— Толкова.
— Но защо? — недоумяваше Виктор.
— Така можех да работя сериозно. Докато те наблюдавах, докато се въртях около лабораторията, бях очарован от потенциала на биологията. Това е науката на бъдещето! Имам някои собствени идеи относно провеждането на изследователската работа.
— Но ти можеше да работиш в моята лаборатория — каза Виктор.
— Невъзможно — махна Ви Джей с ръка. — Твърде малък съм. Никой нямаше да ми позволи да правя това, което правя. Нуждаех се от свобода, не трябваше да ме ограничават никакви правила, не исках никой да ми се меси. Нуждаех се от собствено пространство, и да ти кажа честно, това даде по-щедри плодове, отколкото би могъл да си представиш. Направо ще припаднеш!
— Постигнал си успех? — попита Виктор колебливо, усещайки внезапно любопитство.
— Няколко изумителни пробива е по-точно казано — кимна Ви Джей. — Може би трябва да се опиташ да познаеш.
— Не бих могъл.
— Аз пък мисля, че би — усмихна се Ви Джей. — Един от проектите е свързан с нещо, върху което ти самият си работил.
— Занимавал съм се с много неща — отбеляза Виктор уклончиво.
— Виж, идеята ми е да ти позволя да обереш лаврите от откритията, тъй че „Каймера“ да ги патентова и да просперира. Не искаме никой да разбере, че въобще имам нещо общо с това.
— Нещо като състезанието по плуване?
Ви Джей се засмя сърдечно.
— Да, може да се каже. Предпочитам да не привличам вниманието към себе си. Не искам никой да си пъха носа, а хората изглежда стават любопитни, когато край тях има дете-чудо. Така че бих предпочел ти да получиш признанието. „Каймера“ ще вземе патента. Може да се каже, че ще ти предоставя резултатите от изследванията си, за да компенсирам заетото оборудване и площ.
— Подскажи ми какво си открил.
— Като за начало разреших мистерията на имплантирането на оплодена яйцеклетка в утробата — гордо каза Ви Джей. — Ако зиготата е нормална, мога за гарантирам 100% имплантация.
— Шегуваш се.
— Изобщо не се шегувам — заяви момчето малко раздразнено. — Отговорът се оказа едновременно прост, и по-сложен, отколкото се очакваше. Свързан е с взаимното положение на зиготата и клетките по повърхността на матката, което инициира един вид химическа комуникация, която повечето хора вероятно биха нарекли реакция „антитяло-антиген“. Именно чрез тази реакция се отделя полипептиден фактор за пролиферация, благодарение на който се осъществява имплантацията. Изолирах този фактор и го произведох в по-големи количества с помощта на техники за получаване на рекомбинантна ДНК. Една инжекция — и имплантацията на здрава оплодена яйцеклетка е гарантирана.
За да подчертае думите си, Ви Джей извади едно шишенце от джоба си и го сложи на масата пред баща си.
— Това е за теб — каза той. — Кой знае, може пък да спечелиш Нобелова награда. — Ви Джей и Филип се засмяха.
Виктор вдигна шишенцето и се взря в прозрачната гъста течност.
— Това нещо трябва да бъде тествано — каза той.
— Тествано е — кимна Ви Джей. — Животни, хора — няма значение. Стопроцентов успех!
Виктор погледна сина си, след това Филип, който се усмихна колебливо, несигурен в реакцията му. След това отново премести поглед към шишенцето. Веднага осъзна академичното и икономическо значение на такова откритие. То беше монументално и щеше да предизвика истинска революция в техниките за ин-витро оплождане. С такъв продукт „Фертилити инкорпорейтид“ щеше да доминира в тази област. Ефектът щеше да е световен. Той пое дълбоко дъх.
— Сигурен ли си, че действа при хора?
— Абсолютно — потвърди Ви Джей. — Както вече казах — тествано е.
— Върху кого? — попита Виктор.
— Върху доброволци, естествено. Но бездруго има много време, ще ти кажа подробностите по- късно.
Доброволци? Главата на Виктор се завъртя. Нима Ви Джей не разбираше, че не може просто ей така да експериментира върху хора? Трябваше да се помисли за законите, за етиката. Но възможностите бяха неустоими. Пък и кой беше Виктор, та да го съди? Не беше ли сам той създал концепцията за това необикновено момче, което сега стоеше пред него?
— Нека отново погледна лабораторията ти — каза той и се изправи.
Ви Джей се затича да отвори вратата и Виктор се върна в главното помещение, където охранителите все още играеха карти и високо говореха на испански.
Той бавно заобиколи кръга, оглеждайки приборите. Би било подценяване да ги нарече впечатляващи. Осъзна, че главоболието му изведнъж отшумя и изпита нарастващо чувство на приповдигнатост. Трудно бе да се повярва, че десетгодишният му син бе сътворил всичко това.
— Кой знае за тази лаборатория? — попита Виктор, спирайки, за да се възхити на електронния микроскоп. Той прокара ръка по заоблената му повърхност.
— Филип и няколко охранители. А сега и ти.
Виктор хвърли на Ви Джей бърз поглед. Момчето му се усмихна в отговор. Изведнъж Виктор се разсмя.
— Като си помисля, че всичко това е ставало под носовете ни през цялото време! — Той поклати глава невярващо, като продължаваше да обикаля около оборудването и да му се възхищава. — И си сигурен за този имплантатен протеин? — попита той, като вече прехвърляше в ума си правдоподобни търговски имена: концептол, фертол.
— Напълно — оттвърна Ви Джей. — И това е само едно от откритията, които направих. Има още много други. Постигнах прогрес в разбирането на процеса на клетъчна диференциация и развитие и вярвам, че това ще провъзгласи нова ера в биологията.
Виктор се спря и се обърна към сина си.
— Марша знае ли нещо за всичко това?
— Нищо — каза Ви Джей с апломб.
— Тя ще бъде една щастлива майка! — усмихна се Виктор. — Направо се поболя от тревога, че нещо не е наред с теб, щом като нямаш време за връстниците си.
— Бях малко зает за клуба на скаутите — отбеляза Ви Джей.
— Боже мой, и аз бих се изразил така! Страшно ще и хареса. Трябва да и кажем и да я доведем тук.
— Не съм убеден, че това е чак толкова добра идея.
— Добра е, повярвай ми — каза Виктор. — Страшно ще я облекчи и вече няма да ми се налага да слушам лекция подир лекция за твоето психологическо развитие.
— Не желая лабораторията ми да става общо достояние — възрази Ви Джей. — Това, че ти я откри, беше неочакван инцидент. Не планирах да ти разказвам каквото и да било, преди да съм преместил лабораторията на новото и място.
— Къде? — полюбопитства Виктор.
— Наблизо. Друг път ще ти го покажа.
— Но трябва да кажем на майка ти — настояваше Виктор. — Нямаш представа колко притеснена беше за теб. Аз ще се погрижа за нея. Няма да каже на никого.
— Рисковано е — каза Ви Джей. — Не смятам, че тя ще бъде толкова впечатлена от моите постижения колкото теб. Не е толкова ентусиазирана от науката, колкото нас.
— Ще изпадне в екстаз щом научи, че си такъв гений! И че сам си направил всичко това. Просто е невероятно.
— Е, може би… — Ви Джей се поколеба.
— Довери ми се.
