успял да направи всичко това, без да събуди и най-малкото подозрение у никого. Разказа и дори за откритието на имплантатния протеин и от какво значение би бил за лечението на безплодието.
— Е, вече знаеш защо Ви Джей не е бил толкова общителен, колкото би искала — заключи Виктор. — Скъсвал се е от работа тук! — Виктор се подсмихна, а очите му се плъзнаха с гордост по помещението.
Марша се обърна към сина си. Той стоеше и я гледаше внимателно, очаквайки реакцията и. Пред нея стоеше огромен апарат. Представа нямаше какъв е.
— Откъде е цялото това оборудване? — попита тя накрая.
— Това е най-добрата част — обади се Виктор. — Всичко това принадлежи на „Каймера“.
— Как се е озовало тук?
— Предполагам… — започна Виктор, но спря. Погледна към Ви Джей. — Как си успял да го пренесеш тук?
— Доста хора ми помогнаха — отговори неопределено Ви Джей. — Филип свърши по-голямата част. Наложи се някои от нещата да бъдат разглобени и после отново сглобени. Използвахме старата тунелна система.
— Беше ли Джефърд един от онези, които ти помагаха? — попита Виктор, обзет от внезапно подозрение.
— Да — потвърди момчето.
— Защо някой като Джефърд ще тръгне да ти помага да пренасяш оборудването? — изгледа го Марша.
— Реши, че е благоразумно да го направи — отговори загадъчно Ви Джей. — Бях прекарал доста време в компютъра на „Каймера“, за да открия хората, които злоупотребяват с компанията. След като имах тази информация, трябваше само да помоля тези хора за помощ. Разбира се, никой не знаеше, че другите са замесени или какво са правили. Така че всички бяха любезни и кротки. Но главното е, че цялото това оборудване принадлежи на „Каймера“. Нищо не е откраднато. Всичко си е тук.
— Бих нарекла това изнудване — обади се Марша.
— Никога не съм заплашвал никого — каза Ви Джей. — Просто им дадох да разберат какво знам, след което ги помолих за услуга.
— Бих казал, че Ви Джей е проявил голяма съобразителност — подкрепи го Виктор. — Иска ми се да видя този списък със злоупотреби.
— Съжалявам сви рамене Ви Джей. — Но имам споразумение с тези хора. Освен това най-големият престъпник, д-р Джефърд, беше вече разкрит. Иронията е, че той си мислеше, че аз стоя зад неговото разобличаване. — Той се усмихна.
Лицето на Виктор се озари от внезапен проблясък.
— Разбирам — кимна той. — Посланието на Джефърд е било насочено към теб, когато е хвърлил тухлата и е убил котката ни.
Ви Джей кимна.
— Глупак — подхвърли след малко той.
— Искам да изляза оттук — каза Марша внезапно, изненадвайки Виктор и Ви Джей.
— Чакай, има още какво да видиш — погледна я Виктор.
— Не се съмнявам. Но засега това, което видях, ми стига. Тръгвам си. — Очите и минаха от бащата към сина, после обиколиха стаята. Тя определено не се чувстваше добре. Това място я плашеше. — Тук има и жилищни помещения… — обади се Виктор и посочи на запад.
Марша не обърна внимание на жеста му. Тя тръгна към стъпалата и се заизкачва нагоре.
— Предупредих те, че не бива да и казваме — прошепна Ви Джей.
Виктор сложи ръка на рамото му и му отвърна също шепнешком:
— Не се притеснявай, аз ще се погрижа за нея. — После извика на Марша: — Само секунда, идвам и аз.
Марша стигна до капака и го натисна. Когато излезе от подземието, залитна и се запрепъва в пръснатите по пода камъчета, опитвайки се да стигне колкото се може по-бързо до вратата. Усетила свежия полъх на въздуха, тя бе залята от вълна на облекчение.
— Марша, за бога! — настигна я Виктор и я извърна към себе си. — Къде отиваш?
