ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Петък 22 Март 1996 г. 6:30 часа
Тази сутрин Джак се събуди в пет и половина, въпреки че вече втора вечер си лягаше далеч по-късно от обикновено. В главата му се въртяха мисли за абсурдите в живота и най-вече за случая на туларемия, който се появява едва ли не в разгара на чумна епидемия. Едно доста любопитно съвпадение, особено предвид факта, че и двете диагнози беше поставил лично той. Това беше победа, чиято най-малка награда бяха десетте долара и двадесет и пет цента, спечелени от Калвин и Лори.
С подобни мисли в главата едва ли ще заспя отново, рече си с въздишка той. След което стана, направи си закуска и някъде преди шест вече въртеше педалите към центъра. По това време на деня трафикът беше слаб и той взе разстоянието до службата за рекордно кратко време.
Насочи се право към дежурната стая, надявайки се да завари Лори и Вини, но и двамата още не бяха дошли. Върна се обратно в приемната и леко почука на вратата на Джанис. Дребничката жена изглеждаше по-уморена от всякога.
— Божичко, каква нощ! — въздъхна тя.
— Много работа?
— Истински ужас! — кимна Джанис. — Особено с тези нови случаи на инфекции. Какво става в „Дженерал“?
— Колко са днес?
— Три. Като нито един от тях не реагира на чумните тестове, въпреки че именно такава е била предполагаемата диагноза. Изключително скоротечни, пациентите са починали в рамките на дванадесет часа след първите симптоми. Започвам да се плаша…
— Всички досегашни случаи са скоротечни — отбеляза Джак.
— Как мислиш, дали отново става въпрос за туларемия? — погледна го Джанис.
— Твърде вероятно — кимна Джак. — След като казваш, че не реагират на чумните тестове… Нали не си говорила с никого за диагнозата на Сюзън?
— Не съм, въпреки че един-два пъти едва не си отхапах езика. От горчив опит зная, че задачата ми е да събирам информация, а не да я споделям с другите…
— Вече и аз имам този опит — въздъхна Джак. — Приключи ли с тези три папки?
— Твои са — кимна Джанис.
Джак взе папките и ги пренесе в дежурната стая. Отсъствието на Вини го принуди да си направи кафето сам. Настани се зад бюрото с димяща чаша в ръка и потъна в четене.
Почти веднага се натъкна на един доста любопитен факт. Първият случай беше 42-годишна жена на име Мария Лопес, служителка в централизираното снабдяване на „Манхатън Дженерал“! На всичкото отгоре беше работила в една смяна с Катрин Мюлер!
Затвори очи и направи опит да разсъждава трезво. Как е възможно двама души от един отдел да се разболеят от две различни острозаразни болести? Това не може да бъде съвпадение. Заразата им положително е свързана с работната среда. Но въпросът е как?
Мислено се върна в помещенията на централизираното снабдяване. Видя телените клетки и лавиците в тях, представи си дори работното облекло на служителите в отдела. Но нищо в тази картина не говореше за евентуални контакти със заразни бактерии. Централизираното снабдяване нямаше нищо общо с болничните отпадъци, нито пък пряк контакт с пациентите.
Сведе глава и изчете докрай рапорта на Джанис. И тук, както при случая Нодълман, усърдната асистентка беше включила информация за домашни животни, пътувания и посетители. За Мария Лопес тази информация беше изцяло отрицателна.
Разтвори второто досие. Пациентката се казваше Джой Хестър и случаят му се стори пълна загадка. Жената беше работила като медицинска сестра в акушеро-гинекологическото отделение и беше имала директни контакти със Сюзън Хард както преди, така и след появата на симптомите на заболяването й. Но туларемията се предава от човек на човек изключително рядко и Джак не можеше да забрави този факт.
Третият случай беше Доналд Лагенторп, 38-годишен инженер в петролодобива, постъпил в болницата вчера сутринта. Приет в спешното отделение поради изостряне на хронична астма, той е бил лекуван със стероиди и бронходилатори, оставането му в болнична обстановка било предопределено от необходимостта да диша специално овлажнен въздух. Според бележките на Джанис състоянието му рязко се подобрило и той дори пожелал да бъде изписан. Но само минути по-късно се оплакал от режеща болка в предната част на главата.
