— И аз си помислих така — въздъхна Джак. — Затова побързах да сменя темата…
— Исках да знаеш, че съм наясно — промърмори Калвин, приведе се над разтворения гръден кош на трупа и докосна далака, също като Бингъм. — Шефът е прав, това нещо е доста подуто…
— Същото е състоянието на сърцето и другите органи — добави Джак.
— Какво предполагаш?
— Този път нямам никакви предположения — призна с въздишка патологът. — Очевидно става въпрос за инфекциозно заболяване, но в момента съм готов да се обзаложа само за едно: то не е нито чума, нито туларемия. И започвам сериозно да се питам какво става там, в „Манхатън Дженерал“…
— Не се увличай — предупреди го Калвин. — Ню Йорк е голям град, а „Дженерал“ е една от най- големите болници в него. Вземем ли предвид колко много хора пристигат и заминават тук всеки ден, не е трудно да допуснем всякакви зарази, по всяко време на годината…
— Тук сте прав — кимна Джак.
— Хубаво — въздъхна Калвин. — Обади ми се като стигнеш до някакво заключение. Няма да скрия, че изгарям от желание да си върна тези двадесет долара…
Вини изчака заместник-директора да се отдалечи и се върна на мястото си. Джак взе проби от всички главни органи и помощникът му прилежно ги пусна в гумените торбички за изследване, всяка със съответния етикет. После се зае да затваря трупа.
Джак го остави да работи и пристъпи към масата на Лори. Патологическите срезове от белия и черния дроб бяха идентични с тези на Лопес и Хард, същото беше състоянието и на далака. Стотици инфекциозни абсцеси и грануломни образувания.
— По всичко личи, че става въпрос за туларемия — рече Лори.
— Не споря — кимна Джак. — Но продължавам да се безпокоя от начина, по който се е предавала заразата. Просто нямам обяснение за този телесен контакт…
— Освен ако не са били изложени на общ външен източник — подхвърли Лори.
— Да бе, как не! — горчиво се усмихна Джак. — Всички едновременно са отскочили до някой от пущинаците на Кънектикът и задружно са нахранили един болен заек!
— Посочвам една от вероятностите, нищо повече — обидено го погледна Лори.
— Извинявай, права си — въздъхна Джак. — Не бива да се заяждам с теб, но просто полудявам от тази объркана история. Усещам, че пропускам нещо важно, но нямам представа какво може да е то…
— А Лагенторп? — попита Лори. — И той ли има туларемия?
— Не — поклати глава Джак. — Той е починал от нещо съвсем различно, но аз нямам идея какво е…
— Може би влагаш прекалено много емоции.
— Може би — кимна Джак. Изпитваше чувство на вина, защото още при първия случай бе пожелал най-лошото на „АмериКеър“. — Ще направя опит да се успокоя. Май няма да е излишно да почета още малко литература относно заразните болести…
— Ето това се казва дух! — похвали го Лори. — Вместо да се оставяш на стреса, ще използваш тези случаи за обогатяване на знанията. Прав си, защото в крайна сметка това е едно от големите предимства на нашата работа…
Джак направи безуспешен опит да надзърне зад маската й. Не знаеше дали младата жена не си прави майтап с него. Но не видя нищо, тъй като светлината се отразяваше в лицевия предпазител.
Обърна се и тръгна към масата на Чет. Приятелят му беше в мрачно настроение.
— По дяволите! — процеди той. — Ще ми трябва цял ден, за да проследя пътя на куршумите по начина, по който го иска Бингъм! Защо сам не го направи, да го вземат мътните?
— Ако имаш нужда от помощ, само свирни — рече му Джак.
— Май ще го направя — кимна приятелят му.
Джак се освободи от защитния костюм, облече нормалните си дрехи и включи зарядното устройство в контакта. После тикна под мишницата си досиетата на Лопес и Лагенторп и разтвори папката на Хестър. Бързо откри това, което му трябваше — името на сестра, регистрирана на същия адрес. Вероятно двете си разделяха наема на едно общо жилище. Преписа си телефона и се огледа за Вини, който тъкмо излизаше от помещението с хладилните камери, където беше оставил тялото на Лагенторп.
