Марино. Подчерта необходимостта от допълнителен сравнителен материал, която го беше принудила да потърси нови данни.
Голдблат търпеливо го изслуша, после поклати глава и се усмихна.
— Мартин, Мартин — заряза официалния тон той. — Като те слушам, започвам да се питам дали всъщност знаеш какво вършиш…
— Знам, разбира се — изненадано го погледна Филипс.
— Нямам предвид техническата страна на твоята дейност — уточни Голдблат. — Тук става въпрос за нещо съвсем друго. Честно казано, аз не съм убеден, че отделът може да подкрепя проект, чиято крайна цел е още по-голямото увеличение на дистанцията между пациент и лекар. На практика ти работиш върху система, която има за цел да подмени изцяло работата на рентгенолога.
Мартин замръзна от изненада. Изобщо не беше подготвен да чуе подобни обвинения от устата на Голдблат. Такива думи подхождат на някой от ограничените в професията си рентгенолози, но не и на шефа му.
— Имам искреното желание да подкрепя многообещаващата кариера, която се очертава пред теб — продължи Голдблат. — Но едновременно с това съм дълбоко убеден, че трябва да съхраним и утвърдим авторитета на рентгенологичното отделение в тази болница. За тази цел бих ти предложил леко да промениш насоката на своята научна дейност. За начало ще трябва да забравиш всякакви волности от сорта на това, което си допуснал вчера. Никакви рентгенови снимки на трупове! Ясно ли се изразявам?
Филипс най-сетне разбра какво се беше случило. Манърхайм се беше оплакал на Голдблат! Обзе го дълбоко объркване. Манърхайм беше болничната примадона, която не обича да споделя светлините на прожекторите с когото и да било. Защо тогава се е съюзил с Голдблат, а вероятно и с Дрейк?
— И още нещо — подхвърли Голдблат, докато правеше пирамида с пръстите си. — Чувам, че поддържаш близки отношения с една от практикуващите рентгеноложки. Според мен в нашия отдел няма място за подобни отношения…
Филипс скочи на крака, присви очи и заплашително процеди:
— Само ако „подобни отношения“ се отразяват върху качеството на работата! Във всички други случаи „отделът“ няма право да се бърка в личния ми живот!
Обърна се и тръгна към вратата. Голдблат извика след него, споменавайки нещо за имиджа на рентгенологията, но той не се спря.
Не се спря и пред Хелън, която го чакаше на прага на кабинета с купчина книжа в ръце. Затръшна вратата след себе си, включи алтернатора и посегна към микрофона. Сега беше най-добре да потъне в работа и да не мисли. Телефонът иззвъня, но той не му обърна внимание. Хелън вдигна, миг по-късно зажужа интеркомът. Мартин стана, надникна през вратата и с мимики я попита кой е. Доктор Трейвис, отвърна само с устни тя.
Информацията беше, че в Медицински център „Ню Йорк“ твърдо не е постъпвала пациентка на име Лин Ан Лукас. Приятелят му беше обърнал цялата болница, беше проверил всички начини за трансфер на пациенти. Накрая го попита дали е открил нещо в приемното.
— Нищо — сковано отвърна Мартин. Обзе го чувство на срам, тъй като бе изгубил сума време на Трейвис, а сам почти не си беше мръднал пръста. Набра номера на приемното веднага след като приключи разговора. Настойчивостта му беше възнаградена и най-сетне го свързаха със сестрата, която отговаряше за изписването и трансферите. Попита я по какъв начин става прехвърлянето на пациент в друга болница, при това нощем.
— Пациентите не са затворници, докторе — отвърна с лек укор сестрата. — Вашата пациентка е била приета в спешното, така ли?
— Да.
— В трансфера й няма нищо необичайно. Редовна практика е да стабилизираме състоянието на пациентите, а след това да ги прехвърляме на личните им лекари, особено когато те нямат официален достъп до залата…
Филипс изсумтя в знак на съгласие, после помоли за всички сведения, отнасящи се до Лин Ан Лукас. Жената обясни, че ще се наложи да почака, тъй като за компютъра ще й трябва входящия номер на пациентката. Обеща да се обади веднага след като го открие.
