— Америка наистина има проблеми — призна Кърт. — Но те произтичат главно от факта, че ОЦП се обявява в подкрепа на контрола над оръжията, мисегрегацията, чернокожите наркопласьори, тънещите в охолство педерасти. Всичко това наистина подкопава корените на нашата идентичност и ние се борим именно срещу него. Нормално е в хода на тази борба да бъдат дадени жертви сред цивилното население. Но нашата главна цел си остава правителството.
— В моята война няма цивилни — поклати глава Юри. — Именно поради това държа на удара в Сентрал Парк. При подходящ вектор на вятъра ще видим сметката на по-голямата част от града. Става въпрос за стотици хиляди и дори милиони, а не за някакви жалки хиляди… Това е основната причина за създаването на оръжията за масово унищожение — те унищожават масово! А за вашите конкретни цели бихте могли да използвате и една обикновена бомба.
— Не можем да вкараме в сградата бомба, която да е достатъчно голяма — поклати глава Кърт. — Докато с два-три килограма прахообразно вещество нещата стоят по съвсем друг начин. Нали по този начин описваш антракса, пригоден за оръжие?
— Да — кимна Юри. — Една пудра, която е толкова фина, че буквално виси във въздуха.
Замълчаха и си размениха напрегнати погледи. И тримата усещаха важността на момента.
— Окей — най-сетне се обади Кърт и размаха ръце. — Връщаме се към първоначалния план. Ще ударим и двата обекта. Проблемите ни се свеждат единствено до достатъчното количество…
— Къде е камионетката за контрол на пестицидите, която ми обещахте? — попита Юри.
— Не се безпокой — махна с ръка Кърт. — Бойците вече засякоха една…
— Къде?
— Паркирана е зад сградата на една фирма за контрол на пестицидите в Лонг Айлънд — поясни Кърт. — Използват я за сезонно пръскане на картофите. Няма охрана, можем да я вземем по всяко време.
— Искам я в гаража си! — отсече Юри.
— Що за нахалство? — изгледа го изпод вежди Кърт. — След всичките изненади, които ни поднесе тази вечер, ние трябва да сме ядосани, а не ти!
— Искам камионетката в гаража си! — повтори с решителен тон Юри. — Такава ни беше уговорката. Вече отдавна трябваше да е там!
— Я си дръж езика! — изгуби търпение Стив. — Да не искаш да ти изпратим неколцина от специалните ни части?
— Не ме заплашвай, защото няма да получиш нищо! — озъби се Юри. — Много лесно мога да саботирам всичко, което сме постигнали до момента!
— Момчета, момчета! — размаха ръце Кърт. — Дайте да не се караме. Юри, ще се погрижим за камионетката и скоро ще я имаш в гаража си. Така ще бъдеш доволен, нали?
— Такава ни беше уговорката — кимна Юри.
— Считай, че нещата са решени — увери го Кърт. — И съответно се погрижи за Кони, става ли?
— Вече ти казах, че това ще го направя още тази вечер — кимна руснакът и видимо успокоен надигна чашата си.
— Много добре — кимна Кърт и доволно потърка ръце. — А сега да поговорим за времетраенето… Какво би станало, ако се откажем от токсина и наблегнем на по-голямо количество антракс? Ще можем ли да си осигурим такова количество?
— Може би — кимна Юри.
— В какви срокове?
— Ако всичко върви добре, в края на седмицата мога да започна работа по второто количество…
— Това е музика за ушите ми! — извика с пресилен ентусиазъм Кърт и бавно стана на крака. Стив побърза да стори същото.
— Имам един въпрос — спря ги Юри. — Какво е медицински следовател?
— Човек, който изследва трупове и установява причините за смъртта — отговори Стив.
— И аз така си помислих — кимна Юри и също стана на крака.
— Защо питаш? — любопитно го изгледа Кърт.
— Днес ходих да проверя дали е умрял онзи търговец на килими — отговори руснакът. — И в кантората му заварих един тип в предпазно облекло, който вземаше разни проби. Той ми каза, че е поел разследването на случая…
— Чакай малко — спря се Кърт — Нали каза, че си избрал този търговец за да няма разследване?
— Не съм казал такова нещо — поклати глава Юри. — Казах, че по този начин властите няма да заподозрат употребата на биологическо оръжие…
— Но те отлично знаят, че антраксът се използва като оръжие, нали? Какво ще им попречи да станат подозрителни?
— Фактът, че разполагат с логично обяснение за появата му — отвърна Юри. — Дори ще бъдат горди, че са го открили навреме. Такава е логиката на човешкото поведение…
— Ами ако не открият никакъв източник на заразата? — присви очи Кърт. — Или ти си им подхвърлил нещо, което няма начин да не открият…
— Не съм — поклати глава Юри.
— Това може ли да ни създаде проблеми?
— Възможно е, макар че силно се съмнявам…
— Нямаш стопроцентова сигурност, тъй ли?
— Сто процента нямам, но цифрата е близка…
От устата на Кърт излетя загрижена въздишка.
— Нещата май започнаха да се усложняват — промърмори той.
— Проблеми няма да има — увери го Юри. — Но изпитанията на продукта са задължителни защото ако патогенността му е ниска, няма смисъл изобщо да го пускаме…
— Да се надяваме, че си прав — уморено промърмори Кърт и тръгна към вратата. — Ще държим връзка. Довечера ще дойдат момчетата с камионетката, но това ще стане по-късничко…
— Дано съм си у дома — промърмори Юри.
— Трябва да си бъдеш у дома! — раздразнено го изгледа Кърт. — Нали преди малко вдигна шум до Бога за проклетата камионетка?
— Трябва да се погрижа за Кони — поклати глава Юри. — След като й дам порцията, ще трябва да извикам „бърза помощ“ и може би да отида с тях до болницата…
— Тук си прав — кимна след кратък размисъл Кърт.
— Ще оставя вратата на гаража отворена — изведнъж светна лицето на Юри.
— Това решава въпроса — кимна Кърт, вдигна ръка за сбогом и напусна къщата. Стив побърза да го последва.
Качиха се в пикапа без да проронят нито дума. Кърт затръшна шофьорската врата и стовари юмрук върху кормилото.
— Имаме си работа с опасен загубеняк! — мрачно процеди той.
— Няма да ти кажа, че съм те предупредил — унило кимна Стив.
— Исусе, той се готви да избие маса невинни хора! — простена Кърт. — Ние сме патриоти, които се опитват да спасят родината си, но изведнъж се оказва, че работим заедно с налудничав терорист! Какво става, по дяволите?
— Според мен той мисли как да се възстанови изгубената мощ на СССР — изръмжа Стив. — Иска да ни покаже, че ядреното превъзходство не означава нищо. Той е един гаден комунист и нищо повече!
Кърт запали мотора и изкара колата на тясната улица. Движението между кофите за боклук наподобяваше ски-слалом.
— Може и да е комунист — промърмори след продължителна пауза той. — Лошото е, че няма никаква представа за правилата на сигурността. Това е лошо, защото ако властите надушат какво предстои, ние ще трябва да правим дълбока преоценка на ситуацията. Първоначалните ни планове със сигурност ще се променят.
— А с него какво ще правим? — попита Стив.
— Не знам. Проблемът е там, че за да сложим ръка върху биологическото оръжие, ще трябва да се съобразяваме с него. Той беше пределно ясен, заплашвайки със саботаж. Предполагам, че е имал предвид
