е рентгенът, а машината за подаване на снимките.
Филипс кимна и съблече оловната престилка. Проблемът не беше нов, Хелън можеше и сама да позвъни в сервиза на фирмата, която поддържаше апаратурата. Обърна се към работната маса. От печатащото устройство се беше проточил цял лист с гъсто изписани данни.
— Имаме проблем с Клеър О’Брайън и Джоузеф Абоданца — продължи Хелън. Това бяха двамата лаборанти в неврорентгенологията, които скоро щяха да приключат курса на предварителното обучение.
— Какъв проблем?
— Решили са да се оженят.
— Какво? — ухили се Филипс. — Нима са вършили нещо нередно в тъмната стаичка?
— Не! — намръщи се Хелън. — Но са определили датата на сватбата си през юни, след което възнамеряват да вземат отпуск и да пътуват до Европа!
— Лятото? — сбърчи вежди Филипс. — Изключено! Не можем едновременно да ги пуснем в отпуск, дори и само за две седмици! Надявам се, че си им го обяснила…
— Естествено — кимна Хелън. — Но те заявиха, че изобщо не им пука. Решени са да го направят, дори това да означава уволнение.
— Исусе Христе! — плесна се по челото Филипс. Веднага си даде сметка, че с получената тук квалификация Клеър и Джоузеф лесно ще получат работа във всеки медицински център на страната.
— Обади се и деканът на Медицинския факултет — продължаваше да реди секретарката. — На общото събрание миналата седмица взели решение да удвоят бройката на студентите, които ще преминават през неврорентгенологията. Това станало, след като миналогодишните групи единодушно поставили на първо място практическите си занимания при нас…
Филипс затвори очи и механично разтри слепоочията си. Двойно по-големи групи, Господи! Само това липсва!
— Има и още нещо — погледна го съчувствено Хелън, изправила се на прага. — Майкъл Фергюсън от Административния отдел се обади да съобщи, че трябва да освободим складовото помещение. Трябвало им за Социалните служби.
— А къде ще денем всичките тези материали? — раздразнено вдигна глава Филипс.
— Зададох му същия въпрос. Той отвърна, че това си е наш проблем, тъй като отдавна сме наясно, че това помещение не ни се полага. А сега мисля да отскоча да хапна. Ще се върна веднага…
— Разбира се, приятен обед — кимна Филипс.
Изчака няколко минути да се успокои. Административните проблеми се увеличаваха с всеки изминал ден и ставаха все по-непоносими. Въздъхна и се насочи към печатащото устройство в ъгъла.
Разпечатка „Череп-I“
Жена на 21 години, заболяване епилепсия на темпоралния лоб с продължителност една година. Потвърдено от единична рентгенова снимка на тилната част на черепа, направена с портативен апарат. Снимката обхваща зона на около 8 градуса встрани от центъра на задния мозък. Установено е голямо и добре видимо просветляване в дясното полукълбо, на място, в което липсва костна структура. Границите на просветляването са ясно очертани, което предполага ятрогенен произход. Това предположение се потвърждава от наличието на голямо количество съединителна тъкан под костта, което от своя страна предполага черепна деформация. Следващите рентгенови снимки са направени по време на хирургическа намеса. За това свидетелстват няколко броя метални тела в мозъчната тъкан, които играят ролята на повърхностни електроди. Два тънки метални цилиндъра в задната част на главния мозък са дълбочинни електроди, точното им местоположение е в амигдалната и хипокампусната част на мозъка. Консистенцията на останалите части на мозъка е нормална.
Оперативните рентгенови снимки показват голям костен дефект в предната дясна част на черепа. Наличие на два дълбочинни и множество повърхностни електроди. Различия в мозъчната консистенция, причинени от незаложени в програмата фактори.
Обемни челни и тилни рентгенови снимки на черепа, плюс пълен мозъчен скенер за по-пълна характеристика на линейните вариации в консистенцията и по-прецизно локализиране на дълбочинните електроди. Данните от ангиографията да отчитат позицията на дълбочинните електроди спрямо големите кръвоносни съдове на мозъка.
#####Програмата се нуждае от допълнителни данни за мозъчната консистенция, които ще бъдат съхранени в основната памет.
Благодаря за вниманието.
Моля да изпратите копия от тази разпечатка на доктор Уилям Майкълс и доктор Мартин Филипс.
Филипс не можеше да повярва на очите си. Това, което прочете, беше добро, много добро! За пръв път в практиката си виждаше на хартия толкова лаконична и ясно очертана диагноза, без нищо излишно в нея. Отново прочете части от информацията и пак поклати глава. Беше му трудно да повярва, че пред очите му са заключенията на машина, а не на колега неврорентгенолог. Дори без да е програмирана за данни от краниотомия, тя беше успяла да направи всички основни заключения, произтичащи от подобна процедура. А и сведенията за различията в консистенцията! Филипс нямаше представа как да ги интерпретира, но дълбоко в себе си беше убеден, че става въпрос за нещо важно.
Измъкна филмчето от лазерния скенер и го прикрепи към осветения екран. Обзе го чувство на смущение, тъй като не успя да види никакви различия в консистенцията. Може би новият метод за изчисление плътността на различните мозъчни слоеве, който ги беше препъвал още от самото начало, ще се окаже недостатъчно ефективен? Кракът му механично натисна педала на алтернатора, снимките затичаха по екрана. Спря на ангиограмата, после извади по-ранни черепни снимки на Лайза Марино и ги постави редом с оперативните. Отново потърси вариациите в плътността, които се споменаваха в разпечатката. Не откри нищо — снимките показваха абсолютно еднаква мозъчна консистенция.
На вратата се почука и в кабинета се появи Дениз Сангър. Филипс я дари с топла усмивка, но продължи работата си. Пръстите му сгънаха лист хартия и изрязаха средата с помощта на малка ножица. После разгърна листа. В центъра му се появи малка кръгла дупка.
— Като гледам, много си зает — прегърна го изотзад Дениз. — Режеш си листчета и не ти пука от нищо!
— Епохалните научни открития обикновено стават съвсем случайно — отвърна с усмивка Филипс. — От сутрешната ни среща насам се случиха куп необикновени неща. Майкълс докара първата ни машина за разчитане на черепни снимки, а тя ми предостави първата си разпечатка…
Дениз потъна в четене, а той покри рентгеновата снимка на екрана с продупчения лист. В малката дупка попадна само онази част от нея, която го интересуваше. Приведен ниско над нея, Мартин се зае да я изучава. После махна листа и помоли Дениз да разгледа снимката. Тя се подчини и след минута поклати глава. Не беше открила никакви изменения. Той сложи листа и я накара да разгледа това, което се виждаше
