контактите ми в Бюрото, за да науча колкото с възможно повече за вас и компанията ви. Всъщност, аз знам много не само за вас, но и за цялата ви фамилия до девето коляно.
— Накарали сте ФБР да ме разследва? — възкликна Даниел. — Не мога да повярвам.
— А трябва! Нека само набележа няколко пункта от една изключително интересна история. Преди всичко семейството ви е пряк наследник на известната фамилия Лоуъл от Ню Ингланд, включено в справочника на известните бостънски фамилии, където пише, че семейство Лоуъл разговарят единствено със семейство Кабът, а семейство Кабът разговарят единствено с Бог. Или обратното? Каръл, би ли ми помогнала?
— Запомнили сте го точно, сенаторе — отвърна Каръл.
— Олекна ми — каза Ашли. — Не бих искал да се разочаровам в способностите си още в началото на разговора. За нещастие, докторе, произходът ви не ви е помогнал много в живота. Дядо ви е пропил всичко до цент, но най-важното — бил е лишен от наследство, след като се е противопоставил на семейството си и е изоставил училище, за да се запише в армията като обикновен войник през Първата световна война, а после се е оженил за жена без потекло от Медфърд. Изглежда по време на войната в Европа е преживял ужасни неща, защото по-късно не е могъл да се интегрира отново в привилегированото общество. Неговият живот е бил съвсем различен от живота на братята и сестрите му, които са били далеч от войната и са се наслаждавали на изобилието и веселието на двайсетте години и които, дори да са се пропити, поне завършили образованието си и изградили семейства, добре поставени в обществото.
— Сенаторе, никак не ми е забавно. Може ли да минем на въпроса?
— Търпение, приятелю — отвърна Ашли. — Нека стигнем до наши дни. Изглежда пропилият се дядо не е бил достатъчно добър баща и не е служил като пример за подражание на десетте си деца, едно, от които е баща ви.
— Сенаторе, за последен път ви заявявам, че ако не ми обясните на прост език какво имате наум, ще настоявам да ни върнете в хотела.
— Но аз ви казах — заяви Ашли. — Още когато влязохте в колата.
— Добре ще е да го повторите — изсмя се Даниел. — Очевидно сте се изразили тъй изискано, че не съм ви разбрал.
— Казах ви, че се интересувам от ескулаповските ви способности.
— Сега пък използвате името на римския бог на лечителите и продължавате да говорите със загадки, а аз нямам време за подобни игри. Нека бъдем точни, особено щом става дума за преговори.
— Добре тогава. Искам да сключим бартерна сделка и да разменим вашата сила на лекар срещу моята на политик.
— Аз съм учен, а не практикуващ лекар.
— Но въпреки това си оставате лекар, а научноизследователската ви работа е в областта на лекуването на хората.
— Продължавайте.
— Опитвам се да ви кажа защо сме се събрали да разговаряме. Най-напред обаче трябва да имам джентълменската ви дума, че онова, което ви кажа, ще си остане между нас, независимо от изхода на срещата ни.
— Ако е нещо лично, няма проблем да го запазя в тайна.
— Отлично! Доктор Д’Агостино, имам ли и вашата дума?
— Разбира се — стресна се Стефани, изненадана от внезапния въпрос.
Беше се извърнала назад и гледаше двамата мъже. Седеше в това положение, откакто сенаторът заговори за страховете на Даниел.
Каръл се мъчеше на волана и сега значително намали скоростта. Беше хипнотизирани от разговора, който се водеше на задната седалка и следеше повече образа на Ашли в огледалото за обратно виждане, отколкото пътя пред себе си. Предполагаше какво ще каже и бе започнала да разбира плана му. Беше ужасена.
Лиши се прокашля.
— За съжаление, диагнозата ми е „болест на Паркинсон“. По-лошото е, че според невролога тя се развива много бързо и изглежда е прав. При последното ми посещение дори ми заяви, че в скоро време може да засегне и интелектуалните ми способности.
За няколко мига в колата се възцари пълна тишина.
— Откога знаете, че сте болен? — попита Даниел. — Не забелязвам да имате тремор.
— От около година. Лекарството ми помага, но както предсказа неврологът, ефектът му бързо намалява. Така че, ако не се направи нещо и то бързо, в скоро време нестабилното ми здравословно състояние ще стане публична тайна. Опасявам се, че политическата ми кариера е застрашена.
— Надявам се, не намеквате онова, за което си мисля — произнесе тихо Даниел.
— Смятам, че говорим за едно и също нещо — призна Ашли. — Докторе, бих искат да съм опитното ви зайче, или по-точно казано, експерименталната ви мишка. Щом сте постигнали успехите, за които говорехте тази сутрин…
— Това е абсурдно! — поклати глава Даниел. — Искате да ви третирам като опитно животинче!
— Точно така, докторе. Знам, че няма да се съгласите по ред причини, затова нарекох нашия разговор „преговори“.
— Ще нарушим закона — намеси се Стефани. — Лекарският съюз няма да го одобри.
— Нямах намерение да уведомявам Лекарския съюз — спокойно отвърна Ашли. — Знам колко са нерешителни понякога.
— Експерименталното лечение трябва да се проведе в болнично заведение — каза Стефани. — А без одобрението на съюза никоя болница няма да го разреши.
— Никоя болница в тази страна — уточни Ашли. — Всъщност, мислех си за Бахамските острови. Климатът там е прекрасен през зимата. При това, на Бахамите има една клиника, която идеално отговаря на нуждите ни. Преди шест месеца моята подкомисия по здравна политика проведе серия слушания върху липсата на регулация при клиниките, лекуващи безплодието в нашата страна. Спомена се името на една клиника, „Уингейт“, като пример за това, как доста от болничните заведения прескачат някои установени стандарти и реализират огромни печалби. Неотдавна клиника „Уингейт“ се премести на остров Ню Провидънс, за да избегне някои законови положения, отнасящи се до дейността й, която включва множество твърде подозрителни операции. Но онова, което привлече вниманието ми, бе фактът, че тогава се строеше нов и модерен център за научноизследователска работа и болница — последна дума на технологията на двайсет и първия век.
— Сенаторе, има си причини, поради които медицинските изследвания започват с животни, преди да се приложат върху човешки същества. Обратното е лишено от етика и е глупаво. Не мога да стана част от това.
— Знаех, че отначало няма да сте във възторг от предложението ми — отвърна Ашли. — Ето защо ви предложих да преговаряме. Вижте, обещавам ви като джентълмен, че проектозакон 1103 никога няма да напусне подкомисията, ако сте съгласен да приложите своята НХТСК върху мен при пълна секретност. От което следва, че вторият транш от финансирането на компанията ви ще е сигурен и тя ще продължи да съществува, а вашата мечта ще се сбъдне — ще станете богат и знаменит предприемач в областта на биотехнологиите. Що се отнася до мен, все още разполагам със сила и власт и ще остана на върха, при положение че се справите с болестта ми. Така че… ако всеки от нас направи онова, което се иска от него, и двамата ще спечелим.
— Какво ще направите вие? — попита Даниел.
— Поемам риска да бъда опитно зайче — заяви Ашли. — Ще ви призная, че бих желал ролите ни да са разменени, но такъв е животът. Ще рискувам и политическите последици от желанието на консервативните ми избиратели законопроект 1103 да бъде предложен за гласуване.
