Това беше моментът, в който Кристин би трябвало да си тръгне. Едва ли някой щеше да забележи, ако вместо към столовете беше продължила да крачи към изхода. Вече бе успяла да намрази мрачната, лъхаща на болести и разложение атмосфера в клиниката. Кабинетът на доктор Уолтър Петерсън в Уисконсин, посещаван без особен ентусиазъм от Кристин два пъти в годината за периодични прегледи, поне беше чист и приветлив. Но тук…
Все пак не си тръгна. Бяха й необходими доста усилия да набере кураж за тази консултация и не искаше да се откаже с лека ръка. По тази причина си избра един от столовете със захабени пластмасови седалки, отпусна се в него и кръстоса крака.
Стрелките на стенния часовник се движеха с влудяваща мудност. След петнадесет минути чакане Кристин установи, че дланите й се потят. Това беше признак за вътрешно напрежение и тя неволно се запита дали няма някакви неизвестни психологически проблеми. В малката чакалня имаше още шест жени, които изглеждаха напълно спокойни. Това само усили притесненията й. Мислите й неволно се насочваха към състоянието на вътрешните й органи и предстоящата брутална намеса на гинеколога. Взе едно от оръфаните списания, които лежаха на масичката пред нея. Но и това не помогна. Почти всяка реклама й напомняше за това, на което щеше да се подложи. Спря поглед върху някаква усмихната двойка, в главата й изплува тревожен въпрос: колко време след акта може да се открие сперма във вагината? Преди две нощи беше преспала с приятеля си Томас Харън и щеше да се почувства безкрайно унижена, ако докторът бъде в състояние да определи това.
Именно връзката с Томас беше причина за посещението й в клиниката. Бяха заедно почти всеки ден от есента насам. През това време Кристин бавно осъзна, че мерките за безопасен секс едва ли се изчерпват с „подходящите“ дни. Освен това Томас отказваше да се съобразява с тях и настояваше за почти непрекъснати полови контакти. Това я принуди да потърси някакви хапчета в аптеката на студентското общежитие, но оттам й казаха, че преди това трябва да се прегледа при гинеколог. Първата й мисъл беше за стария семеен лекар в Медисън, но после се отказа, защото това със сигурност щеше да стигне до ушите на родителите й.
От гърдите й се откърти тежка въздишка. Коремните й мускули бяха болезнено стегнати, червата й издаваха необичайни звуци. Сега ми липсва само разстройството, рече си мрачно тя, погледна часовника на стената и отново въздъхна. Дано не се наложи да чакам дълго!
Час и двадесет минути по-късно Елън Коен я повика в един от кабинетите за прегледи. Съблече се зад малък параван, линолеумът под босите й крака се оказа ужасно студен. На стената имаше само една кука, която трябваше да побере всичките й дрехи. След това я инструктираха да облече някакъв болничен халат, който едва покри горната част на бедрата й. Погледна надолу и видя щръкналите от студ зърна на гърдите си, които надничаха от протъркания памучен плат като две черни копчета. Дано да се отпуснат преди да ги види докторът, рече си притеснено Кристин.
Сестра Блекмън подреждаше инструментите за прегледа върху малка табличка. Кристин побърза да отмести поглед, но все пак забеляза някакви огромни форцепси и никелирана скоби за разширение, от които моментално й прилоша.
— Бързо се справихте, браво — похвали я сестрата и потупа с длан гинекологическия стол: — Качете се тук, докторът ще дойде всеки момент…
Кристин придърпа полите на тясното халатче и тръгна към стола. Той приличаше на някакъв средновековен уред за изтезания с поставките за краката, от които висяха кожени каиши за привързване. Отпусна се върху него и погледна към сестрата.
Госпожица Блекмън започна да задава въпроси относно общото й здравословно състояние и Кристин искрено се впечатли от тяхната задълбоченост. Никой досега не беше проявявал такъв интерес към нея. Беше очаквала, че тази сестра ще бъде толкова груба и клинична, колкото изглеждаше. Но се оказа точно обратното — госпожица Блекмън я разпитваше благонамерено, проявяваше искрен интерес към историята на заболяванията в семейството й. В картона за прегледа влязоха само няколко малки подробности — леко течение, появило се преди няколко месеца, плюс нередовности в цикъла, които Кристин винаги беше имала.
