— Разбира се — разтегна устни в усмивка Ашли.
— Методът НХТСК и терапевтичното клониране не включва, повтарям, не включва разчленяването на ембриони.
Даниел говореше бавно и подчертаваше всяка своя дума.
— Терапевтичните клетки се вземат, преди да се образува ембрионът. За тази цел се използва една структура, наречена бластокиста.
— Ще отречете ли, че тези бластокисти са начален стадий на човешки живот?
— Те са човешки живот, но взети поотделно, клетките й, но нищо не се различават от онези, които губите при силно разтъркване на венците си с четката за зъби.
— Е, аз не си ги търкам толкова безмилостно — засмя се Ашли. Същото направиха неколцина от присъстващите.
— Всички губим епителни клетки.
— Може би, но те няма да образуват ембриони, както се очаква от бластокистата.
— Биха могли — отвърна Даниел. — Там е въпросът. Ако в епителната клетка се вкара яйцеклетка без ядро и комбинацията се активира, от двете може да се получи ембрион.
— Както се прави при клонирането.
— Точно така — съгласи се Даниел. — Бластокистите са способни да създадат жизнен ембрион, но само ако се имплантират в матката. При терапевтичното клониране те не могат да създадат ембриони.
— Мисля, че затънахме в семантични подробности — нетърпеливо каза Ашли.
— Така е — отвърна Даниел. — Но те са важни, защото хората трябва да разберат, че при терапевтичното клониране, или при метода НХТСК, не се използват ембриони.
— Мнението ви относно моите изявления при откриването на това слушане са надлежно вписани в протокола — заяви Ашли. — Бих искал да се заемем със самата методика. Ще ни я опишете ли тук и сега, за да влезе в официалния протокол на изслушването?
— С удоволствие — отвърна Даниел. — Новата хомологична трансгенетична сегментална комбинация е името, което дадохме на една процедура, включваща отстраняването на част от ДНК клетка, отговорна за точно определена болест, и замяната й със здрава клетка. Това се извършва в ядрото на някоя от клетките на пациента, която после се използва за клониране.
— Спрете дотук — прекъсна го Ашли. — Вече съм объркан, както и по-голямата част от аудиторията. Нека видим дали съм ви разбрал правилно. Говорите за това, че вземате клетка от болен човек и променяте нейното ДНК, преди да сте пристъпили към клониране.
— Точно така. Заменяме малка част от генетичния материал на клетката, която е отговорна за заболяването на индивида.
— Едва тогава се извършва клониране на новата клетка, за да се излекува пациентът.
— И тук сте точен! Клетките се активират с различни хормони на растежа и се превръщат в нужните за пациента клетки. Благодарение на НХТСК новите клетки нямат генетичното предразположение да развият въпросната болест. Когато тези клетки се вкарат в организма на пациента, той не само ще се излекува; клетките ще унищожат генетичната тенденция той или тя отново да се разболее от същата болест.
— Нека вземем за пример точно определено заболяване — предложи Ашли. — Така ние, неспециалистите, ще можем по-лесно да ви разберем. От статиите, които публикувате, става ясно, че болестта на Паркинсон е едно от заболяванията, за които твърдо вярвате, че ще бъдат ликвидирани.
— Прав сте — каза Даниел. — Както и много други страдания: от Алцхаймер и диабет до някои форми на артрит. Списъкът им е дълъг и много от тях сега не могат да бъдат облекчени, камо ли да се излекуват.
— Да се съсредоточим върху паркинсоновата болест — настоя Ашли. — Защо мислите, че методът ви би могъл да се справи със заболяването?
— Защото тъкмо при Паркинсон имаме щастието да правим опити върху мишки — отговори Даниел. — Опитните мишки страдат от паркинсонова болест, което означава, че в мозъка им липсват определени нервни клетки, произвеждащи сложното вещество допамин, което участва в предаването на нервните импулси и тяхното заболяване е точно копие на болестта, протичаща в човешкия организъм. Взехме болните мишки, проведохме НХТСК и ги излекувахме завинаги.
— Изумително — забеляза Ашли.
— Ще се изумите още повече, като го видите с очите си.
— Инжектират се клетки.
— Да.
— Тук не срещате ли някакви трудности?
— Никакви — отвърна Даниел. — Натрупали сме богат опит и прилагаме тази технология и при друга терапия. Инжекциите се правят внимателно, в съответните условия и няма никакъв проблем. При опитите ни мишките се чувстваха прекрасно.
— Колко време след инжекцията оздравяват?
— При нашите опити симптомите на паркинсоновата болест веднага отслабват — уточни Даниел. — Получихме забележителни резултати. Само след седмица вече не можем да различим излекувайте от здравите мишки, които ползваме, като контрола.
— Мисля, че горите от нетърпение да пробвате метода върху хора — предположи Ашли.
— Така е — призна си Даниел и закима с глава, за да подчертае казаното. — Когато завършим опитите с животни, а те напредват бързо, надяваме се незабавно да приложим лечението върху хора в съответните условия.
Ашли видя, че Даниел погледна към сътрудничката си и дори стисна ръката й за миг. Усмихна се вътрешно, като си помисли, колко се заблуждава Даниел, че слушането върви в благоприятна за него посока. Време беше да коригира впечатлението му.
— Кажете ми, доктор Лоуъл — започна Ашли, — знаете ли поговорката:
— Разбира се.
— Е, в такъв случай мисля, че НХТСК е добър пример за това. Ако временно оставим настрана семантичния спор за това дали ембрионите се разчленяват, или не, изправяме се пред друг морално-етичен проблем.
Ашли млъкна, за да подчертае фразата си. Публиката не помръдваше.
— Докторе — продължи снизходително Ашли, — чели ли сте романа на Мери Шели „Франкенщайн“?
— НХТСК няма нищо общо с мита за Франкенщайн — възмути се Даниел, като искаше да покаже, че добре му е известно накъде бие Ашли. — Като го внушавате, вие най-безотговорно се опитвате да се възползвате от неразбирането на страха на хората.
— Искам да възразя — поклати глава Ашли — Всъщност, мисля, че Мери Шели е имала смътното предчувствие за настъплението на НХТСК и затова е написала романа.
Зрителите отново се засмяха. Беше очевидно, че се задавяха за всяка дума, за да се забавляват.
— И така: макар да съм нямал щастието да получа образование само за избраници, аз съм чел „Франкенщайн“, чието оригинално заглавие е „Съвременният Прометей“ и, според мен, приликите са изумителни. Доколкото мога да разбера, думата
— При нашия метод ние използваме сравнително малки частички от носителя на наследствеността, а не цели органи — разпалено отвърна Даниел.
— Успокойте се, докторе! — прекъсна го Ашли. — Това е само изслушване на фактите, не е война. Искам да кажа, че по вашия метод вие вземате частички от един човек и ги поставяте на друг, нали така?
— На молекулярно равнище.
— Равнището не ме интересува — заяви Ашли. — Само установявам фактите.
