въпреки, че очите му бяха по-светли, отколкото тези на сътрудничката му, той гледаше със същия остър и немигащ поглед. Ашли си помисли, че докторът е доста висок на ръст, макар сега да не си личеше, защото се бе отпуснал назад в стола. Слабо телосложение, тънко, ъгловато лице, сивееща коса. Дори облеклото му издаваше арогантност, сравнима единствено с погледа и позата му. За разлика от строгия делови костюм на младата жена до него, той носеше всекидневно сако от туид с кожени кръпки на лактите, разкопчана около яката риза без вратовръзка, а под масата Ашли виждаше краката му, обути в джинси и маратонки.
Когато взе председателското чукче в ръка, той вътрешно се усмихна. Предположи, че с поведението и облеклото си Даниел твърде неубедително се опитва да покаже, че не се страхува, задето е повикан да свидетелства в сенатската подкомисия. Може би си мислеше, че е в състояние дори да докара пелия университетски отбор от професори и академици, за да стреснат Ашли, човека, завършил баптистки колеж в родното си градче. Но нямаше да се получи. Ашли бе сигурен, че държи Даниел в своята половина на бойното поле и че преимуществата са в негова полза.
— Подкомисията по здравната политика на Комисията по здравеопазване, образование, трудово и пенсионно дело нарежда… — Ашли бе пуснал в действие изразителната си южняшка интонация; той удари чукчето. Почака няколко секунди, докато безцелно скитащите из залата хора заемат местата си. Служителите зад гърба му направиха същото. Той се вторачи в Даниел Лоуъл, ала докторът не помръдваше. Ашли хвърли поглед от двете си страни. Повечето от членовете на подкомисията ги нямаше, присъстваха само четирима. Присъстващите четяха меморандумите, или шепнешком разговаряха със сътрудниците си. Нямаше кворум, но това не бе от значение. Не се очакваше гласуване и Ашли нямаше намерение да настоява за такова.
— … да се проведе слушане — продължи той и постави листите със словото си на масата пред себе си, скръсти ръце и хвала с длани лактите си, готов да предотврати евентуален тремор. Леко отдръпна назад глава, за да вижда по-добре буквите през бифокалните си очила. — Настоящият законопроект допълва вече приетия закон за забрана на процедурата на клониране, наречена…
Ашли се поколеба и се наведе напред, като хвърли поглед върху листа пред себе си.
— Моля да ме извините за малко — рече той, като очевидно се отклони от написаното слово. — Тази процедура не само е ужасна, тя е като горчив хап, който ни предлагат да преглътнем и, ако греша, нека добрият доктор ме поправи. Нарича се „нова хомологична трансгенетична сегментална комбинация“, или съкратено НХТСК. Правилно ли го произнесох, докторе?
Даниел изправи гръб и се наведе напред.
— Да — отвърна той и отново се отпусна върху облегалката. Бе скръстил ръце на гърдите си и се опитваше да изглежда спокоен.
— Защо вие, докторите, не говорите на разбираем език? — попита Ашли и се взря в Даниел над рамките на очилата си.
За удоволствие на сенатора, сред присъстващите се чу кикот. Той обичаше да си играе с тълпата.
Даниел се наведе напред, за да отговори, но Ашли го възпря с вдигната ръка.
— Въпросът бе извън протокола, затова няма нужда от отговор.
Чиновникът направи съответната отметка в протокола.
Тогава Ашли погледна вляво.
— И това е извън протокола, но съм любопитен да узная дали уважаемият сенатор от Монтана ще се съгласи с мен, че докторите нарочно са измислили свои собствен език, така че ние, простосмъртните, да се чудим и маем, какво всъщност искат да ни кажат.
Когато сенаторът от Монтана вдигна поглед от четивото си и въодушевено кимна своето „да“, отново последва смях откъм зрителите.
— Докъде бях стигнал? — попита Ашли и погледна записките си. — Необходимостта от подобно законодателство се крие във факта, че в тази страна биотехнологиите като цяло и медицината в частност са загубили всякакви морални и етични устои. Ние, членовете на сенатската подкомисия, но здравната политика, сме задължени, като загрижени и честни граждани на САЩ да променим тази тенденция и така да последваме примера на колегите си от сената. Целта не оправдава средствата, особено в областта на медицинската наука, както бе провъзгласено и от трибуната на процеса в Нюрнберг. Става въпрос за процедурата НХТСК. Тя отново застрашава да създаде безпомощни ембриони и после да ги разчлени с подозрителното оправдание, че от клетките на тези малки човечета ще се лекуват множество пациенти. Но това не е всичко. Както сега ще чуем от самия откривател, когото имаме честта да приветстваме тук като свидетел, това не е обикновена терапевтична процедура с клонирани материали. В качеството си на главен автор на законопроекта аз изразявам душевния си смут от факта, че тази процедура е предвидена да стане директива за по-нататъшното развитие на науката. Е ще ви кажа едно-единствено нещо: само през трупа ми!
Скромни ръкопляскания от страна на група зрители. Ашли ги удостои с кимане на глава и с кратка пауза. После си пое дълбоко въздух и продължи:
— Бих могъл да продължа да ви говоря за новата методика, но не съм лекар и чувствително се различавам от специалиста, който беше тъй добър да дойде, за да бъде изслушан пред нашата подкомисия. Бих желал да продължим със свидетеля, освен ако уважаемият ми колега не иска да ни каже нещо.
Ашли говореше за сенатора, който седеше от дясната му страна и който сега се наклоня към него и закри микрофона с ръка.
— Ашли — прошепна той, — надявах се, че ще си по-експедитивен. До десет и половина трябва да съм излязъл от тук.
— Спокойно. Стиснал съм го за гушата.
Ашли отпи от чашата с вода пред себе си и се взря в Даниел.
— Първият ни свидетел е блестящият доктор Даниел Лоуъл, както вече ви казах, откривателят на НХТСК. Доктор Лоуъл има впечатляващо развитие като учен, той е доктор по медицина и доктор по философия на някои от августейшите академични институции в страната. Дори си е направил труда да заеме достойно място в областта на вътрешните болести. Получавал е множество награди за работата си и е заемал престижен пост във фармацевтичната компания Мърк, както и в Харвардския университет. Имате думата, доктор Лоуъл.
— Благодаря, сенаторе — отвърна Даниел.
Той седна в предния край на стола си.
— Оценявам по достойнство хвалебствията ви по мой адрес, но, ако бих могъл, бих желал веднага да засегна един точно определен момент във вашето слово.
