работа когато го правят и всички останали?
— Лори също е тук — напомни му Джак.
— Да, но защото е дежурна — поклати глава Вини. — Докато за теб няма никакво извинение… — Очите му пробягаха по заключението в досието, закачено най-отгоре: — Чудничко! Един от най-любимите ми случаи на инфекция! Господи, защо не си останах в леглото?!
— След пет минути ще съм долу — сухо го информира Джак.
Вини гневно грабна вестника от бюрото и затръшна вратата след себе си.
Появи се Лори с купчина папки в ръце и шумно ги тръсна върху бюрото си.
— Днес сме затрупани с работа — промърмори тя.
— Изпратих Вини да подготви първия от тези инфекциозни случаи — поясни Джак. — Надявам съм, че не съм превишил правата си. Знам, че още не си се запознала с тях, но и трите са били със съмнения за чума, отхвърлени от флуоресцентните тестове. Мисля, че за начало трябва да определим диагнозите им…
— Без съмнение — кимна Лори. — Но аз все пак трябва да им направя външен оглед, нали? След това можеш да ги работиш…
Насочиха се към асансьорите. Лори държеше в ръка списъка на постъпилите през нощта мъртъвци.
— Каква е историята на заболяването по първия случай? — попита тя.
Джак накратко й разказа записаното в досието на Мария Лопес, подчертавайки факта, че тя също е работела в отдел „Снабдяване“ на „Манхатън Дженерал“.
— Странно, нали? — попита Лори, докато влизаха в кабината на асансьора.
— Да — кимна Джак. — Поне за мен…
— Това има ли значение според теб?
Асансьорът спря, кабината леко се разлюля и двамата излязоха навън.
— Да, ако не ме лъже интуицията — въздъхна Джак. — Точно по тази причина държа да направя аутопсията лично. Но проклет да съм, ако имам представа за какво става въпрос!
Минаха покрай канцеларията на моргата и Лори направи знак на Сал. Той бързо ги настигна и пое списъка от ръцете й. След кратка проверка спря пред хладилна камера номер 67, отвори вратата и издърпа носилката на колелца.
И Мария Лопес, подобно на колежката си Катрин Мюлер, се оказа доста пълна жена. Сплъстената й коса беше боядисана в странен червеникав цвят, от тялото й продължаваха да стърчат няколко интравенозни тръбички. Една имаше на врата, друга беше залепена за лявата китка.
— Доста млада жена — рече с въздишка Лори.
— На четиридесет и две — кимна Джак.
Лори вдигна срещу светлината голяма рентгенова снимка. Единствената аномалия в нея беше масивна инфилтрация в белите дробове.
— Можеш да се приготвяш — рече тя.
Джак се завъртя на пети и тръгна към стаичката, в която се зареждаше вентилаторът на скафандъра.
— Кой от другите два случая искаш да работиш? — подвикна след него младата жена. — Или ще се задоволиш само с този?
— Лагенторп — отвърна Джак и леко се усмихна на вдигнатия й палец.
Въпреки махмурлука си, Вини подготвяше трупа за аутопсия сръчно, както винаги. Всичко беше готово още преди Джак да беше изчел за втори път историята на заболяването.
Залата за аутопсии беше абсолютна пуста и това беше хубаво. Спокоен и концентриран, Джак се зае с външния оглед на Мария Лопес, който този път продължи необичайно дълго. Не откри нищо. И тук, както при Мюлер, имаше няколко подозрителни петънца, които бяха надлежно фотографирани. Но нито едно от тях не приличаше на ухапване от насекоми.
Махмурлукът на Вини също допринесе за концентрацията му. Мрачно намусен и с явно главоболие, помощникът упорито мълчеше. Липсата на обичайните шеговити забележки се оказа много плодотворна за мисловния процес.
Изследването на вътрешните органи беше извършено с изключително внимание, както и при предишните инфекциозни случаи. Ръцете му действаха прецизно, органите почти не мръднаха от местата си. По тази начин опасността от бактериална аеролизация се свеждаше до минимум.
У него започна да се оформя убеждението, че този случай прилича не толкова на Катрин Мюлер, колкото на Сюзън Хард. Убеждението му, че отново става въпрос за туларемия, а не за чума, бавно нарастваше. А заедно с него нарастваше и недоумението му. Не можеше да разбере как две жени от централизираното снабдяване се заразяват със смъртоносна болест, докато други болнични служители — изложени на далеч по-голяма опасност, остават здрави.
Приключи с вътрешния оглед, взе необходимите проби и отдели настрана тази от белите дробове, която възнамеряваше да качи горе при Агнес Фин. Същото щеше да направи и с пробите от Джой Хестър и Доналд Лагенторп, които след това щеше да изпрати за сравнение и допълнителен тест за туларемия във външната микробиологическа лаборатория.
Чуха гласовете на по-ранобудните патолози откъм умивалнята и коридорите едва когато приключваха със зашиването на трупа.
— Най-сетне се появиха и нормалните хора — промърмори Вини.
Джак не отговори.
Вратата на умивалнята се отвори. В залата за аутопсии се появиха две фигури, облечени в гротескните защитни скафандри. Бяха Чет и Лори.
— Свършихте ли, момчета? — подвикна жизнерадостно Чет.
— Аз нямам вина — промърмори с извинителен тон Вини. — Тоя луд колоездач беше твърдо решен да започнем още преди да е изгряло слънцето…
— Какво ти е мнението? — попита Лори. — Чума или туларемия?
— Склонен съм да приема туларемия — отвърна Джак.
— Ще станат четири случая, ако и онези двамата са същите — отбеляза Лори. — Според разпределението, което направих, ти ще аутопсираш Лагенторп, а аз ще се заема с Хестър.
— Няма да е зле, ако срежа и Хестър — промърмори Джак.
— Това не е наложително, защото днес нямаме Бог знае колко аутопсии — поклати глава младата жена. — Основната част от докараните през нощта нямат нужда от отваряне. Не е справедливо да лапнеш всички парчета от тортата…
В залата настъпи оживление. Хората от помощния персонал вкарваха количките с телата и ги разпределяха по съответните маси. Лори и Чет се отдалечиха, готови да започнат работа.
Джак и Вини довършиха затварянето на трупа и със съвместни усилия го прехвърлиха върху количката.
— Колко време ще ти трябва да подготвиш Лагенторп? — попита патологът.
— Ама тоя велосипедист напълно е превъртял! — оплака се Вини. — Няма ли преди това да изпием по чаша кафе, като нормални хора?
— Дай да обработим и този, после цял ден можеш да пиеш кафе — тръсна глава Джак.
— Как не — изръмжа Вини. — Нали веднага ще ме лепнат за някой друг?
Обърна се с недоволна физиономия и започна да тика количката с Мария Лопес към изхода. Джак пристъпи към масата на Лори, която беше погълната от външния оглед на трупа.
— Горката женица е била само на тридесет и шест — промълви тя, усетила го до себе си. — Жалко за нея…
— Откри ли следи от ухапвания, драскотини?
— Нищо, с изключение на леко одраскване по крака, вероятно причинено от самобръсначка или депилатор — поклати глава Лори. — Но около него липсват следи от зачервяване и това ме кара да мисля за случайност… Друго е любопитното тук — тази жена е имала очна инфекция…
Протегна ръка и внимателно повдигна клепачите на трупа. И двете очи бяха силно зачервени, с изключение на роговицата, която си оставаше абсолютно чиста.
— Открих видимо увеличение на лимфните възли около ушните миди — добави Лори и посочи добре очертаните подутини под ушите на пациентката.
