сестри — да спре тяхното развитие? Макиавелисткият му рационализъм я накара да изтръпне.
Тя се дръпна от стъклениците и последва Виктор. Трябваше да види всичко със собствените си очи. Можеше ли наистина да има нещо по-лошо от това, което вече бе видяла?
В съседната стая имаше стоманени контейнери, подредени в редица. Приличаха на гигантски котли, каквито беше виждала в пивоварни като тийнейджърка. Тук беше по-топло и по-влажно. Няколко мъже без работни престилки се суетяха около един от тях, прибавяха вътре някакви съставки. Когато ги видяха, те спряха и погледнаха към Марша и Ви Джей.
— Какви са тези резервоари? — попита Марша.
Виктор знаеше отговора.
— Това са ферментатори за отглеждане на микроорганизми. — Той се обърна към Ви Джей: — Какво има вътре?
— Е-коли бактерии — отговори момчето. — Работилниците за получаване на рекомбинантна ДНК.
— Какво правят всъщност? — попита Виктор.
— Не ми се иска да отговарям — поклати глава момчето. — Не мислиш ли, че това, което видя за днес ти стига?
— Искам да знам всичко. Да сложим всички карти на масата.
— Е, щом настояваш… Ами, правят пари — усмихна се Ви Джей.
— Не съм в настроение за шеги — каза Виктор.
Ви Джей го погледна.
— Нуждаех се от големи капиталовложения за новата лаборатория. Очевидно е, че нямаше как да започна да предлагам акции на борсата. Вместо това внесох малко растения кока от Южна Америка и екстрахирах съответните гени. След което включих тези гени в лактозния оперон на бактерията Е-коли, използвах плазмид, който носи резистентност към тетрациклин и вложих всичко това отново в бактерията. Продуктът е изумителен. Дори Е-коли бактериите го обожават.
— За какво говори той? — Марша погледна недоумяващо към Виктор.
— Казва, че тези ферментатори произвеждат кокаин — отвърна той. — Това обяснява връзката с „Мартинес Ентърпрайсиз“.
— Но тази производствена линия е само временна — намеси се Ви Джей. — И изключително подходяща за получаване на бърз капитал. Съвсем скоро новата лаборатория ще може да работи без всякаква необходимост от контрабанда. „Мартинес Ентърпрайсиз“ е временен партньор. Всъщност, можем да спретнем цяла малка армия от такива партньори в случай на нужда. Засега доста от тях се водят по ведомост в „Каймера“.
Виктор се насочи към ферментаторите. Степента на сложност на тези апарати го порази. Още от пръв поглед можеше да каже, че те далеч превъзхождат онези, които се използваха в „Каймера“. Той се върна отново при Ви Джей и Марша.
— Е, вече видяхте всичко — каза Ви Джей. — И е време да поговорим сериозно.
Той се обърна и мина в главното помещение, следван от Виктор и Марша. В стъклените резервоари ембрионите отново се движеха. Изглеждаха сякаш копнеят за човешка кампания. Ако Ви Джей го бе забелязал, той не го показа.
Преведе ги мълчаливо до жилищното отделение и Виктор осъзна, че дори тук не всичко бе видял. Имаше една по-малка стая извън главната зона. Ако се съдеше по обзавеждането и списанията, това сигурно беше кабинетът на Ви Джей. Виждаха се легло, както и масичка със сгъваеми столове, огромна библиотека, пълна с периодични издания и стол за четене. Ви Джей бутна напред масичката и седна. Виктор и Марша измъкнаха по един стол и също седнаха. Ви Джей местеше очи от единия върху другия, пронизващите му сини очи блестяха като сапфири.
— Трябва да знам какво планирате да правите с всичко това. Бях честен с вас, време е и вие да ми кажете честно мнението си.
Виктор и Марша се спогледаха. Когато видя, че Виктор не се кани да говори, Марша започна:
— Трябва да знам истината за Дейвид, Джанис и господин Кавендиш.
— В момента не ме интересуват никакви периферни въпроси — каза Ви Джей. — Искам да разговаряме за величината на моите проекти. Надявам се, че сте оценили значимостта на тези експерименти. Научната им стойност надминава всички теми, които при други обстоятелства биха били важни.
— Боя се, че трябва да разбера истината за тези хора, преди да мога да съдя — произнесе хладно Марша.
Ви Джей погледна към Виктор.
— И ти ли мислиш така?
Виктор бавно кимна.
— Точно от това се страхувах — промърмори Ви Джей. Той ги изгледа сурово, сякаш бе техен родител, а те — негови деца, които се бяха провинили. Най-сетне проговори отново: — Добре, ще отговоря на въпросите ви. Ще ви кажа всичко, което искате да знаете. Тримата души, които споменахте, вероятно щяха да ме издадат. Това щеше да бъде опустошително за цялата ми работа. Опитвах се да не им позволявам да научат нещо повече за лабораторията и експериментите ми, но те бяха неотстъпчиви. Трябваше да оставя природата да се справи с тях.
— Какво означава това? — попита Виктор.
— В процеса на изследванията ми върху фактора на растежа, свързани с разрешаването на проблема за изкуствена утроба, открих определени протеини, които действат като силен ускорител за прото- онкогените.
Пакетирах ги в мехчетата на червените кръвни клетки и оставих природата да продължи нататък.
— Имаш предвид, че си ги инжектирал? — изгледа го Виктор.
— Разбира се, че ги инжектирах! — сопна се Ви Джей. — Това не е нещо, което можеш да им дадеш през устата.
Марша се опита да запази самообладание.
— Казваш ми, че си убил брат си? И не чувстваш нищо?
— Бях просто посредник. Дейвид умря от рак. Молех го да ме остави сам, но той непрекъснато се влачеше подире ми, мислеше, че може да ме спре. Не аз, неговата ревност го уби.
— А останалите две деца? — попита Марша.
— Не може ли да говорим за наистина важните неща? — изрече с досада Ви Джей и чукна с юмрук по масата.
— Попита ни какво се каним да правим с всичко това — продължи Марша. — Първо трябва да разберем фактите. Какво стана с децата?
Ви Джей забарабани с пръсти по лъскавата повърхност на масичката. Търпението му се бе изчерпало.
— Бяха станали твърде умни. Бяха започнали да реализират потенциала си. Нямах намерение да се съревновавам. Малко цефалоклор в млякото им в детската градина свърши работа. Сигурен съм, че това беше добре за повечето от децата.
— А как се почувства, когато умряха?
— Облекчен.
— Никакво съжаление или тъга, или поне нещо… — не успя да довърши Марша.
— Това не е терапевтичен сеанс, майко — сопна и се Ви Джей. — Моите чувства нямат никакво значение. Е, сега знаете всички тъмни тайни. Ваш ред е да бъдете честни с мен. Трябва да знам какви са намеренията ви.
Марша погледна Виктор, надявайки се, че той ще осъди демоничните действия на сина им, но той само стоеше и гледаше объркано, твърде изумен, за да говори.
Тя взе мълчанието му за съгласие. Можеше ли Виктор да е до такава степен омаян от постиженията на Ви Джей, че да отмине с лека ръка смъртта на петима души? Смъртта на собственото им малко момче? Е, във всеки случай тя нямаше намерение да мълчи. По дяволите Виктор!
— Е? — погледна ги Ви Джей.
Тя изви лице към него. Немигащите му очи я гледаха с хладно очакване. Кристалният им син цвят, толкова впечатляващ от самото му раждане и ангелската му руса коса я докараха до сълзи. Той също беше
