— От известно време в медицината се използва методът на присаждане на органи — отвърна Даниел през зъби. — Обществото не вижда в това никакъв морален проблем, дори тъкмо обратното — трансплантацията на органи напомня повече от НХТСК за романа, който Мери Шели е написала през деветнайсетия век.
— В примера, който приведохте относно болестта на Паркинсон, признахте, че в плановете ви влиза инжектирането на малките молекулярни франкенщайновци в човешкия мозък. За жалост, докторе, досега не съм чувал за много трансплантации на човешки мозък, затова мисля, че сравнението не е удачно. Инжектирането на части от човека в мозъка на друг човек не влиза в моя етичен кодекс, мисля, че го няма и в етиката на Божието слово.
— Терапевтичните клетки, които създаваме, не са молекулярни франкенщайновци — ядоса се Даниел.
— Мнението ви е надлежно вписано в протокола — каза Ашли. — Можем да продължим.
— Но това е фарс! — възрази Даниел не вдигна ръце, за да подчертае казаното.
— Докторе, напомням ви, че се намирате пред членовете на подкомисия в Конгреса и че трябва да се държите по адекватен начин. Всички тук сме разумни хора, които уважават мнението на опонента си и се опитват да направят всичко по силите си, за да съберат информация за истината.
— Става все по-очевидно, че настоящото изслушване е чиста измама. Вие не сте тук, за да събирате обективна информация за НХТСК, както благородно заявявате. Вие използвате изслушването, за да се самоизтъкнете чрез високопарна риторика.
— Бих искал да знаете — отвърна снизходително Ашли, — че вашите изказвания и обвинения са обида за Конгреса на САЩ. Това тук не ви е някоя медийна изява. Но аз няма да се обидя, а още веднъж ще ви уверя, че мнението ви е вписано в протокола и, както вече казах, бих искал да продължим по-нататък. Тъй като сте откривател на НХТСК, от вас не може да се очаква да бъдете обективен по отношение на моралните аспекти на метода, но бих искал да ви помоля да се спрете и на този въпрос. Най-напред обаче искам да заявя, че човек не може да не забележи обезоръжаващата привлекателна жена на свидетелската маса до вас. За да ви помага ли е дошла? Ако е така, може би ще я представите за протокола.
— Това е доктор Стефани Д’Агостино — отвърна бързо Даниел. — Тя е моя научна сътрудничка.
— Още един доктор по медицина и доктор по философия, така ли? — попита Ашли.
— Само доктор по философия — отвърна Стефани в микрофона си. — И, господин председател, бих искала да се присъединя към мнението, изказано от доктор Лоуъл, че слушането е субективно, без обаче да повтарям обидните му думи. Защитавам тезата, че аналогията между НХТСК и мита за Франкенщайн е неподходяща и вредна, тъй като подобни намеци въздействат върху основните страхове на хората.
— Искрено съжалявам — каза Ашли. — Винаги съм смятал, че вие, щастливците с високо образование, имате слабост да правите алюзии с литературни шедьоври от най-различен вид, но ето че тук за първи път се обърквам: заявяват ми, че сравненията са неподходящи. Кажете ми, честно ли е това, след като отлично помня, че в малкото баптистко училище в родния ми град ни учеха, че освен всичко останало, „Франкенщайн“ е предупреждение за моралните последици от неконтролируемия научен материализъм? Именно това прави книгата напълно подходяща за случая. Мисля, че говорихме достатъчно по този въпрос! Намираме се на слушане, а не на семинар по литература.
Преди да успее да продължи, зад него се приближи Дан и го потупа по рамото. Ашли закри микрофона СИ с ръка, за да не може някой да чуе коментара на неговия сътрудник.
— Сенаторе — прошепна Дан в ухото на Ашли, — още щом пристигна молба доктор Д’Агостино да се присъедини към доктор Лоуъл, ние я проверихме. Получила образованието си в Харвард. Израснала в северен Бостън.
— Това важно ли е?
