всеки лекар изучава в университета. Ще разберете също, че произходът на този тип практика се корени в недостатъците на традиционния метод за обслужване, който принуждава лекаря да приема все повече и повече болни на час, за да покрие разходите си. Нека ви дам някои примери.
По-скоро инстинктивно, отколкото съзнателно Алексис се изправи след смелото настъпление на Рандолф в областта на скучната медицинска икономика. Като се извини, тя се придвижи странично покрай галерията към централния вход. Очите й за момент срещнаха погледа на непознатия, облечен като Тони Фасано. Той седеше точно срещу нея със застинало изражение и втренчен поглед, които й действаха изнервящо, но още следващата секунда образът му напусна съзнанието й. Тя се насочи към вратата, опитвайки се да я отвори колкото е възможно по-тихо, но тежката брава изщрака така, че се чу в цялата зала. Ядосана на несръчността си, тя се измъкна в коридора и закрачи към просторното фоайе с асансьорите. Присядайки на най-близката пейка, Алексис потърси в чантата си за мобилен телефон и го включи.
Наложи се да слезе цял етаж надолу и да излезе на открито, докато телефонът й направи връзка. Денят беше толкова ярък, че тя примижа. За да избегне дима от групата встрастени пушачи, накацали около входа, принуди да се отдалечи, за да остане сама. Закри телефона си с рамене и потърси в указателя му, докато откри името на по-големия си брат. Понеже беше два следобед, реши да позвъни на служебния му номер в Патологическия център в Ню Йорк.
Докато чакаше да вдигнат отсреща, Алексис се опита да си припомни кога за последен път е говорила с Джак. Не можеше да се сети точно, но трябва да бяха минали месеци, може би дори повече от половин година, като се имаше предвид хаосът, настъпил в семейството й. При все това от доста време насам контактите им бяха твърде случайни, което бе жалко, тъй като двамата бяха твърде близки като деца. От петнайсет година насам брат й водеше нелек живот, помрачен от ранната смърт на жена му и двете му дъщери, изгубени в самолетна катастрофа. Пет години по-късно, когато Джак се премести в Ню Йорк сити, Алексис се надяваше, че ще се виждат по-често. Ала надеждите й не се оправдаха, защото всяка визита на Джак се превръщаше в болезнено напомняне за собствената му загуба, особено след раждането на най- голямата й дъщеря — Трейси.
— Колко пъти ти казах да престанеш да ме тормозиш, Солдано! — рече Джак, без дори да си прави труда да я поздрави. Казах ти, че нищо не мога да свърша днес.
— Джак, обажда се Алексис.
— Алексис, извинявай! Помислих, че е моят приятел, детектив от Нюйоркската полиция. Обажда се вече за десети път и всеки път телефонът му прекъсва.
— Важно ли е? Мога да се обадя по-късно.
— Не, ще говорим по-късно. Знам какво иска, но още не сме готови. Добре сме го свикнали да разчита на патолозите, но не може всеки път да очаква незабавен резултат. Какво става при теб? Не очаквах да се обадиш по това време.
— Извинявай, че те търся в службата. Подходящо ли е да говорим сега, когато приятелят ти се опитва да се свърже с теб?
— Честно казано, имам цяла чакалня с пациенти, но ще почакат, понеже нито един не е жив.
Алексис се засмя. Саркастичният хумор на Джак бе нещо ново за нея, но все пак бе нещо по-добро от унилото му настроение, продължило с десетилетия.
— Как е при вас в Бостън? Доста необичайно да се обадиш през деня. От работа в болницата ли се обаждаш?
— Всъщност не. Да ти кажа, доста съм смутена, че не си спомням кога за последно сме говорили.
— Някъде преди осем месеца. Крейг тъкмо се беше върнал при теб и доколкото помня, имах сериозни съмнения дали нещата трябва да продължават по същия начин. Никога не съм схващал Крейг като човек за семейство, макар и да е отличен лекар. Съжалявам, ако това те е засегнало.
— Изненадах се, но не се засегнах.
