— Тогава бях още фъстък. Бях си наумил да отида за риба в реката, която бе на около два километра от къщи. Разправяха, че там рибите са големи като агнета. Тръгнах преди зазоряване, когато всички у дома още спяха и причиних доста тревоги на майка си. Като се върнах, заварих я в състояние на истерия. Хвана ме за врата и пожела да узнае защо съм тръгнал, без да поискам разрешение от нея. Отговорих, че не съм я попитал, защото съм знаел, че ще ми откаже. Е, скъпа ми Каръл, положението с предстоящата среща е аналогично. Познавам те достатъчно добре, за да знам, че ще се постараеш да ме разколебаеш, а аз вече съм го решил.
— Щях да се опитам да те разколебая, само ако това е в твой интерес — отвърна Каръл.
— Понякога желанията ги са твърде прозрачни, мила моя. Мнозина не биха разбрали истинските ти мотиви, подлъгани от привидната ти жертвоготовност, но аз те познавам отлично.
Каръл нервно преглътна. Не знаеше как да реагира на арогантните му думи, а нямаше желание да поведе разговора в посоката, в която го бе насочил той с намеците си, че макар и неизказани на глас, амбициите й са му ясни. Затова попита:
— Поне сподели ли намеренията си с Фил, за да си сигурен, че всякакви политически манипулации са изключени?
— Не, за бога! Не съм споделял с никого, дори с жена ми, бог да я благослови! Ти, двамината доктори и аз сме единствените, които знаят за предстоящата среща.
Каръл излезе от магистралата и се отправи към Масачузетс Авеню. Почувства облекчение, защото приближаваха гара Юниън и нямаха възможност да се върнат на разговора относно скритите й намерения. Погледна часовника на ръката си. Беше девет без петнайсет.
— Подранихме — каза тя.
— Пообиколи квартала — предложи Ашли. — Предпочитам да се появя точно навреме. Това ще даде добър тон на срещата.
Каръл зави в дясно, после в ляво. Районът й беше познат поради близостта му със сенатската административна сграда. Когато обърна колата отново към гарата, оставаха три минути до девет.
— Ето ги — посочи Ашли през рамото й.
Даниел и Стефани се бяха сгушили под чадъра. Веднага се забелязваха, защото стояха неподвижно встрани от тълпата. Хората около тях бързаха, блъскаха се и търсеха подслон от дъжда или в сградата на гарата, или в някое от чакащите таксита.
Каръл примига с далечните светлини, за да привлече вниманието им.
— Не го прави — изръмжа Ашли. — Вече ни забелязаха.
Видяха, че Даниел погледна часовника си и се отправи към шевролета. Стефани го бе хванала под ръка.
Двамата се приближиха до прозореца от страната на Каръл. Тя смъкна стъклото.
— Мис Менинг? — хладно попита Даниел.
— На задната седалка съм, докторе! — извика Ашли, преди Каръл да успее да отговори. — Какво ще кажете да седнете при мен, а впечатляващата ви сътрудничка да се настани до Каръл?
Даниел вдигна рамене и двамата със Стефани заобиколиха колата. Той държеше чадъра над нея и я изчака да седне, после влезе до сенатора.
— Добре дошли! — разцъфна в усмивка Ашли и подаде широката си набита длан. — Благодаря, че се съгласихте да се срещнем в тази ужасна дъждовна вечер.
Даниел погледна ръката на Ашли, но не протегна своята.
— Какво сте намислили, сенаторе?
— Ето един истински северняк — весело отвърна Ашли, като отдръпна ръката си, без да се обиди от студенината на Даниел. — Винаги готов да кара направо, без да губи време в учтивости. Добре, така да бъде. Ще има време и за ръкостискане. А междувременно нека се опознаем. Знаете ли, заинтригуван съм от ескулаповските ви способности.
— Накъде да тръгна, сенаторе? — попита Каръл, докато се взираше в Ашли в огледалото за обратно виждане.
— Защо не повозим докторите из нашия хубав град — предложи Ашли. — Тръгни надолу към Тайдъл Бейсън, за да им покажем най-красивия мемориал в града!