Болката започнала в ранния следобед, последвана от силна треска с конвулсии. Въпреки проведеното лечение, астматичните пристъпи се появили отново, придружени от суха кашлица. Новата диагноза на лекуващия екип била пневмония, потвърдена от рентгеновите снимки. Любопитното в случая беше отрицателния резултат при бактериалното изследване на слюнката.
В последствие се появили признаци на миалгия12. Внезапна и остра болка в долната част на корема принудила лекарите да допуснат и възпаление на апендикса. В седем и половина вечерта Лагенторп бил подложен на апендектомия, която обаче не показала изменения в състоянието на апендикса. Веднага след операцията състоянието му рязко се влошило. Кръвното налягане спаднало рязко и не реагирало на медикаменти, отделянето на урина се прекратило.
От рапорта на Джанис беше видно, че само преди една седмица пациентът е обикалял изолирани петролни сонди в Тексас, при което е газил из пясъците в буквалния смисъл на думата. Приятелката на господин Лагенторп съвсем наскоро се сдобила с бирманско котенце, но той самият не се е срещал с хора от далечни страни.
— Днес доста си подранил! — възкликна Лори Монтгомъри, изправила се безшумно на прага.
Джак вдигна глава навреме, за да види как младата жена влиза в стаята и мята жакета си върху гърба на стола. Днес беше последният й ден като дежурен патолог, от утре някой друг щеше да решава кой от постъпилите през нощта трупове трябва да бъде аутопсиран и на кого от колегите си да го повери… Една общо взето неприятна задача, която повечето лекари приемаха с нежелание.
— Имам лоши новини за теб — промърмори той.
Лори спря на прага и се обърна. Ведрото й лице се покри с тревожни бръчици.
— Спокойно, не са чак толкова лоши — засмя се Джак. — Само исках да ти кажа, че ми дължиш четвърт долар…
— Сериозно? — изгледа го тя. — Значи случаят Хард наистина се оказа туларемия?
— Снощи лабораторията потвърди положителния флуоресцентен тест за антитела — кимна Джак. — Според мен това е достатъчно за достоверността на диагнозата.
— Добре, че проявих благоразумие и заложих само четвърт долар — рече Лори. — А ти започваш да трупаш сериозен актив в областта на инфекциозните заболявания. Каква е тайната ти?
— Нищо повече от новобрански късмет — усмихна се Джак. — Между другото, и трите случая от изтеклата нощ са тук — всичките на инфекциозни заболявания и всичките от „Дженерал“. Бих искал да поема поне два от тях…
— Не виждам пречки за това — кимна Лори. — Но нека първо отскоча до приемната и да се запозная с останалите…
Вини се появи секунда след излизането на Лори. Лицето му беше подпухнало, а очите зачервени. От мястото на Джак изглеждаше така, сякаш току-що го бяха извадили от хладилните камери на първия етаж.
— Приличаш на смъртник — отбеляза патологът.
— Махмурлук — поясни Вини. — Снощи бях на ергенска вечер… Натряскахме се като новобранци! — Хвърли сутрешния вестник на бюрото и се насочи към шкафа, в който държаха кафето.
— Ако не си забелязал, кафето вече е готово — подхвърли Джак.
На помощника му трябваха няколко дълги секунди с пълна чаша в ръце, докато затлаченият му мозък най-сетне проумя, че усилията му са били напразни.
— Какво ще кажеш, ако започнем с това, просто за да ти се продуха главата? — попита Джак и му подхвърли досието на Мария Лопес. — Нали помниш поговорката: рано пиле, рано…
— О, моля те да ми спестиш клишетата си! — простена Вини и бавно разтвори папката. — Честно казано, не съм в подходящо настроение за тях. И продължавам да се питам защо по дяволите не идваш на