— Къде са пробите от двете аутопсии?
— Спокойно, аз имам грижата за тях — отвърна Вини.
— Искам да ги взема горе — поясни Джак.
— Сигурен ли си? — изгледа го помощникът му. Доставката на пробите за различните лаборатории беше едно от любимите му занимания, тъй като му даваше достатъчно време за чаша кафе.
— Сигурен съм — кимна Джак.
Получил пликчетата с пробите, той ги прибави към двете папки и тръгна за кабинета си. Но преди да стигне дотам, направи две отклонения. Първото беше в микробиологическата лаборатория на Агнес Фин.
— Впечатлена съм от туларемията, която откри вчера — посрещна го с комплимент Фин.
— Не знам защо всички ме поздравяват за нея — сви рамене той.
— Виждам, че имаш нещо за мен — рече Агнес, спряла поглед на купчината проби, която стърчеше изпод мишницата му.
— Разбира се, че имам — кимна Джак, измъкна пробите на Лопес и ги постави върху бюрото. — Това е друг случай на вероятна туларемия. Очаквай още една проба, но Лори Монтгомъри още не е приключила с аутопсията. Искам и двете да бъдат подложени на тест за туларемия.
— Няма да е трудно, защото външната лаборатория проявява голям интерес към случая, особено след изследванията на Хард. Сигурна съм, че ще получа резултатите още днес. Друго?
— Другото представлява загадка за мен — въздъхна Джак и започна да подрежда пробите на Лагенторп върху плота. — Нямам никаква представа от какво е починал този пациент. Зная само едно — причината не е нито чума, нито туларемия!
След това се зае да обяснява какво беше открил. Агнес прояви подчертан интерес към факта, че изследването на слюнката не е показало наличието на бактерии.
— Не ти ли мина през ума за вирус? — попита тя.
— Само дотолкова, колкото позволяват ограничените ми познания за инфекциозните болести — призна Джак. — Мина ми през ума за хантавирус, но липсват характерните кръвонасядания.
— Мога да направя съответните посявки — предложи Агнес.
— Добре — кимна Джак. — А през това време аз ще прочета няколко тома с описания на заразните болести. Кой знае, може пък да ми дойде някоя друга идея…
— Ще ме намериш тук — увери го Агнес.
Джак излезе от микробиологията и се насочи към хисто-логическата лаборатория на петия етаж.
— Събудете се, момичета — извика една от лаборантките. — Имаме посетител!
Просторното помещение се огласи от весел смях.
Джак също се усмихна. Винаги му беше приятно да идва тук. Жените зад лабораторните маси винаги бяха в добро настроение. Най-много му харесваше Морийн О’Конър — червенокоса красавица с едър бюст и дяволит блясък в очите. Очите му пробягаха по масите и със задоволство се спряха на стройната й фигура. Приведена над масата, Морийн бършеше ръцете си в кърпа, а предницата на престилката й беше оцветена във всички цветове на дъгата.
— Добре дошъл, доктор Степълтън — поздрави с приятен контраалт тя. — Какво можем да направим, за да удовлетворим желанията ви?
— Имам нужда от една услуга — рече Джак.
— Момичета, той каза „услуга“ — извика Морийн. — А това означава, че трябва да му поискаме нещо в замяна, нали така?
Помещението отново се огласи от весел смях. Всички в центъра знаеха, че Джак и Чет са единствените ергени сред лекарския състав и това ги превръщаше в обект на многобройни закачки.
Джак стовари мострите на близката масичка и започна да ги подрежда.
— Искам замразяване на хистологичните проби на Лагенторп — обяви той. — Само по няколко лентички от всеки орган. Разбира се, едновременно с това ще пожелая да видя и нормалните проби…
