нейно дете, нали? И ако вършеше такива ужасни неща, негова ли бе наистина вината? Той беше извращение на науката. Защото, каквото и да бе постигнал Виктор, за да го превърне в гений, изглежда то го бе лишило от морал. Ако Ви Джей бе виновен, то Виктор бе виновен в същата степен. Марша почувства, че я залива вълна на жал към момчето.
— Ви Джей — започна тя. — Не вярвам, че баща ти е осъзнал резултатите от своя експеримент с ФНР…
Но Ви Джей я прекъсна.
— Тъкмо напротив — каза той. — Татко е знаел съвършено точно какво иска да постигне. И сега може да ме погледне — мен, и онова, което аз съм постигнал, и да се увери, че в края на краищата е успял. Аз съм точно това, което е желал и на което се е надявал; аз съм това, което той самият е искал да бъде. Аз съм това, което науката може да бъде. Аз съм бъдещето. — Ви Джей се усмихна. — По-добре свиквай с мен.
— Може би в научно отношение наистина си това, което баща ти е възнамерявал — продължи Марша твърдо. — Но мисля, че не е предвидил личността, която създава. Ви Джей, това, което се опитвам да ти кажа е, че ако си извършил тези убийства, ако произвеждаш кокаин… и не си в състояние да видиш моралното противопоставяне на тези действия, ами… значи вината не е твоя.
— Майко — каза Ви Джей вбесен, — ти винаги тълкуваш нещата превратно. Чувства, симптоми, личност. Разкрих ти най-голямото постижение в биологията за всички времена, а ти сигурно искаш да ме подложиш на поредния психологически тест. Това е абсурд.
— Науката не е най-върховното нещо — поклати глава Марша. — Моралът е този, който води. Не можеш ли да разбереш?
— Точно тук се заблуждаваш — каза Ви Джей. — И татко е показал, че също слага науката над морала със самия акт на създаването ми. Според общоприетите морални предписания той не би трябвало да започва експеримента с ФНР, но все пак го е направил. Той е герой.
— Това, което е направил, създавайки те, е било породено от глупаво високомерие. Не се е спрял да помисли за възможните последици; бил е толкова обсебен от средствата, които ще го доведат до целта. Науката губи своя смисъл, когато се отърси от връзката си с морала.
Ви Джей цъкна с език в знак на несъгласие. След това впери пламналите си от страст сини очи в Марша.
— Моралът не може да бъде научно правило, защото той е нещо относително и затова — променливо. А науката не е. Моралът е базиран върху човека и неговото общество, които се променят през годините в зависимост от културата. Което е заклеймявано от едни, е обожавано от други. А в науката няма място за прищевки. Единственото неизменно нещо в този свят са законите на природата, които управляват сегашната вселена. Разумът е крайният арбитър, не моралният каприз.
— Ви Джей, ти не си виновен — произнесе Марша, клатейки глава тъжно. С него не можеше да се разбере. — Твоята свръхинтелигентност те е изолирала и те е направила човек, на когото липсват човешките качества жал, съпричастност, дори обич. Чувстваш, че нямаш граници. Но имаш. Никога не си развил съвест. Но не можеш да го видиш. То е като да обясняваш концепцията за цветовете на човек, сляп по рождение.
Ви Джей скочи от стола с възмущение.
— С цялото ми уважение — каза той, — но нямам време за софистика. Чака ме работа. Трябва да знам какви са намеренията ви.
— Ще поговорим с баща ти. — Марша избегна погледа му.
— Хайде отивайте, говорете — каза Ви Джей и сложи ръце на кръста си.
— Ще говорим, но не в присъствието на деца.
Той сви устни раздразнено. Дишането му се учести, в очите му играеха зли пламъчета. Накрая се обърна и излезе от стаята. Вратата след него се захлопна и прещрака. Беше ги заключил. Марша погледна Виктор. Той поклати глава в безпомощно отчаяние.
— Имаш ли някакви съмнения за това, което правим? — попита тя.