Мартин направи опит да възобнови диктовките, но откри, че не може да се концентрира. Под носа му бяха болничните картони на Колинс и Макарти, които му напомниха за кръвотеченията, споменати от Дениз. Познанията му върху гинекологията като цяло и върху причинителите на тъканни изменения в частност бяха твърде повърхностни, за да може да разчита на тях. Стана, облече бялата манта и излезе от кабинета си, като тикна под мишница болничния картон на Катрин Колинс. Каза на Хелън, че ще се върне веднага и я предупреди да го търси на пейджъра само в краен случай.
Първата му цел беше библиотеката. Размина се с няколко пациенти, облечени в дрехи за лошо време и това го накара да се насочи към тунелите. До новата сграда на Медицинския факултет се стигаше по същото отклонение, което водеше към дома му. На няколко метра от него беше стълбището, изоставено след завършването на строителните работи.
Старият факултет трябваше да бъде ремонтиран и предоставен на нуждите на различните отделения в клиниката, които буквално плачеха за повече площ. Сред тях беше и рентгенологията. Но разходите се оказаха прекалено големи и средствата бяха изчерпани дори преди окончателното завършване на новата сграда. В резултат днес, две години по-късно, една част от нея все още не беше готова. Това автоматически отложи ремонта на старата сграда за неопределено време и клиниката трябваше да почака.
Новата сграда нямаше нищо общо със старите аудитории, в които беше учил Мартин. Това с особена сила важеше за библиотеката. Огромното фоайе беше покрито с дебел килим, стените от двете страни на елегантното вито стълбище към горния етаж бяха покрити с кристални огледала.
Картотеката беше под извивката на балкончето, което оформяше малък мецанин. Филипс взе номера на един от стандартните учебници по гинекология. Интересът му към измененията във влагалищната тъкан, тествани посредством широко разпространеният Метод на Папаниколау, или — както го наричаха гинеколозите — „лекето на Пап“, съвсем не означаваше, че трябва да потъва в обемистите трудове по цитология. Беше абсолютно убеден в ефикасността на тази проста процедура за откриване на ранните ракови образувания. Като студент я беше вършил сам и знаеше, че тя е изключително лесна: с помощта на лъжичка се изстъргва повърхностния слой от влагалищната тъкан, след което пробата хубавичко се размазва върху обикновена стъклена плочка — от онези, които се използват при микроскопите. Не помнеше класификацията на получените резултати и какво трябва да се прави, когато в медицинското заключение е записано „атипични изменения“. За съжаление учебникът се оказа безполезен. В него пишеше, че при съмнения, „лекето на Пап“ трябва да бъде последвано от Тест на Шилер, който представляваше поредица от допълнителни процедури: покриването на шийката на матката и влагалищните стени с йод, биопсия и колпоскопия. Наложи се да търси значението на думата колпоскопия, просто защото я чуваше за пръв път. Оказа се изследване на влагалището с инструмент, който наподобява микроскоп.
Остана доста изненадан от факта, че между десет и петнадесет процента от доказаните случаи на рак на шийката на матката се падат на млади жени между 21 и 29-годишна възраст. До този момент имаше впечатлението, че това заболяване поразява по-възрастните пациентки. Поклати глава. Това беше съвсем достатъчно основание за периодичните гинекологически прегледи, които голяма част от младите момичета дълбоко ненавиждаха…
Върна книгата и тръгна към университетската клиника по гинекология. Спомни си, че като студенти всички мечтаеха за практически занимания в тази клиника — просто защото пациентките там бяха млади и красиви момичета, често техни колежки. В сравнение с тях жените, чиито заболявания изследваха в клиниката по обща гинекология, приличаха на стари и уморени крави.
Обзет от някакво забравено неудобство, той бавно пристъпи към гишето на приемната сестра. Тя го стрелна с очи и моментално напълни дробовете си с въздух, в неуспешен опит да придаде някаква по- съблазнителна форма на плоските си гърди. А на него му направиха впечатление единствено очите й — разположени в необичайна близост едно до друго.
— Здравейте, аз съм доктор Мартин Филипс — представи се той.
— Здрасти. Аз съм Елън Коен.
Той се улови, че я зяпа с прекалено любопитство и отмести очи.
