одобрително кимане на глави. — И както ви инструктирах, надявам се междувременно да не сте обсъждали случая. — Главите отново закимаха в съгласие. — Отлично. Да чуем сега встъпителната пледоария на защитата. Господин Бингъм?
Без да бърза, Рандолф се надигна, извървя разстоянието до подиума и разстла бележките си върху ъгловатата повърхност; после намести тъмносиньото си сако и поправи ръкавите на ризата си. Изправен в цял ръст, той внимателно обхвана с ръце двете страни на катедрата. Всеки косъм на главата му бе заел предварително определеното място, подстриган до точно определената дължина. Харвардската му вратовръзка с емблеми на тъмночервен фон бе стегната в съвършен възел. В това облекло той бе образец на вродена елегантност и се открояваше сред олющената зала подобно на благородник, случайно попаднал в бордей.
Първоначално внушителното поведение на адвоката направи добро впечатление на Крейг и той дори започна да мисли, че контрастът с Тони Фасано може дори да е в негова полза. Рандолф представляваше бащинска фигура на закрилник, с аурата на президент или дипломат, която интуитивно вдъхваше доверие. Но след това погледът на Крейг се плъзна към журито и с недоверие огледа набития пожарникар, водопроводчика и раздразнения бизнесмен. Всички лица изразяваха инстинктивна досада, тъкмо обратното на реакцията им към Тони Фасано. И дори преди Рандолф да отвори уста, краткият оптимизъм на Крейг се изпари.
При все това тази светкавична мисъл си имаше и добра страна. Тя потвърждаваше думите на Алексис относно настройката, затова Крейг затвори очи и се опита да си пред стави Пейшънс Станхоуп в момента, когато той и Лиона се втурнаха в стаята й. Припомни си с какъв шок беше открил, че тя страда от цианоза, с каква бързина бе реагирал и всяко свое действие до момента, когато вече бе очевидно, че не е възможно да се направи нищо повече. В последните осем месеца многократно бе повтарял тази сцена в ума си и макар че в дългата си лекарска практика понякога му се бе случвало впоследствие да се коригира, в конкретния случай с Пейшънс Станхоуп всичките му действия бяха взети сякаш от учебник. Убеден беше, че ако същата ситуация се повтори с него същия ден, не би направил нищо по друг начин. Небрежност не беше имало и той бе убеден в това.
— Дами и господа съдебни заседатели — бавно и почтително се обърна към съда Рандолф, — току-що чухте едно забележително встъпление от човек, който признава, че няма никакъв опит в съдебни дела за лекарска небрежност. Той си послужи с ярки образи, изобретателно очернящи моя клиент, които предизвикаха усмивка у вас, но не и у мен, тъй като с тактиката си той сам се издаде. Нямам намерение да ви унижавам с подобни ораторски трикове. Ще ви кажа единствено истината, която съм убеден, че ще разберете веднага, след изслушването на свидетеля на защитата. За разлика от адвоката на отсрещната страна, аз имам повече от трийсет години опит в защитата на нашите отлични лекари и болници и мога да ви кажа, че нито един път не съм чувал пледоария, подобна на тази на господин Фасано, която си послужи с всички възможни средства да очерни клиента ми, д-р Крейг Бауман.
— Възражение! — извика Тони, скачайки на крака. — Аргументът не е по същество и си служи с обиден език.
— Ваша чест — прекъсна го Рандолф с презрително махване с ръка. — Мога ли да ви кажа нещо?
— Разбира се — отвърна съдията и направи жест на двамата адвокати да се приближат.
— Ваша чест, господин Фасано си позволи твърде голяма свобода в своето встъпление, така че очаквам от вас същото снизхождение.
— Описвах единствено това, което смятам да докажа с помощта на свидетели, както е и редно за встъпителна пледоария, докато вие, господин Бингъм, ме прекъсвахте на всеки десет секунди, опитвайки се да объркате мисълта ми.
