човечество.
— Мнението ви е записано в протокола — каза Ашли. — Но и аз искам да отбележа за протокола, че доктор Даниел Лоуъл не пожела да отговори на зададения му въпрос.
Ашли се облегна назад и погледна в дясно.
— Нямам повече въпроси към свидетеля. Дали някой от високоуважаемите ми колеги иска да му зададе въпрос?
Ашли изгледа лицата на сенаторите, които седяха на подиума.
— Много добре — завърши той. — Подкомисията по здравната политика иска да благодари на доктор Лоуъл и доктор Д’Агостино за участието им в слушането. А сега призовавам следващия свидетел: мистър Харълд Мендес от организацията „Право на живот“.
Глава 3
Стефани видя таксито сред носещите се към нея коли и тутакси вдигна ръка. Двамата с Даниел бяха последвали съвета на охраната в административната сграда на сената и бяха тръгнали пеша към авеню „Конститюшън“ с надеждата да хванат такси, но нямаха късмет. Сутринта денят обещаваше да е хубав и да им донесе успех, но по-късно нещата се влошиха. От изток заприиждаха гъсти черни облаци и с падането на живачния стълб вероятността да завали сняг се увеличи. В такова време търсенето на таксита очевидно надвишаваше предлагането.
— Едно идва насам — измърмори Даниел с такъв тон, сякаш Стефани бе виновна за липсата на свободни коли. — Не го изпускай!
— Виждам го — отвърна тя също тъй ядовито.
След като излязоха от сградата, където се проведе слушането, двамата общуваха с кратки фрази. С напредването на деня настроението им се помрачаваше подобно на облачното небе над тях.
— По дяволите! — измърмори тя, когато таксито профуча край нея, без да спре.
Сякаш шофьорът бе сляп. Какво ли не направи, за да привлече вниманието му, само дето не се хвърли под колата.
— Знаех си, че ще го изпуснеш — стисна устни Даниел.
— Какво можех да направя? Махах. Свирках. Дори подскачах. А ти и пръста си не помръдна.
— Какво, по дяволите, ще правим сега? — попита Даниел. — Студено е като на северния полюс.
— Е, Айнщайн, ако ти хрумне нещо гениално, съобщи ми.
— Какво? Да не би да съм виновен, че няма таксита?
— И аз не съм — отвърна Стефани.
Бяха се свили в палтата си и напразно се опитваха да се стоплят; така те всъщност се стремяха да стоят по-далеч един от друг. Никой не си бе взел зимен балтон. Мислеха, че след като отиват на шестстотин километра в южна посока, няма да им е нужно.
— Идва още едно — отбеляза Даниел.
— Твой ред е.
С високо вдигнати ръце Даниел навлезе в платното, доколкото му бе възможно. Почти веднага трябваше да отскочи назад, защото видя едни пикап да се носи към него в най-близкото до тротоара платно. Даниел махаше и викаше, ала таксито дори не намали скоростта си.
— Браво! — укори го Стефани.
— Млъкни!
Тъкмо се канеха да се откажат и да продължат пеша на запад по Конститюшън Авеню, шофьорът на едно такси натисна клаксона. Той чакаше на светофара на ъгъла на Първа улица и Конститюшън и наблюдаваше изпълнението на Даниел. Когато светлините се смениха, колата направи ляв завой и спря до бордюра.
Стефани и Даниел се напъхаха вътре и сложиха предпазните колани.
— За къде? — попита шофьорът, докато ги гледаше в огледалото за обратно виждане.
Носеше чалма, а кожата му бе толкова тъмна, сякаш бе прекарал цяла седмина под палещото слънце на Сахара.
— Хотел „Четирите сезона“ — отвърна Стефани.
През целия път двамата мълчаха и съсредоточено гледаха всеки в своя прозорец.
Най-после Даниел въздъхна.
— Мина по-зле, отколкото очаквах.
— Меко казано — отвърна Стефани. В гласа й се долавяше горчивина.
— Няма никакво съмнение, че това копеле Бътлър ще гласува законопроекта, а от Организацията за биотехнологична промишленост ме увериха, че когато това стане, законът единодушно ще бъде приет и от комисията, и от сената.
— Сбогом, КЛЕЗА!
— Срамота е, че в тази страна медицинската наука е заложник на политици демагози — разгневи се Даниел. — Защо ли си направих труда да идвам във Вашингтон?
— Може би наистина не трябваше да идваш. Може би трябваше да дойда сама. Ти с нищо не помогна за благоприятното протичане на процедурата, като заяви на Ашли, че е надут и че е задръстен в мозъка.
Даниел се обърна към Стефани и се загледа в тила й.
— Хайде, повтори го! — изсъска той.
— Трябваше да се контролираш.
— Не е за вярване — удиви се Даниел. — Нали не се опитваш да ме убедиш, че трагичният изход е по моя вина?
Стефани се обърна с лице към него.
— Чувствителността по отношение на околните не е най-силното ти качество. Става дума за изслушването. Ако не се беше ядосал, може би нямаше да стане така. Беше съвсем неподходящо да го нападаш, тъй като по този начин унищожи всякаква възможност за диалог. Това е.
Бледото лице на Даниел поаленя.
— Слушането бе един проклет фарс!
— Може би, но това не те оневинява, защото думите, които изрече в лицето на Бътлър убиха в зародиш вероятността за успех, който можехме да постигнем. Мисля, че той целеше да те вбеси и успя. Дискредитирате като свидетел.
— Правиш ме на нищо. Карай…
— Даниел, и аз съм ядосана колкото теб.
— Да, но твърдиш, че вината е моя.
— Не, твърдя, че с поведението си не помогна с нищо на нашата кауза. Разликата е голяма.
— А ти с какво помогна? Как можа да не ми споменеш, че брат ти е бил обвинен в рекет? Каза ми само, че е опитен в инвестирането. Опитен! Много подходящ момент да науча тази жалка пикантерия, не мислиш ли?
— Обвиниха го, след като вече беше инвестирал и дори вестниците в Бостън писаха за това. Така че не е било никаква тайна, а нещо, за което тогава не исках да говоря. Смятах, че и ти не го споменаваш от уважение към чувствата ми. Но съм се лъгала.
— Не си искала да говориш за това, така ли? — попита Даниел с преувеличено удивление. — Знаеш, че не чета тъпите бостънски парцали. Е, как бих могъл да науча? Все пак трябваше да знам. Бътлър е съвършено нрав. Ако ще обявяваме компанията публично, трябва публично да заявим, че инвеститорът ни е престъпник и акциите ни тутакси щяха да се повишат.
— Беше обвинен, а не осъден — заяви Стефани. Не забравяй, че според нашето правораздаване всеки е невинен до доказване на противното.
— Доста хилаво извинение — рече Даниел. — Ще бъде ли съден?
— Не знам.
Гласът на Стефани поомекна, защото се чувстваше виновна, задето не бе казала на Даниел за брат си.