— Мислех си, че си се обидила, защото не се обади толкова време.
— Щом питаш, да ти кажа, че нещата тук не вървят особено добре.
— Жалко. Надявам се пророчеството ми да не се е сбъднало.
— Не, Крейг е все още с мен. Но не знам дали ти казах, че го съдят за лекарска небрежност.
— За пръв път чувам. Кога стана?
— Това е трудно време за всички ни — отговори Алексис, игнорирайки въпроса на Джак.
— Представям си, но не мога да си обясня как е възможно при неговата всеотдайност към пациентите. Макар че, честно казано, както е тръгнало, май няма лекар, който да не е застрашен.
— Процесът започна днес.
— Е, тогава късмет! Предполагам, че при всичките му усилия да се издигне до номер едно, такъв удар по репутацията се преживява твърде трудно.
— Нещо повече, за всеки лекар подобен процес е труден, но самочувствието на Крейг е засегнато повече от всякога. Той винаги залага само на една карта и това е медицината. Така че последните осем месеца бяха просто невъзможни.
— Как сте вие с момичетата?
— Не е лесно, но се оправяме някак, освен може би Трейси. Да си на петнайсет е трудна възраст, а и тези съдебни неприятности не я правят по-лека. Мисля, че тя още не може да прости на баща си за това как ни напусна с една от секретарките си. Нейната представа за мъжете изглежда е пострадала от всичко това. Меган и Кристина понасят всичко стоически. И без това Крейг никога не е намирал време за тях.
— А как са отношенията ви? Може ли да се каже, че са се нормализирали?
— Засега съм оставила всичко за след края на делото. И без това неприятностите са твърде големи. Впрочем, затова се и обаждам.
Алексис си пое дъх.
— Ако имаш нужда от пари, да знаеш, че не е проблем — предложи Джак.
— Не става дума за пари. Проблемът е, че Крейг ще загуби доброто си име. А и след този обществен отглас, мисля, че е твърде вероятно той да не издържи и да получи нервна криза. А ако се стигне дотам, не виждам как ще оправяме отношенията си. Това би било трагедия за всички ни.
— Значи все още го обичаш?
— Трудно е да се каже. Нека се изразя така: той е бащата на децата ми. Може и да не е бил най- добрият баща, нито добрият съпруг от книгите, но винаги се е грижил за нас, и действително мисля, че ни обича. Доктор е в пълния смисъл на думата. Женен е за медицината и в известен смисъл е жертва на конкурентната система, която на всяка стъпка поставя нови и нови предизвикателства за преодоляване. Пред него винаги има ново изпитание и ново предизвикателство, така че той никога не може да насити чувството си за професионално одобрение. Традиционният успех в обществото вече няма същото значение за него. Но така е още от първия ден, когато се запознахме. С две думи: нищо ново.
— Смятала ли си, че той ще се промени?
— Всъщност не. Обожавах го за себеотрицанието и грижите му, но това няма значение в момента.
— Няма да спорим сега за това. И аз мисля същото за него, имайки предвид, че имаме еднакво образование и сме преживели еднакъв стрес. Но никога не съм успявал да го изкажа толкова ясно, колкото ти. Може би се дължи на опита ти на психолог.
— Така е. Отдавна се занимавам с разстройства на личността и още преди да се оженим забелязах, че той има някои нарцистични черти. Възможно е с времето това да е прераснало в разстройство, но дори сега не мога да го убедя да се подложи на лечение. Което впрочем не ме изненадва, като имам предвид характера му.
— Пациенти с нарцисизъм не обичат и да им се помага, защото виждат зависимостта си от лекаря като признак на слабост — добави Джак. — Знам го от собствен опит, тъй като повечето лекари притежават поне малко от тази черта.
— При Крейг е по-силно изразено и може би именно затова му е толкова трудно да се справи с настоящия проблем.
— Какво да кажа, всичко това е много неприятно, но гледам, че тези мои умрели пациенти взеха да стават нещо неспокойни и не искам да си тръгнат, преди да съм ги прегледал. Става ли да ти се обадя тази