— Вкъщи! — Тя тръгна с решителна стъпка, но той отново я хвана.
— Защо се държиш по този начин?
Марша не отговори. Вместо това ускори крачка. Почти тичаха. Когато се изравниха с колата, тя отвори бързо и влезе вътре. Виктор мина от другата страна и се плъзна безшумна на седалката си.
— Няма ли да ми отговориш? — В гласа му се долавяше раздразнение.
Марша стисна челюсти и се взря пред себе си. Пътуваха към къщи в пълно мълчание.
Щом пристигнаха и влязоха в кухнята, тя си наля чаша бяло вино и се отпусна на дивана.
— Марша — започна Виктор, нарушавайки тягостното мълчание, — защо се държиш така? Мислех, че ще се развълнуваш както аз се развълнувах, особено след всичките ти притеснения, че интелигентността на Ви Джей може отново да спадне. Очевидно всичко с момчето е наред. Умен е, както и преди.
— Това е проблемът — отвърна остро тя. — Интелигентността му е свръхвисока и това ме ужасява. От това, което видях в онази лаборатория, може да се каже, че е направо гений, не е ли така?
— Определено — усмихна се Виктор. — Не е ли чудесно?
— Не — озъби се Марша и остави с трясък чашата с вино върху масичката. — Ако все още е гений, тогава целият онзи епизод с интелигентността му трябва да е загадка. Преструвал се е през цялото време. Бил е достатъчно умен да ме заблуди с психологическите тестове. Виктор, целият му живот с нас е симулация. Една голяма лъжа.
— Може би има друго обяснение — опита се да възрази Виктор. Може би интелигентността му е спаднала, а после се е възстановила.
— Тази седмица му направих тест за интелигентност — погледна го Марша. — И той изкара 130 точки, точно колкото и когато беше на три и половина години.
— Хубаво — каза Виктор, очевидно ядосан на самия себе си. — Важното е, че Ви Джей е добре и няма защо да се притесняваме за него. Всъщност, той е повече от добре. Създал е тази лаборатория съвсем сам. Интелигентността му е много по-висока от 130. А това означава, че проектът ми за фактора за нервен растеж е невероятно успешен.
Марша поклати глава. Не можеше да повярва, че е толкова късоглед.
— Какво мислиш, че си създал с Ви Джей и твоите мутации и генни манипулации? — попита тя.
— Създадох едно нормално по същество дете с невероятна интелигентност — отвърна Виктор без колебание.
— Какво друго?
— Какво точно имаш предвид?
— А да кажеш нещо за личностните му качества?
— О, по дяволите тези глупости! — сопна и се той. — Синът ни е феномен. Вече е направил изследователски удар. Така че какво толкова, ако има някои емоционални проблеми. Всички ги имаме.
— Създал си чудовище — произнесе Марша тихо и гласът и секна. Тя прехапа устни. Защо не можеше да контролира сълзите си? — Създал си чудовище и аз никога няма да ти го простя!
— Спри! — извика той с раздразнение.
— Ви Джей е различен — озъби му се тя. — Интелигентността му го отделя от другите, прави го самотник. Осъзнал го е донякъде, когато е бил тригодишен. Умствено е до такава степен над останалите, че не може да отговаря на същите социални правила. Интелигентността му го е поставила извън всички и всичко.
— Свърши ли най-сетне? — произнесе Виктор студено.
— Не, не съм! — извика Марша и сълзите рукнаха неудържимо по бузите и. — Какво ще кажеш за смъртта на онези деца, които имаха същия ген като Ви Джей? Те защо умряха?
— Защо отново се връщаш към това?
— Какво ще кажеш за смъртта на Дейвид и Джанис? — продължи Марша и понижи глас, игнорирайки въпроса му. — Нямах възможност да ти го кажа преди, но днес посетих семейство Фей. Те ми казаха, че Джанис с била убедена, че Ви Джей има общо със смъртта на Дейвид. Казала им, че Ви Джей е дявол.
