— Подай ми спектографа — заповяда иззад чаршафа той.
Кристин не можеше да види какво става, но до слуха й достигна рязко металическо изщракване и коремът й се сви.
— Добре, а сега се отпусни — разпореди се доктор Харпър.
Още преди Кристин да разбере, че това се отнася до нея, един облечен в гума пръст разтвори листенцата на вагината й. Коремните й мускули инстинктивно се стегнаха, но това не попречи на някакъв студен предмет да проникне в нея.
— Казах да се отпуснеш! — подвикна докторът. — Кога за последен път си имала кръвотечение?
Изминаха няколко секунди преди да разбере, че въпросът е насочен към нея.
— Миналата година…
Проникването на студения предмет продължаваше и тя замръзна на мястото си. Докторът мълчеше. Защо се бави толкова? Спектографът леко помръдна, Харпър промърмори под носа си. Дали е нещо сериозно? Кристин вдигна глава и видя, че плешивата глава на доктора беше обърната встрани, към помощната масичка. Приведена над него, госпожица Блекмън шепнеше нещо в ухото му. После спектографът помръдна, в корема й се появи странно чувство за потъване.
— Добре, ясно — промърмори Харпър. Никелираната тръбичка напусна вагината й с бързината, с която се беше появила там. Кристин изпусна въздишка на облекчение, но веднага усети пръстите дълбоко в себе си. Явно унижението щеше да продължи.
Доктор Харпър най-сетне се изправи и започна да смъква ръкавиците си.
— Яйчниците са добре — обяви той.
— Радвам се — промърмори Кристин. Забележката й приветства не толкова състоянието на яйчниците, колкото края на процедурите.
Доктор Харпър опипа гърдите й, след което й каза да се облича. Имаше поведението на страшно зает човек. Кристин се скри зад паравана и дръпна завесата. Навлече дрехите си с максимална бързина, опасявайки се, че докторът ще изчезне преди да успее да поговори с него. Изскочи иззад паравана, закопчавайки блузката си в движение. Точно навреме, тъй като доктор Харпър явно приключваше с бележките в картона.
— Искам да ви попитам за противозачатъчните методи, докторе — промълви тя.
— Какво по-точно?
— Кои са най-подходящите за състоянието ми — уточни тя.
— Всеки метод има своите добри и лоши страни — сви рамене Харпър. — От прегледа не личат никакви особени противопоказания. Това означава, че имате свободата на избора… Госпожица Блекмън ще ви информира по-подробно.
Кристин кимна с глава. Рязкото поведение на доктор Харпър я накара да преглътне въпросите си.
— Не открих никакви аномалии — добави докторът и тикна химикалката в горното джобче на сакото си. — Имате лека ерозия на шийката, която обяснява инцидентното кръвотечение. След месец-два можем да я погледнем отново…
— Какво означава „ерозия“? — колебливо попита Кристин.
— На места тъканта е лишена от нормалното количество епителни клетки, нищо повече — отвърна Харпър и нетърпеливо вдигна глава: — Имаш ли други въпроси?
Кристин се поколеба. Явно този човек бързаше да приключи с консултацията.
— Чакат ме и други пациенти — надигна се от стола си той. — За повече информация относно предпазването от нежелана бременност се обърни към госпожица Блекмън. Тя ще ти даде най-добрия съвет. Не се притеснявай, ако получиш леко кръвотечение — то е следствие на прегледа. Ще се видим след два месеца.
Доктор Харпър я дари с бледа усмивка, обърна се и излезе.
Сестра Блекмън надникна от другата врата почти веднага след него, на лицето й се изписа учудване.
— Свършихте ли вече? Тогава елате с мен в лабораторията…
Кристин я последва. Лабораторията се оказа просторно помещение с широки прозорци. Тук също имаше гинекологически стол, но до него се издигаше дълга маса с метално покритие, обсипана с епруветки и стъкленици. На поставката в ъгъла проблесваше голям микроскоп, а в остъкления шкаф до него бяха подредени доста страшни на вид инструменти с непознато предназначение. На стената срещу Кристин имаше плакат за проверка на зрението, запълнен изцяло с различни по големина букви Е.
— Носите ли очила? — попита Блекмън.
— Не.
— Хубаво. Сега легнете, за да ви взема кръвна проба.
Кристин се подчини.
— Като ми вземат кръв обикновено ми прилошава — предупреди тя.
— Често срещано явление — кимна сестрата. — Затова ви помолих да легнете.
Кристин извърна глава, за да не гледа иглата. Сестра Блекмън се оказа сръчна при манипулациите. След като взе кръвната проба, тя измери пулса и кръвното на пациентката, а след това спусна щорите за кратък преглед на очите.
Кристин направи опит да поведе разговор за противозачатъчните средства, но Блекмън се включи едва след като завърши всички процедури. Предложението й беше момичето отново да се обърне към Центъра по семейно планиране в университета, където ще бъдат спокойни заради липсата на отклонения в гинекологичното й състояние. По въпроса за ерозията прибягна до малка скица, просто за да го обясни по- добре. Накрая взе телефонния номер на Кристин и обеща да я потърси, ако кръвните проби покажат някакви отклонения.
Кристин напусна лабораторията с чувство на огромно облекчение. Най-накрая всичко свърши. Беше толкова изтощена, че реши да пропусне следобедните упражнения и да се прибере у дома. Спря в центъра на общата чакалня и объркано се огледа. Беше забравила по кой коридор стигна дотук. Завъртя се на пети, очите й потърсиха табелата за асансьорите. Видя я в началото на близкия коридор. В момента, в който изображението на табелата се запечата върху ретината й, започна да става нещо странно. Усети лек световъртеж, в ноздрите я удари неприятна миризма. Беше позната, макар че Кристин не можеше да си спомни откъде.
Направи опит да прогони чувството на странна обреченост, която се появи в душата й и тръгна по оживения коридор. Искаше час по-скоро да се махне оттук. Но световъртежът й се усили, коридорът се люшна пред очите й. Хвана се за рамката на близката врата и затвори очи. Световъртежът престана. Закова се на място, клепките й останаха плътно затворени. Страхуваше се, че пристъпът ще се върне в момента, в който ги повдигне. Изчака известно време, тръсна глава и отвори очи. Не се случи нищо. Пръстите й бавно се отдръпнаха от рамката на вратата. В същия миг една тежка ръка се стовари върху рамото й. Обърна се и с облекчение видя познатото лице на доктор Харпър.
— Добре ли си? — попита загрижено той.
— Нищо ми няма — отвърна момичето. Беше й неудобно да занимава с дребните си проблеми този извънредно зает човек.
— Сигурна ли си?
Кристин кимна и освободи рамото си от ръката му.
— Тогава извинявай за безпокойството — промърмори Харпър, обърна се и се отдалечи.
Кристин го изчака да изчезне в тълпата, после напълни дробовете си с въздух и пое към асансьорите. Изпита странното чувство, че краката й са гумени.
Шеста глава
Мартин напусна ангиографията в момента, в който се увери, че практикантът държи нещата под контрол и катетъра е изваден от артерията на пациента. Тръгна към кабинетът си с надеждата, че Хелън е на обяд, но тя го чакаше като котка с извадени нокти, между които стърчеше нова купчина спешни съобщения. Не че имаше нещо против да контактува с нея — просто го глождеше предчувствието за лоши новини.
— Втори кабинет по ангиография отново е извън строя — започна Хелън още в коридора. — Този път не
