— Интересно — промърмори Джак. — Това е един от характерните признаци за туларемия, но при другите го няма. Ако откриеш още нещо необичайно, веднага ме повикай…
Прехвърли се при Чет, който с видимо удоволствие обработваше един труп, надупчен като решето от куршуми. В момента фотографираше входните и изходни рани. Забелязал приятеля си, той подаде фотоапарата на Сал и пристъпи към него.
— Как беше снощи?
— Точно сега ли трябва да ти давам отчет? — изръмжа Джак.
Лунните доспехи едва ли бяха най-подходящото облекло за провеждане на приятелски разговори.
— Стига де, нищо не ти пречи да ми разкажеш с две думи — ухили се зад маската си Чет. — При мен нещата се развиха супер! След „Чайна Клъб“ Колийн ме покани в жилището си на Шейсет и шеста — изток!
— Радвам се за теб — промърмори Джак.
— А вие какво правихте?
— Няма да повярваш — рече с въздишка Джак.
— Хайде де! — нетърпеливо го изгледа приятелят му.
— Първо се отбихме в нейната служба, а после дойдохме тук…
— Прав беше — озадачено го изгледа Чет. — Не ти вярвам!
— Понякога най-трудно се възприема именно истината — отсече Джак и се върна на масата си, където вече го чакаше Вини с тялото на Лагенторп. Предпочете да помогне на намусения си сътрудник да прехвърлят трупа, вместо да бъде подлаган на разпит от приятеля си. Освен това изпитваше нетърпение и му се искаше час по-скоро да започне работа по новия случай.
Външният оглед разкри един пресен разрез, следствие от апендектомията. Но Джак не му обърна внимание и се концентрира върху останалите патологически изменения. След внимателен оглед на ръцете беше в състояние да заключи за наличието на начална гангрена, главно във върховете на пръстите. Подобни, макар и доста по-слабо изразени следи, откри и върху ушните миди.
— Тоя ми прилича на Нодълман — обади се Вини. — Но при него гангрената е в съвсем начална фаза и не е успяла да засегне пениса. Мислиш ли, че е чума?
— Не знам — промърмори Джак. — Нодълман нямаше апендектомия…
Търсенето на ухапвания от насекоми и драскотини по тялото му отне почти двадесет минути. Лагенторп беше с умерено черна кожа и това затрудняваше работата. При Мария Лопес беше далеч по-лесно, тъй като нейната беше млечнобяла.
Вниманието му беше възнаградено, макар и не по отношение на това, което търсеше. Драскотини и ухапвания липсваха, но в замяна на това забеляза леки обриви по дланите и стъпалата на пациента. Посочи ги на Вини, но той не видя нищо.
— Кажи ми какво трябва да търся…
— Плоски, леко розови обриви — поясни Джак. — Ето като този, от вътрешната страна на китката…
— Не виждам нищо — поклати глава Вини.
— Няма значение — въздъхна Джак и направи няколко снимки на обривите. Съмняваше се дали ще излезе нещо, тъй като светкавицата на фотоапарата обикновено прикриваше подобни едва забележими петна.
Колкото повече се задълбочаваше във външния оглед, толкова повече се объркваше. Предполагаемата диагноза на този пациент беше пневмонична чума и за това свидетелстваха редица външни признаци. Но имаше и много несъответствия. Чумните тестове бяха отрицателни и това го навеждаше на мисълта за туларемия.
Но и туларемията беше малко вероятна, просто защото слюнчените тестове не бяха открили наличието на бактерии. На всичкото отгоре човекът бе развил остри коремни болки, което бе накарало докторите да предположат апандисит. Но и това предположение се беше оказало погрешно. А сега и тези обриви по дланите и стъпалата…
На този етап Джак нямаше никаква представа за какво става въпрос. Предположенията му се ограничаваха върху две заболявания — чума, или туларемия. И първият разрез ги потвърди — лимфната система беше почти незасегната.
Отвори белия дроб и веднага забеляза отклонения от характерната патология на чумата и туларемията. Нещата наподобяваха по-скоро сърдечен инфаркт, отколкото инфекциозно заболяване — изобилие на течност и почти никаква консолидация.
Останалите вътрешни органи също бяха засегнати от патологичния процес. Сърцето беше видимо разширено, в същото състояние се намираха черният дроб, далакът и бъбреците. Дори червата изглеждаха някак странно набъбнали, сякаш изведнъж бяха отказали да функционират…
— Нещо интересно? — попита тих мъжки глас. Погълнат от работата, Джак изобщо не беше забелязал появата на Калвин, мълчаливо избутал Вини встрани.
— Май че да… — промърмори с усилие той.
— Отново случай на остра инфекция? — обади се друг, леко прегракнал глас.
Джак рязко вдигна глава. Моментално позна този глас, но искаше да се увери с очите си. Да, това наистина беше шефът!
— Пристигнал е при нас с предполагаема диагноза чума — успя да се овладее той. Бингъм почти никога не влизаше в залата за аутопсии. Появата му тук означаваше, че нещата излизат от контрол.
— От тона ти личи, че не си съгласен с нея — подхвърли директорът и се приведе над мътно проблясващите органи.
— Много сте наблюдателен, сър — отвърна Джак, опитвайки се да прогони обичайната ирония от гласа си, тъй като в случая наистина искаше да му направи комплимент.
— Какви са предварителните ти заключения? — попита Бингъм и предпазливо докосна далака с върха на ръкавицата си. — Този далак ми се струва огромен!
— Нямам никаква представа — откровено призна Джак.
— Сутринта доктор Уошингтън ме уведоми за впечатляващата диагноза, която си направил вчера — вдигна глава да го погледне Бингъм. — Става въпрос за туларемията.
— Едно щастливо предположение, нищо повече — отвърна Джак.
— Доктор Уошингтън не мисли така — поклати глава директорът. — А аз искам да те поздравя. След онази бърза и категорична чумна диагноза, това е наистина твърде впечатляващо… Добро впечатление ми направи и един друг факт — този път си проявил благоразумието да оставиш на мен контактите с висшестоящите власти. Продължавай в този дух. Доволен съм, че вчера не те уволних…
— Май ми връщате комплимента, а? — усмихна се Джак, а Бингъм откровено се разсмя.
— Къде е случаят Мартин? — извърна се към Калвин шефът.
— На трета маса, сър. Доктор Макгавърн ще го приключи след минутка…
Очите на Джак останаха достатъчно дълго върху фигурата на Бингъм, за да забележат и как Чет се стресна от внезапната поява на шефа край масата му.
— Чувствата ми са наранени — извърна се към Калвин той. — За момент реших, че директорът си е направил труда да слезе в мазето с единственото намерение да ме похвали!
— Хич не го и сънувай! — изръмжа Калвин. — Ти си последната му грижа… Слезе тук заради онзи случай с огнестрелните рани, който работи доктор Макгавърн…
— Има проблем?
— Вероятно — кимна Калвин. — Полицията твърди, че човекът е оказал съпротива при арест…
— Това става всеки ден.
— Въпросът е къде са входните отвори на куршумите — отпред, или отзад — поясни Калвин. — Цели пет на брой…
Джак кимна. Всичко му стана ясно. Изпита задоволство от факта, че случаят не е възложен на него.
— Шефът не дойде с намерението да ти прави комплименти, но все пак го стори — подхвърли Калвин. — Впечатлен е от диагнозата ти за туларемия, аз също… Бърза, точна, умна диагноза, която си струва десетте кинта. Но ще ти кажа нещо, приятелю… Нямаше нужда да споменаваш за баса ни пред директора. Него със сигурност успя да заблудиш за известно време, но не и мен!
