— Самоуважението си.
Асансьорът плавно пое нагоре. Даниел се бе втренчил в индикатора на етажите. След миг вратите се отвориха и двамата тръгнаха по коридора.
— Струва ми се, че кодът ми е познат — не се сдържа Стефани и наруши мълчанието. От миналата седмица, когато се обадих в канцеларията на сенатор Бътлър… Мисля, че беше 224 и ако е той, значи са звънили от административната сграда на Сената.
— Още една причина да не се обадя — заяви Даниел.
Той отключи вратата на апартамента и влезе Стефани вървеше плътно след него.
Докато той събличаше палтото си, тя се мушна в дневната. Приглади бележката върху бюрото.
— Наистина е 224 — извика тя. — Думата
— Все едно луната да падне на земята — отвърна невярващо Даниел и влезе при Стефани.
Погледна бележката.
— Странно. За каква спешност може да става дума? Помислих, че съобщението идва от медните, а не от администрацията на сената. Знаеш, че ми е все едно. Не е в приоритетите ми да общувам със сената, особено сега.
— Обади се! В желанието си да си отмъстиш може сам да си навредиш. Ако не се обадиш, аз ще го направя. Ще се представя за твоя секретарка.
— Ти, секретарка? Много забавно. Добре де, обади се!
— Ще използвам общия микрофон, за да слушаш и ти.
— Чудничко — саркастично отбеляза Даниел.
Изтегна се на дивана с глава на страничната облегалка и крака на отсрещната страна.
Стефани набра номера. Чуха сигнала на електронния звънец, после връзката се осъществи. Школуван женски глас се поинтересува кой се обажда, сякаш очакваше с нетърпение позвъняването.
— Обаждам се от името на доктор Даниел Лоуъл — каза Стефани.
Тя погледна Даниел, който се бе втренчил в нея с немигащи очи.
— С Каръл Менинг ли разговарям?
— Да. Благодаря, че позвънихте. Много е важно да говоря с доктора, преди да е напуснал хотела. Може ли да се обади?
— За какво се отнася, моля?
— Аз завеждам личния състав на канцеларията на сенатор Ашли Бътлър — започна Каръл. — Сигурно ме забелязахте тази сутрин. Седях зад сенатора.
Даниел направи знак на Стефани с ръка да прекъсне разговора, но тя не му обърна внимание.
— Трябва да говоря с доктора — настоя Каръл. — Както вече казах, много е сериозно.
С ядосано лице, Даниел й направи отново знак да прекъсне. Когато тя се поколеба, той го повтори.
Махна му да престане с номерата си. Стана й ясно, че той няма намерение да разговаря с Каръл Менинг, но не бързаше да затвори телефона.
— Там ли е докторът? — попита Каръл.
— Тук е, но в момента не може да се обади.
Даниел театрално завъртя нагоре очи.
— Мога ли да знам с кого разговарям? — заинтересува се Каръл.
Стефани отново се поколеба, чудеше се какво да отговори, защото бе казала на Даниел, че ще се представи за негова секретарка. Това вече й се струваше смехотворно и тя реши да съобщи името си.
— О, чудесно! — отвърна Каръл. — От думите на доктор Лоуъл разбрах, че сте негова сътрудничка. Мога ли да ви попитам дали сътрудничеството ви е достатъчно тясно, че да мога да споделя и пред вас от чие име ви търся?
Стефани хитро се усмихна. Взря се за миг в телефонния апарат, сякаш той щеше да й отговори на въпроса защо Каръл Менинг ще нарушава етикета и ще пита подобни неща. При по-нормални обстоятелства Стефани щеше да се ядоса. Но сега въпросът нажежаваше интригата.
— Не искам да съм невъзпитана — добави Каръл, сякаш четеше мислите й. — Положението е доста неудобно, но ми казаха, че сте се регистрирали в един апартамент. Надявам се, разбирате, че целта ми не е да се бъркам в личния ви живот, а да бъда колкото е възможно по-дискретна. Вижте какво, сенаторът би желал да си уреди тайна среща с доктор Лоуъл, а това никак не е лесно в нашия град, като се има предвид известността му. Стефани направо зяпна, като чу странната й молба. Дори Даниел спусна краката си на пода и седна.
— Надявах се — продължаваше Каръл, — че ще предам това съобщение директно на доктор Лоуъл, така че за срещата да знаят само сенаторът, докторът и аз. Очевидно това е невъзможно. Надявам се, че можем да разчитаме на дискретността ви, доктор Д’Агостино.
— Двамата с доктор Лоуъл работим в близко сътрудничество — отвърна Стефани. — Бъдете сигурна в дискретността ми.
Тя бурно жестикулираше, за да разбере дали Даниел иска да вземе участие в разговора, който бе получил неочакван обрат. Даниел поклати отрицателно глава, но й направи знак да продължи.
— Надяваме се срещата да се състои още тази вечер — предложи Каръл.
— Какво да съобщя на доктор Лоуъл? Каква ще бъде целта на срещата?
— Не мога да ви кажа.
— Това е проблем — каза Стефани. — Знам, че доктор Лоуъл не е във възторг от случилото се тази сутрин. Не съм сигурна, че ще пожелае да се срещне със сенатор Бътлър, ако зова няма да бъде в негова полза.
Погледна към Даниел. С вдигнат нагоре палец той одобри начина, по който водеше разговора.
— Вижте — започна Каръл, — макар да завеждам личния състав в канцеларията на сенатора и да знам всичко, което става там, нямам представа защо иска да се срещне с доктора. Бе на мнение, че макар доктор Лоуъл да е ядосан от случилото се в сенатската подкомисия, до евентуалната тайна среща трябва да отложи вземането на всякакви решения относно проектозакон 1103.
— Изразявате се доста неясно — забеляза Стефани.
— Най-доброто, което мога да направя с беглата информация, с която разполагам. Въпреки това, искрената ми молба към доктора е да се срещне със сенатора. Предчувствам, че наистина ще е в негова полза. Не мога да си представя друга причина за срещата. Молбата му е необичайна, повярвайте ми. Работим заедно вече шестнайсет години.
— Мястото на срещата?
— Най-безопасно е в движеща се кола.
— Звучи мелодраматично.
— Сенаторът настоя за съвършена секретност, а, както вече ви казах, това не е лесно в нашия град.
— Кой ще шофира?
— Аз.
— Ако уговорим срещата, ще настоявам и аз да присъствам.
Даниел отново извъртя очи към тавана.
— Тъй като вече ви съобщих за срещата, предполагам, че настояването ви ще бъде прието, но за да сме напълно сигурни, ще трябва да го уговоря със сенатора.
— Да разбирам ли, че ще ни вземете от хотела?
— Опасявам се, че няма да е разумно. Най-добре е двамата с доктор Лоуъл да отидете с такси до гара Юниън. Точно в девет ще пристигна с черен шевролет номер GDF471 с тъмни стъкла. Ще спра до бордюра точно пред входа. За всеки случай ще ви дам мобилния си телефон.
Каръл го продиктува и Стефани го записа.
— Може ли сенаторът да разчита на присъствието на доктор Лоуъл?
— Ще предам разговора ни на доктор Лоуъл дума по дума.
— Моля, бъдете така добра — отвърна Каръл. — Бих искала още веднъж да подчертая важността на срещата и за сенатора, и за доктор Лоуъл. Цитирам точните му думи.
Стефани благодари на жената, увери я, че ще се обади след четвърт час и затвори телефона.
