— Проклет да съм! — глухо промърмори Джак.
— Сега пък какво? — изгледа го с недоумение Лори.
— Тази жена е работила в отдел „Централизирано снабдяване“…
— Важно ли е това?
Джак помълча известно време, после поклати глава.
— Не знам — въздъхна той. — Трябва да направя справка с предишните случаи. Вероятно знаете, че всяка от досегашните острозаразни болести вземаше по някоя жертва от този отдел. Ще се поразровя, може пък да открия общия знаменател, който все ми убягва…
Лори местеше поглед от единия към другия.
— Май не сте особено впечатлени от липсата на нови случаи, а? — подхвърли тя.
— Аз съм впечатлен — отвърна Чет. — А Джак вижда в този факт потвърждение на досегашните си теории…
— Мисля, че нашият хипотетичен терорист ще бъде доста разочарован — промърмори Джак. — И ще си извлече съответните поуки…
Колегите му артистично извъртяха очи към тавана и тежко въздъхнаха.
— Изслушайте ме, пък след това пъшкайте колкото щете! — настоятелно рече Джак. — Първо, нека за момент допуснем, че съм прав. Че някой смахнат действително разпространява микроби с намерението да предизвика епидемия. В началото подбира най-страшните и най-рядко срещаните болести, но не знае, че те практически не могат да се предават от човек на човек, или поне не в мащабите, които очаква… Защото се разпространяват главно чрез гризачи, които имат достъп до огнището на заразата. После, след като се убеждава в това, той прибягва до микроби, които се разпространяват по въздуха. Изборът му пада върху менингококите. Но тук също има проблем. Вирусният менингит също не се предава от човек на човек, а е болест на виросоносители, които притежават имунитет срещу нея и я предават на околните. В момента нашият смахнат е доста разочарован, но вече знае точно какво иска: болест, която се предава от човек на човек по въздушен път!
— Какъв избор ще направи той според теб? — попита с лека насмешка Чет.
— Нека помисля малко — промърмори Джак. — На негово място бих прибягнал до устойчив на антибиотици дифтерит, или може би до мутирал pertussis15. Тези стари и отдавна забравени болести понякога се завръщат с опустошителен ефект… Или, не, почакайте… Какво ще кажете за добрата стара инфлуенца? В патологична форма, разбира се…
— Господи, какво въображение! — въздъхна Чет.
— Трябва да се връщам на работа — надигна се Лори. — Този разговор е твърде хипотетичен за мен…
Чет също се изправи.
— Хей, няма ли да направите някакъв коментар? — попита Джак.
— Положително знаеш какъв може да бъде той — отвърна Чет. — Душевна мастурбация. Колкото повече мислиш за това, толкова повече си вярваш. Ако ставаше въпрос за една болест — иди дойди… Но за четири? Откъде ще се снабди с микробите твоят хипотетичен луд? Тях не ги продават в кварталната бакалия, нали? Засега чао, ще се видим горе…
Джак мълчаливо ги изпрати с очи. В думите на Чет имаше логика. Откъде наистина могат да се взема бактерии с ярко изразено патологично действие?
Стана и се разтъпка до кошчето за боклук. Хвърли вътре остатъците от сандвича си и взе асансьора за петия етаж. Потънал в работа, Чет дори не го погледна.
Седна зад бюрото и започна да сверява записките си. Искаше да провери часа на смъртта на жените от „Централизирано снабдяване“. До този момент отделът беше изгубил четири свои служителки. Това предполагаше, че началникът спешно им търси заместници.
Провери и всички останали. За онези, които не беше аутопсирал лично, се обърна към Барт Арнолд, главният патолог.
Когато най-сетне събра цялата информация, веднага стана ясно, че последната жертва е именно жената от снабдяването. Това предполагаше, че и в другите случаи е било така, но твърди доказателства липсваха. Какво може да означава това? Не успя да намери отговор на този въпрос, но нещата ставаха доста любопитни.
— Трябва да отида в „Дженерал“! — взе решение той и рязко се изправи.
Чет дори не вдигна глава.
— Прави каквото щеш! — мрачно въздъхна той. — Моето мнение явно не означава нищо!
— Не го приемай лично — промърмори Джак докато навличаше пилотското си яке. — Ценя твоята загриженост, но наистина трябва да отскоча дотам. Искам да разнищя тази странна история, която неизменно води към отдел „Централизирано снабдяване“. Разбира се, всичко може да излезе обикновено съвпадение, но аз не вярвам в съвпаденията…
— Ами Бингъм? — вдигна глава Чет. — Ами онази банда, за която спомена Лори? Рискуваш твърде много!
— Такъв е животът — потупа го по рамото Джак и се насочи към вратата. Телефонът върху бюрото му звънна точно когато прекрачваше прага. За миг се поколеба. Сигурно го търсеха от някоя лаборатория.
— Искаш ли аз да се обадя? — забеляза колебанието му Чет.
— Не — поклати глава той. — Щом съм тук, ще се обадя…
— Слава Богу, че те хванах! — звънна в слушалката гласът на Терез. — Изпитвах ужас при мисълта, че може да те изпусна!
— Какво се е случило, за Бога? — попита разтревожено Джак. По гласа й личеше, че е дълбоко развълнувана.
— Катастрофа! — кратко отвърна тя. — Трябва веднага да те видя! Мога ли да отскоча до теб?
— Но какво е станало?
— Не мога да ти кажа по телефона — отвърна Терез. — Трябва да те видя лично, иначе ще се изложа на твърде голям риск!
— И при нас положението е доста напрегнато — промърмори Джак. — Тъкмо излизах…
— Моля те! — настоя Терез. — Важно е!
Джак си спомни за помощта, която му предложи тази жена в петък. Безкористно, без никакво колебание.
— Добре — рече. — Но предпочитам да се срещнем навън.
— Накъде беше тръгнал? — попита тя. — Към центъра, или…
— Няма значение — отвърна Джак.
— Тогава да се видим там, където пихме кафе в неделя…
— Окей.
— Прекрасно, ще те чакам — приключи разговора Терез.
Джак бавно остави слушалката и хвърли поглед към приятеля си.
— Чу ли?
— Да не съм глух — отвърна Чет. — Какво е станало?
— Нямам никаква представа.
Верен на думата си, Джак побърза да излезе. Пред входа на Центъра чакаше свободно такси. Скочи вътре и каза на шофьора да кара към Първо авеню. Трафикът беше доста оживен, но за щастие без задръствания.
Кафенето беше препълнено. Терез го чакаше на малка масичка в дъното. Облечена в едно от отлично скроените си костюмчета, тя изглеждаше мрачна и ядосана.
Приведе се напред и без всякакво въведение прошепна:
— Няма да повярваш на това, което ще ти кажа!
— Нима не ти одобриха презентацията? — попита Джак. Това беше единственото нещо, което му дойде на ум.
— Отложих я — махна с ръка Терез.
— Защо?
— Защото ми дойде разумната идея да организирам работна закуска с една своя позната от „Нешънъл