— Боже мили! — възмути се съдия Дейвидсън. — Това е дело за лекарска небрежност, а не за убийство първа степен! Още не сме изслушали началните пледоарии и вие вече се сграбчихте за гърлото. Ако я караме така, това дело ще се точи с месеци — каза съдията и направи пауза. — Предупреждавам и двама ви: искам това дело да тръгне бързо, чувате ли? И двамата имате достатъчно опит, за да знаете кое е уместно и поносимо за отсрещната страна, така че ако обичате се овладейте и се придържайте към фактите. А сега по конкретното възражение. Господин Бингъм, вие възразихте срещу обиден език от страна на господин Фасано, но забравяте, че и той има същото право. Господин Фасано, вярно е, че ви бе дадена голяма свобода, така че Господ да ви е на помощ, ако свидетелствата не потвърдят вашите обвинения. На господин Бингъм ще позволим същата свобода в изказването му. Имате ли въпроси? — И двамата адвокати кимнаха отрицателно. — Отлично. Да продължаваме. — Рандолф се върна на подиума, а Фасано зае предишното си място до масата на ищеца. — Възражението се приема — обърна се съдията към стенографа. — Да продължаваме.
— Дами и господа съдебни заседатели — започна Рандолф, — необичайно е мотивацията на лекаря да е обект на съдебен процес за небрежност. Обичайната практика е да се установи дали грижите на лекаря за пациента отговарят на определен медицински стандарт и дали при лечението той е приложил знания и умения, съответни на тези на кой да е друг компетентен лекар при същите обстоятелства. Видяхме, че в началната си пледоария господин Фасано не каза и дума, подсказваща, че д-р Бауман може да не е използвал знанията и уменията си по най-добрия начин. Вместо това господин Фасано започва да ни говори за мотивацията на лекаря, защото вижда, че това е единственият начин да обоснове несъстоятелните си обвинения. Казвам неоснователни, защото моите свидетели ще потвърдят, че от секундата, когато д-р Бауман е разбрал цялата сериозност на положението на Пейшънс Станхоуп, клиентът ми е действал със забележителна скорост и умения, правейки всичко възможно да спаси живота на пациентката.
Алексис кимна одобрително при първите думи на адвоката. Хареса й начина, по който той представи нещата; погледът й се насочи към Крейг. Сега той стоеше изправен, но лицето му не се виждаше от мястото, където бе седнал. След това реши да погледне журито и одобрението й към речта на Рандолф започна да се изпарява. Нещо в позите на съдебните заседатели се бе променило в сравнение с речта на Тони Фасано. Журито изглеждаше твърде отпуснато, дори отегчено. Сякаш за да потвърди подозренията й, водопроводчикът продължително се прозя.
— Доказателството за вина трябва да бъде представено от ищеца — продължи Рандолф. — Работа на защитата е да опровергае обвиненията на ищеца и неговите свидетели. Тъй като господин Фасано заяви, че мотивацията е ключова в неговото представяне на случая, то ние, защитата, ще се съобразим с това и ще представим свидетелства за непоколебимата всеотдайност и себеотрицание на д-р Бауман през цялата му кариера, която го е направила един от най-добрите лекари в света. Дори да се наложи да проследим живота му от момента, когато като дете за пръв път е получил стетоскоп за подарък.
— Възражение! — каза Тони. — Себеотрицанието и всеотдайността на д-р Бауман през годините нямат нищо общо с конкретния случай.
— Господин Бингъм? — запита съдията. — Свързани ли са показанията на вашите свидетели с всеотдайността и грижата на лекаря към пациентката Пейшънс Станхоуп?
— Разбира се, Ваша чест.
— Възражението се отхвърля — продължи съдия Дейвидсън — Продължавайте.
— Но преди да се насоча към представянето на нашия случай по същество в това съдебно дирене, бих искал да се отклоня за малко и да кажа две думи за практиката на д-р Бауман, несправедливо окачествена от господин Фасано като „обслужваща“, едва ли не поръчкова.
Погледът на Алексис отново се спря върху журито. Питаше се дали заплетените изречения на Рандолф няма да се окажат непреодолими за заседателите и колцина от тях знаят какво означава „дирене“ и „по същество“. Резултатът не беше обнадеждаващ. Физиономиите на заседателите бяха приели израженията на восъчни фигури.
— Обърнете внимание — заяви Рандолф, размахвайки пръст към журито, сякаш говори на група непослушни деца, — обърнете внимание на обстоятелството, че думата „обслужваща“ в обичайния смисъл изразява оказана помощ или услуга без никакви отрицателни конотации. И действително, именно това е причината тя да се свързва с домашната медицина, която изисква малка начална такса. Ще чуете свидетелски показания от различни лекари, които ще потвърдят, че целта на такава практика е лекарят да прекарва повече време с пациента по време на визитата, така че пациентът да може да се радва на вниманието, което всички ние, обикновените хора, бихме искали да ни се оказва. Ще чуете показния, потвърждаващи, че няма разлика между медицината в такава обслужваща практика и медицината, която