Той отново поклати глава.
— Добре — каза Марша. — А сега да решим какво трябва да предприемем.
— Никога не съм допускал, че може да се стигне дотук. — Той най-сетне се реши да я погледне. — Марша, трябва да ми повярваш. Само ако знаех… — Гласът му секна. Нуждаеше се от подкрепата и, от разбирането и. Но дори той самият не разбираше степента на грешката си. Не беше сигурен, че ако оцелееха след всичко това, би могъл да се понася. Как можеше да очаква, че Марша ще го понася? Той притисна ръце към лицето си.
Марша го докосна и сякаш едва сега разумът му се върна.
— Трябва да решим какво да правим — произнесе тя нежно.
Той стана от стола, внезапно окуражен.
— Аз единствен съм отговорен. Ти си напълно права за Ви Джей. Нямаше да е такъв, какъвто е сега, ако не бях аз с моите научни фантазии. — Той погледна уморено жена си. — Първото, което трябва да направим, е да излезем оттук.
Марша го погледна замислено.
— Мислиш ли, че Ви Джей ще ни остави да се измъкнем оттук? Бъди разумен. Спомняш ли си как се е справял с неприятностите си преди? Дейвид, Джанис, онзи нещастен учител, двете деца, а сега — заядливите му родители.
— Допускаш ли, че се кани да ни държи тук до безкрайност? — попита Виктор.
— Нямам и най-отдалечена идея какви са намеренията му. Просто не смятам, че ще е лесно да излезем оттук. Сигурно изпитва нещо към нас. Иначе не би си дал труда да ни обяснява и не би се интересувал от мненията и плановете ни. Със сигурност не възнамерява да ни остави тук, докато е убеден, че няма да представляваме проблем за него.
Известно време останаха мълчаливи. След това Марша продължи:
— Може би е възможно да сключим някаква сделка с него. Да го убедим да пусне единия от нас, докато другият стои тук.
— Като заложник?
Марша кимна.
— Ако се съгласи, мисля, че ще е добре ти да излезеш — каза Виктор.
— Не — поклати глава тя. — Ако се стигне до това, ти излизаш. Трябва да разбереш как можеш да го спреш.
— Сигурен съм, че ти трябва да излезеш. Аз мога да се справя с Ви Джей по-добре, отколкото ти в този момент.
— Струва ми се, че никой не може да се справи с него — усмихна се горчиво Марша. — Той живее в свой собствен свят, в който няма забрани, няма съвест. Но аз съм убедена, че няма да ми причини нищо лошо, поне не и докато е сигурен, че нямам намерение да му създавам неприятности. Наистина мисля, че на теб вярва повече, отколкото на мен. В този смисъл ти можеш да се договориш с него по-добре, отколкото аз. Ви Джей се стреми непрекъснато към твоето одобрение. Иска да се гордееш с него. Както всяко друго дете.
— Но какво да направя? — каза Виктор, крачейки напред-назад. — Не съм сигурен, че полицията би помогнала кой знае колко. Предполагам, че най-уязвимото му място е въвличането в наркобизнеса.
Марша само кимна. От очите и се стичаха сълзи. Не можеше да повярва, че това им се случва. Беше и трудно да мисли за Ви Джей по друг начин, освен като за малкото си момче. Но нямаше съмнение: генната манипулация бе направила от него чудовище.
— Можем ли да го изпратим в психиатрична болница? — попита Виктор.
— Трудно ще е, без да показва психотично поведение, което както знаеш, той не демонстрира или без да е обвинен в убийство поради невменяемост. Съмнявам се дори че може да бъде привлечен под отговорност. Убедена съм, че не е оставил никакви улики, особено при такова хай-тек престъпление. Той има личностно разстройство, но не е луд. Трябва да измислим нещо по добро от това. Само че не знам какво да бъде.
— Ще измисля нещо — увери я Виктор. Той прокара пръсти през косата си, пое си дълбоко дъх и се