Каръл включи на скорост и тръгна на юг по Първа улица. Двете със Стефани бързо се прецениха една друга с поглед.
— Вдясно е Капитолият — посочи през стъклото Ашли, — а вляво е сградата на Върховния съд с чудесната си архитектура, до него е библиотеката на Конгреса.
— Сенаторе — обади се Даниел. — С цялото ми уважение към вас, което, опасявам се, не е много голямо, но не се интересувам от забележителностите на града, нито искам да ви опозная по-добре, особено след скалъпеното слушане, което ни спретнахте сутринта.
— Скъпи мой приятелю… — започна Ашли след кратка пауза.
— Хайде да спрем с южняшките шашарми! — презрително изстреля Даниел. — Можете да отбележете в протокола, че не съм ви скъп приятел. Изобщо не съм ви приятел.
— Докторе, с цялото ми уважение към вас, което е напълно искрено, искам да ви кажа, че не си правите добра услуга, като се конфронтирате с мен. Ако разрешите, ще ви дам един съвет: не накърнявайте интересите си, като позволявате на чувствата да вземат връх над вашия изключителен интелект, както направихте тази сутрин. Въпреки явно изразената ви враждебност към мен, бих желал да се договоря с вас като мъж с мъж, или за предпочитане като джентълмен с джентълмен, по един извънредно важен, но деликатен въпрос. Всеки от нас има нещо, от което се нуждае другият и, за да удовлетворим необходимостите си, всеки трябва да направи по нещо, което не иска да прави.
— Говорите със загадки — изсумтя Даниел.
— Може би — призна Ашли. — Проявявате ли интерес? Няма да продължавам, ако не се интересувате от предложението ми.
Ашли чу, че Даниел нетърпеливо въздъхна и си представи как докторът извърта очи с досада, но не можеше да бъде сигурен, тъй като в колата беше тъмно. Ашли почака, докато Даниел огледа сградите, покрай които минаваха.
— Признанието ви няма нито да ви задължи, нито да застраши интересите ви по някакъв начин — уточни Ашли. — Никой, освен присъстващите тук, нямат представа, че сега разговаряме, при положение, че вие не сте уведомили някого.
— Не бих уведомил никого, защото ме е срам.
— Решил съм да не обръщам внимание на грубостта ви докторе, както сутринта отминах с мълчание липсата ви на обноски, проявена в начина ви на обличане, в надменното ви поведение и нападките ви срещу мен. Като джентълмен бих могъл да се засегна, но не го направих. А сега — внимание! Искам да знам само дали сте съгласен да преговаряме.
— И за какво точно ще преговаряме?
— Жизнеспособността на компанията ви, настоящата ви кариера, възможността да станете знаменит предприемач и най-важното — вероятността да избегнете фалита. Имам причини да мисля, че фалитът е същинска анатема за вас.
Даниел се втренчи в Ашли в тъмното купе на колата. Сенаторът не можеше да види очите на доктора, но усети напрежението в погледа му. Това го увери, че е ударил право в целта.
— Мислите, че съм абсолютен противник на провалите, така ли? — попита Даниел, а язвителната нотка в гласа му звучеше далеч по-слабо от преди.
— Точно така — отвърна Ашли. — Вие сте състезател по дух и това, в комбинация с интелекта ви, е движещата сила за вашия успех. Ала силните състезатели не обичат провалите, особено ако мотивацията им включва и бягство от миналото. Изминали сте доста път от Ривиър, щата Масачузетс, но най-страшният ви кошмар е провалът, който може да ви върне обратно в детството. Съдейки по постиженията, тревогата Ви е ирационална, но не престава да ви преследва.
Даниел тъжно се изсмя.
— Откъде ви хрумна тази налудничава и странна теория? — попита той.
— Знам доста за вас, приятелю. Баща ми непрекъснато повтаряше, че познанието е сила. А щом ще преговаряме, поставих си за цел да се възползвал; от изключителните си връзки, които включват и