Дан вдигна рамене:
— Може и да е съвпадение, но силно се съмнявам. Обвиненият в рекет инвеститор в компанията на доктор Лоуъл, за когото ни информира Бюрото, е също Д’Агостино, и той е от северен Бостън. Нещата вероятно са свързани.
— Така, така — замисли се Ашли. — Любопитен факт.
Той взе листа от Дан и го постави редом до финансовия отчет на компанията на Даниел. С мъка скриваше усмивката си.
— Доктор Д’Агостино — изрече Ашли в открития си вече микрофон, — свързана ли сте по някакъв начин с Антъни Д’Агостино, живущ на улица „Ейкорн“ номер четиринайсет в Медфърд, щата Масачузетс?
— Той ми е брат.
— И това е същият Антъни Д’Агостино, обвинен в рекет?
— За съжаление, да — отвърна Стефани.
Тя се обърна към Даниел, който бе вторачил невярващ поглед в нея.
Доктор Лоуъл — продължаваше Ашли, — беше ли ви известно, че един от първите и главни инвеститори във вашата компания е обвинен в рекет?
— Не, не ми беше известно — отговори Даниел. — Но той далеч не е главният ни инвеститор.
— Хм — изсумтя Ашли. — Според мен няколкостотин хиляди долара са огромна сума. Но няма да спорим. Предполагам, че не е директор?
— Не е.
— Олекна ми. Предполагам също, че въпросният Антъни Д’Агостино не е член на съвета по етика, който, както разбирам, сте сформирали към компанията?
Откъм залата се чу приглушен смях.
— Не е член на съвета по етика — отговори Даниел.
— Това е добре. Сега да поговорим за компанията ви — предложи Ашли. — Носи името КЛЕЗА, което е нещо като акроним?
— Така е — въздъхна Даниел, сякаш цялата процедура му бе вече омръзнала. — Идва от „клетъчна замяна“.
— Съжалявам, ако сте се уморили от взискателността на изслушването, докторе — каза Ашли. — Ще се опитаме да съставим картината на фактите колкото е възможно по-бързо. Доколкото разбирам, компанията ви се опитва да получи втората част на инвестициите, които идват от капиталисти — любители на риска, а главната интелектуална собственост на компанията е именно НХТСК. Дали крайната ви цел не е да я направите обществена, като пуснете акции на борсата?
— Да — отвърна просто Даниел и се облегна назад.
— Сега, извън протокола — започна Ашли, като се обърна в ляво. — Бих искал да попитам уважаемия сенатор от великия щат Монтана, дали не мисли, че нашата подкомисия ще се заинтересува от факта, че един от основните инвеститори в компания, която смята да стане публична, е бил съден за рекет. Смятам, че въпросът е от морално естество. Пари от изнудване, може би дори от проституция се изпират в компания за биотехнологии.
— Много ще се заинтересува — отвърна сенаторът от Монтана.
— И аз мисля така — потвърди Ашли. Погледна записките си, после спря очи върху Даниел. — Доколкото знам, вторият транш се задържа до гласуването на този законопроект, както и поради факта, че друга негова версия е вече гласувана. Така ли е?
Даниел кимна с глава.
— Трябва да го кажете на глас за протокола — подкани го Ашли.
— Така е — каза Даниел.
— Доколкото знам, под краката ви гори, защото имате нужда от доста пари, за да се задържите на повърхността и ако не получите втория транш от финансирането, очаква ви фалит.
— Така е.
— Много лошо — рече Ашли с привидно съчувствие. — Но за нашите цели тук, на това слушане, трябва да приема, че обективността ви по моралната страна на въпроса е сериозно застрашена. Искам да кажа, че бъдещето на цялата ви компания зависи от това, законопроект 1103 да не мине. Не е ли вярно, докторе?
— Мнението ми е и ще продължава да бъде следното: от морална гледна точка би било погрешно да се спре научноизследователската работа и да не се използва методът НХТСК за лекуване на страдащото
