Вече беше приела, че той е самотник по собствено желание. Забеляза, че вдига ръка и докосва клепачите си. Господи, нима това беше сълза? Недоумението й се усили.
— Пристигнахме — обяви миг по-късно той, отключи вратата и щракна лампата.
Вътрешността на кабинета се оказа по-мизерна от очакванията й. Металните мебели бяха стари и изподраскани, стените плачеха за боя, а самата стаичка беше тъмна и лишена от всякакъв уют. Малкото прозорче с отдавна немити стъкла се намираше високо горе, почти под тавана.
— Две бюра? — погледна го въпросително тя.
— Тук работим двамата с Чет — поясни Джак.
— Кое е твоето?
— Онова там, отрупаното с бумаги. Чумната зараза ме хвана в момент, в който имах и доста друга работа. Но по принцип не бързам с изготвянето на патологическите заключения…
— Доктор Степълтън! — обади се един глас зад тях.
Беше Джанис Джегър.
— Разбрах от охраната, че си тук — поясни тя след като беше представена на Терез. — Цяла вечер се опитвам да те открия…
— Какво се е случило? — вдигна вежди Джак.
— Надвечер ми позвъниха от външната лаборатория. Приключили с флуоресцентния тест на Сюзън Хард, за който беше помолил. Заключението им е туларемия…
— Ти майтап ли си правиш? — смаяно попита Джак и грабна листа хартия от ръката на Джанис.
— Какво е това туларемия? — обади се Терез.
— Заразна болест, която прилича на чумата — отвърна Джак.
— А къде е била лекувана пациентката? — попита Терез, макар че отговорът на този въпрос се подразбираше от само себе си.
— В „Манхатън Дженерал“ — отвърна Джак и объркано поклати глава: — Не мога да повярвам!…
— Трябва да бягам — обади се Джанис. — Знаеш къде да ме намериш…
— Извинявай — дойде на себе си Джак. — Нямах намерение да те задържам. Благодаря за информацията…
— Няма нищо — отвърна Джанис, махна с ръка за сбогом и се отправи към асансьорите.
— Туларемията е опасна колкото чумата, така ли? — попита Терез.
— Тук няма място за сравнения — въздъхна Джак. — Болестта е много тежка и силно заразна, особено в пневмоничната си форма. Ако Сюзън Хард беше тук, положително би могла да ни разкаже доста неща за нея…
— А защо си толкова изненадан? И тя ли се среща толкова рядко, колкото чумата?
— Не съвсем — отвърна Джак. — Среща се по-често от чумата, особено в южните части на страната, най-вече в Арканзас. Но и тя като чумата почти не се среща през зимата, поне тук, на Север. Ако изобщо се натъкваме на подобни случаи, те най-често са през лятото. Подобно на чумата, туларемията също се нуждае от преносител. Това не са плъховете, а най-често кърлежите и конските мухи…
— Това се отнася за всички кърлежи, така ли? — попита Терез, спомнила си хижата на родителите си в Катскилс, където имаше навик да ходи през лятото. Намираше се на изолирано място, заобиколена от гора и обширни ливади. Там беше пълно с кърлежи.
— Най-добрата жизнена среда за тези бактерии предлагат малките гризачи, най-вече зайците — поясни Джак. После изведнъж млъкна, спомнил си за разговора с Морис, съпругът на Сюзън Хард. Жена му много си падала по разходките в гората и обичала да храни зайците!
— Май ще се окажат именно зайците — промърмори замислено той.
— За какво говориш?
Джак се извини, тръсна глава и направи знак на Терез да заеме мястото на Чет. После й разказа за телефонния си разговор с Морис Хард и подчерта важната връзка между зайците и заразата с туларемия.
— Това ми звучи твърде инкриминиращо — поклати глава младата жена.
— Работата е там, че Сюзън е имала контакт със зайци преди цели три седмици — замислено промълви Джак. — А това е прекалено дълъг инкубационен период, особено за пневмоничната форма на туларемията. Разбира се, има вероятност да не се е заразила в Кънектикът, а тук, в „Манхатън Дженерал“… Което едва ли ни помага, тъй като нозокомиалната туларемия е вероятна точно толкова малко, колкото и нозокомиалната чума.
— И в двата случая обществеността трябва да бъде уведомена — подхвърли Терез и кимна по посока на ръката му, която нерешително се протягаше към слушалката: — Надявам се, че ще позвъниш не само в болницата, но и в някоя телевизионна станция…
— Нито едното, нито другото — отдръпна ръката си Джак и хвърли поглед на часовника си. Още нямаше полунощ. — Ще позвъня на прекия си началник, който много държи на йерархията…
Калвин вдигна още след първото позвъняване, но гласът му беше сънлив. Джак жизнерадостно му се представи.
— Гледай новината наистина да е важна! — предупреди го с мрачен глас заместник-директорът.
— За мен положително е такава — ухили се Джак. — Дължите ми още десет долара…
— Стига бе! — прогърмя Калвин и сънливостта му моментално се стопи. — Надявам се, че не си правиш някакъв гаден майтап!
— Няма майтап — увери го Джак. — Съобщението пристигна току-що. В допълнение на двата чумни случая, в „Манхатън Дженерал“ имат и случай на туларемия. Признавам, че съм изненадан не по-малко от вас…
— От лабораторията ли ти се обадиха? — пожела да узнае Калвин.
— Не. Новината ми съобщи една от асистент-патоложките.
— В службата ли си?
— Разбира се — отвърна Джак. — И бачкам като луд!
— Туларемия, значи… Май ще е най-добре лично да се запозная със случая. Досега не съм имал подобен шанс…
— Днес следобед за мен също беше първият — призна Джак.
— Искам всичко да бъде запазено в тайна — избоботи Калвин. — Няма да звъня на Бингъм, тъй като тази вечер тъй и тъй нищо не може да се направи. Но ще го запозная с хода на събитията утре сутринта, по-раничко… Така ще му дам възможност да се обади на главния комисар, а тя вероятно ще свика по спешност Съвета по здравеопазването…
— Окей — кимна Джак.
— Значи тайна, а? — гневно попита Терез, след като го изчака да остави слушалката.
— Не е по моя воля — сви рамене Джак.
— Знам, знам — иронично го изгледа тя. — Не ти влиза в работата…
— Вече си докарах достатъчно бели на главата — ядосано каза той. — За чумата отидох направо при главния комисар и за малко не ме уволниха! Не виждам смисъл да го правя пак. Утре сутринта новината ще се разчуе, има си канали за това…
— А какво ще стане с хората от болницата, за които се подозира чума? — попита Терез. — Може би са лепнали именно тази нова болест, а не чума! Според мен трябва да ги уведомиш веднага!
— Въпросът ти е уместен — кимна Джак. — Но в случая няма особено значение, тъй като туларемията се лекува абсолютно по същия начин като чумата. Ще изчакаме до сутринта, от която и без това ни делят само няколко часа…
— А какво ще стане ако аз алармирам пресата? — изгледа го младата жена.
— Моля те да не го правиш — въздъхна Джак. — Чу какво е мнението на шефа ми. Започне ли да рови, без съмнение ще разбере, че аз съм пуснал духа от бутилката…
— Ти не обичаш рекламата в медицината, нали? — остро попита Терез. — Аз пък не си падам по лавирането!
— Амин — въздъхна Джак.
