преди двадасетина години. После огледа лицето на Юри насреща си и се отказа. Ако някой го запиташе направо, едва ли би могъл да си сложи ръката на сърцето и да заяви, че този човек е ариец.
— Браковете между хора с различен цвят на кожата е грях — обади се Стив. — Особено когато единият от тях е бял…
— За пръв път чувам подобно нещо — изгледа го с недоумение Юри.
— Добре де, стореното — сторено — махна с ръка Кърт. — По-важно е да решим какво ще правим оттук нататък. Жена ти знае, че в мазето бъзикаш нещо, знае и за предишната ти работа като професионалист в съветската индустрия за производство на биологически оръжия. От това следва, че вече се е досетила какво се опитваш да направиш…
— Изобщо не й пука с какво се занимавам, повярвайте ми — поклати глава Юри.
— Ами ако изведнъж отношението й се промени? — изгледа го Кърт. — Тогава ще загазим, при това здравата!
— Може да сподели нещо с роднините си — промърмори Стив.
— Изобщо не говори с тях — рече руснакът. — Поддържа връзки само с брат си, който проявява някакъв интерес към нея…
— Значи може да сподели нещо с брат си — въздъхна Кърт и поклати глава. — Така или иначе този риск е неприемлив за нас. Може би ще се наложи да бъде отстранена. Имаш ли нещо против?
Юри поклати глава и отпи яка глътка от чашата пред себе си.
— Хубаво — кимна Кърт. — Поне по този въпрос сме единодушни. Но трябва да го направим така, че да не предизвикаме подозрения. Предполагам, че все някой ще започне да я търси, ако вземе изведнъж да изчезне…
— Първо ще я потърсят от службата — каза Юри. — Тя работи като диспечер в една фирма за таксита.
— Трябва да го направим така, че да не пробудим интерес от страна на полицията — продължи Кърт. — Има ли някакви здравословни проблеми?
— Извън наднорменото тегло — добави Стив.
— Според мен е здрава като бик — поклати глава Юри.
— Ами тогава да използваме наднорменото тегло! — извика с блеснали очи Стив. — Едва ли някой ще бъде много учуден, ако при тези килограми вземе да получи инфаркт…
— Идеята звучи интересно — проточи Кърт — Но как ще я накараме да получи инфаркт?
— Аз мога да предизвикам дихателни усложнения, които ще доведат до фатален край — рече Юри и гостите му изненадано се спогледаха.
— Много дебелаци умират от дихателни усложнения — поясни Юри. — А в болницата ще заявя, че е страдала от астма…
— Как ще го направиш? — тихо попита Кърт.
— Ще използвам една конска доза ботулинов токсин. И без това трябва да го изпробвам на нещо, защо да не е Кони? По този начин ще бъда в състояние да определя дозата…
— Докторите няма ли да го забележат?
— Няма — поклати глава Юри. — Те ще разполагат само с един труп и няма да знаят нищо за първоначалните симптоми. Изключено е да заподозрат наличието на ботулинов токсин. А за него трябва да подозираш предварително, иначе нищо не става… Дихателните усложнения се предизвикват от още куп причини.
— Сигурен ли си? — присви очи Кърт.
— Напълно. В Съветския съюз се занимавах с тестването на този токсин в продължение на години. При голяма доза човек просто спира да диша и посинява. КГБ проявяваше голям интерес към него, с оглед прикриване на някои предумишлени убийства. Като казвам голяма доза имам предвид едно изключително малко количество…
— Идеята ми харесва! — отсече Кърт. — В нея има някаква поетична справедливост. В крайна сметка Кони представлява заплаха за операция „Отмъщение“. Кога можеш да го направиш?
— Още довечера — сви рамене Юри. — Апетитът й никога не й е създавал проблеми. Ще изчакам известно време да се успокои, а после просто ще поръчам пица по телефона и готово!
— Отлично — кимна Кърт и си позволи първата усмивка за вечерта. — Сега, след като обсъдихме неприятната част, вече можем да се насочим към по-тучните ливади… Какви са добрите новини, които имаш за нас?
— Проведох тестове на антракса — рече Юри и напрегнато се наведе напред. — Силата му е в границите на максималното!
— Върху кого го изпробва? — загрижено попита Кърт. Сигурността излезе на преден план, особено след взетото току-що решение за отстраняването на Кони.
Юри описа как е избрал търговеца на килими Джейсън Папарис, който би могъл да се зарази и от вносната си стока. По този начин е ликвидирал изцяло опасността да бъдат разкрити от компетентните власти.
— Умно! — изгледа го с уважение Кърт. — От името на Арийската народна армия те поздравявам за съобразителността!
Върху лицето на руснака се появи лека усмивка на задоволство.
— И ние имаме новини за теб — добави след кратка пауза Кърт, а после му разказа за сутрешното им посещение във федералната сграда „Джейкъб Джавитс“ и последвалото категорично заключение, че био- оръжието може и трябва да бъде поставено във вентилационната система.
— Ще ви трябва ли аерозол? — попита Юри.
— Не, стига оръжието да е в прахообразно състояние. Ще разкъсаме отделните опаковки с помощта на задействани дистанционно капсул-детонатори, а останалото ще свършат циркулационните вентилатори.
— Това означава, че трябва да използвате антракс — кимна Юри.
— Има ли някакъв проблем? — изгледа го Кърт. — Нали твърдиш, че и двата агента са еднакво мощни?
— Няма проблем — поклати глава Юри. — Но бактерията, която произвежда ботулиновия токсин, расте твърде бавно. Само след седмица ще разполагам с планираното количество антракс, но при ботулина положението е различно — за него ще ми трябват още минимум три седмици…
— Мисля, че не можем да чакаме три седмици — поклати глава Кърт. — Особено при наличието на проблеми със сигурността…
— А защо не използваме антракс и при двата обекта? — попита Стив. — След като бактерията се развива бавно, просто забравяме за токсина и толкоз!
— Защото планираното количество антракс ще ни стигне само за едната цел — отвърна Юри. — За двете ще ни е нужно доста повече.
— Може би Провидението ни подсказва да атакуваме само федералната сграда — промърмори Кърт — Какво ще кажете, ако зарежем Сентрал Парк?
— Не! — отсече Юри и в очите му се появи опасен блясък. — Искам парка на всяка цена!
— Но защо? — изгледа го подозрително Кърт. — Федералната сграда ще бъде повече от достатъчна, за да демонстрираме своето отношение към правителството. Жертвите в нея ще бъдат най-малко шест-седем хиляди души.
— Но болшинството от тях ще бъдат правителствени чиновници, нали? — отвърна Юри. — А аз искам да нанеса удар и срещу фалшивата американска култура, а най-вече срещу всички гадни евреи, които се правят на бизнесмени и банкери и са преки виновници за днешните икономически затруднения на Русия!
Кърт и Стив си размениха навъсени погледи.
— Тази култура няма корени — продължаваше Юри. — Хората съвсем не са толкова свободни, колкото изглеждат. Всички драпат за статут и идентичност. Ние, славяните, може би наистина сме преживели големи беди в хода на своята история, но винаги сме знаели кои сме и какво искаме.
— Не мога да повярвам на ушите си! — смаяно промълви Кърт. — Защо никога досега не си говорил по този начин?
— Защото никога не сте ме попитали.