— Добре — отмести картона госпожица Блекмън. — А сега да се подготвим за прегледа. Отпуснете се назад и качете краката си на поставките.
Кристин се подчини, безуспешно опитвайки се да придържа полите на халата. Това я накара да потръпне, самочувствието й отново изчезна. Никелираните поставки бяха ледено студени.
Госпожица Блекмън извади прясно изгладен чаршаф и го наметна върху тялото на Кристин. После повдигна единият му край и надникна отдолу. Момичето усети почти физически втренчения й поглед, насочен към слабините.
— Преместете се малко по-надолу — разпореди се сестрата.
Кристин се подчини, прибягвайки до змиеподобни извивки в кръста.
— Още малко…
Кристин се плъзна по-надолу. Спря на ръба, с чувството, че задните й части всеки момент ще се плъзнат от стола.
— Така е добре — кимна госпожица Блекмън и се изправи. — Сега се отпуснете и чакайте появата на доктор Харпър…
Нима е възможно човек да се отпусне в подобна поза, озадачено се запита Кристин. Имаше чувството, че е парче месо, изложено на показ в хладилната витрина на някой супермаркет. Пердето на прозореца зад гърба й не беше дръпнато докрай и това усили притесненията й.
В следващия миг вратата се отвори и в процепа се появи главата на болничния куриер. Попита къде са кръвните проби за лабораторията, а госпожица Блекмън отговори да почака малко и излезе от кабинета.
Кристин остана сама, в ноздрите й лъхна леката миризма на спирт. Затвори очи и направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Беше ясно, че в подобна обстановка най-трудно е чакането.
Междинната врата се открехна и от устата й излетя въздишка на облекчение. Това трябва да е най- сетне докторът. Но в процепа се появи главата на приемната сестра, която попита къде е госпожица Блекмън. Кристин само поклати глава и изрусената жена гневно затръшна вратата. Кристин затвори очи и отпусна глава. Беше убедена, че няма да издържи още дълго.
В момента, в който реши да стане и да се облече, докторът най-сетне се появи.
— Здравей, скъпа. Аз съм доктор Дейвид Харпър — представи се той. — Как се чувстваш?
— Добре — сковано отвърна Кристин. Докторът се оказа съвсем различен от това, което беше очаквала. Преди всичко беше прекалено млад, а момчешките черти на лицето му влизаха в странен контраст с почти напълно плешивата глава. Веждите му бяха толкова рунтави, че приличаха на изкуствени.
Доктор Харпър пристъпи към малкия умивалник в ъгъла и набързо изплакна ръцете си.
— Студентка ли си? — попита той и сведе очи към данните в картона.
— Да.
— Какво следваш?
— Изкуствознание.
След напрежението на продължителното чакане Кристин нямаше нищо против малко празни приказки.
— Хубава специалност — кимна с безразличие доктор Харпър, избърса ръцете си и разпечата пликче с тънки гумени ръкавици. Навлече ги извърнат към нея, внимателно изпъвайки гумата на всеки пръст поотделно. А тя отбеляза, че този човек е покрит с обилни косми навсякъде, с изключение на главата. Притиснати от полупрозрачната гума на ръкавиците, окосмените му пръсти изглеждаха особено противни.
Докторът се приближи до стола и започна да й задава въпроси, свързани с течението и менструалните смущения. Не изглеждаше никак впечатлен от това, което чу. После седна на малкото столче в краката на Кристин и се скри от погледа й.
— Искам да повдигнеш таза си напред — долетя някъде отдолу равнодушният му глас.
Кристин се подчини. В същия миг вратата се отвори и за нейно огромно облекчение в кабинета отново се появи госпожица Блекмън. После усети как бедрата й се разтварят докрай, подчинявайки се на силния натиск от ръцете на доктор Харпър.
