— Да кажем че аз не бих работил по този начин — отвърна Харпър, после решително добави: — А сега моля да ме извините, но трябва да се връщам при пациентите си.
Филипс беше принуден да се залепи за стената, за да му направи място да мине. Беше дълбоко озадачен от начина, по който приключи разговорът. Очите му с недоумение проследиха лъскавата глава на гинеколога, която изчезна зад вратата на един от кабинетите. Не беше имал намерение да засяга чувствата на когото и да било, но този човек явно се беше обидил от въпросите му. Най-странна обаче беше реакцията му към болничния картон на Катрин Колинс…
Убеден, че няма да измъкне нито дума повече от устата на доктор Харпър, Мартин се върна в чакалнята да потърси Кристин Линдквист. В първия момент Елън Коен се направи, че не чува въпроса му, а после рязко отвърна, че госпожица Линдквист е при старшата сестра и всеки момент ще се появи. Инстинктивната й неприязън към младото момиче се превърна в омраза в мига, в който този млад и красив лекар прояви интерес към нея. А Мартин, който изобщо не подозираше какво се върти в главата на приемната сестра, озадачено се запита за порядките в клиниката по гинекология.
Няколко минути по-късно Кристин излезе от кабинета за преглед, подкрепяна от сестра с гъста черна коса, стегната на кок. Мартин я беше виждал, но не помнеше точно къде. Най-вероятно в болничното барче…
Сестрата се наведе към колежката си и я помоли да запише час за преглед на момичето след четири дни. Кристин изглеждаше бледа като платно.
— Свършихте ли, госпожице Линдквист? — изправи се до нея Мартин.
— Мисля, че да — кимна тя.
— Нали няма да откажете рентгена, за който говорихме?
Чернокосата сестра рязко се обърна.
— Извинете за въпроса, но какъв рентген имате предвид?
— Обща снимка на черепа — отвърна Мартин.
— Питам, защото Пап-тестът на Кристин показва известни отклонения и бихме искали да избягва всякакво облъчване в коремната област до нормализирането на показателите…
— Няма проблем — сви рамене Мартин. — В моето отделение се интересуваме единствено от главата.
За пръв път чуваше, че обикновената рентгенова снимка може да повлияе върху резултатите от Пап- теста, но премълча.
Сестрата кимна и се отдалечи. Елън Коен грубо натика картончето за прегледа в ръката на Кристин и се направи на много заета с пишещата си машина.
— Калифорнийска кучка! — промърмори под нос тя.
Вместо да се блъска в претъпканата чакалня, Мартин насочи момичето към една от страничните врати, на която пишеше „авариен изход“. За огромна изненада и облекчение на Кристин се оказа, че от нея се влиза директно в болничното крило. Коридорът беше покрит с дебела пътека, по стените висяха картини.
— Тук са частните кабинети на някои хирурзи — забеляза изненадата й той. — А платната по стените са оригинали…
— Мислех, че в цялата болница цари пълна разруха — призна с поклащане на глава момичето.
— Не е съвсем така — отвърна Филипс. В съзнанието му неволно изплува моргата в мрачното приземие, която не беше много по-зле от това, което видя в клиниката по гинекология. — Как намирате университетската клиника, Кристин? Искам мнението ви като пациентка…
— Труден въпрос — поклати глава момичето. — По принцип мразя гинекологичните прегледи и едва ли ще мога да ви дам безпристрастен отговор…
— Направете сравнение с предишния си опит…
— Преди всичко атмосферата е ужасна. Това с особена сила си пролича вчера, докато чаках за преглед. Днес беше по-добре, може би защото разговарях само със старшата сестра. Чаках по-малко, освен това не бях подложена на преглед. Провериха ми зрението и ми взеха кръв за анализ…
Спряха пред редицата асансьори и Филипс натисна бутона за повикване.
— Госпожица Блекмън беше любезна да ми обясни какво означава това „леке на Пап“ — добави с леко притеснение Кристин. — Според нея то е тип II, който бил сравнително безопасен и в повечето случаи отшумява без нужда от специално лечение. Вероятно е било причинено от леко възпаление на матката. Препоръча ми вагинални душове и временно въздържане от секс…
Мартин изпита леко притеснение от директността на момичето. И той, по подобие на болшинството от колегите си, трудно свикваше с мисълта, че хората проявяват изненадваща готовност да споделят с лекаря дори най-съкровените си проблеми.
Пристигнаха в рентгенологията и Филипс потърси Кенет Робинс, който трябваше да подготви Кристин за общи снимки на черепа. Минаваше четири следобед, в отделението беше относително спокойно. Единият от рентгеновите кабинети беше празен. Робинс направи снимките и хлътна в тъмната стаичка, където се съхраняваше машината за автоматично проявяване. Мартин настани момичето в чакалнята и се изправи пред процепа в стената на общото помещение, откъдето излизаха готовите снимки.
— Приличаш на котарак, който дебне пред миша дупка — подхвърли зад гърба му Дениз.
Той изненадано се обърна, на лицето му се появи усмивка.
— Така и се чувствам. В гинекологията попаднах на пациентка със същите оплаквания като на Марино и останалите. Сега очаквам да видя какво ще покаже рентгенът… А ти как се оправи с ангиограмите?
— Много добре, благодаря. Оценявам жеста да ме оставиш сама да се оправям с тях.
— Няма за какво да ми благодариш, защото си го заслужила.
В този момент снимката на Кристин изскочи от процепа и бавно се плъзна в подноса, прикрепен за стената. Мартин я грабна и побърза да я окачи на осветената рамка. Пръстите му очертаха невидима окръжност около областта над ухото.
— Чиста е, мамка му — изруга секунда по-късно той.
— О, я се стегни! — погледна го строго Дениз. — Нима наистина искаш момичето да се окаже болно?
— Не, разбира се — овладя се Филипс. — Подобно нещо не желая на никого. Но много искам да имам пациент, когото да изследвам по най-добрия начин.
— Искате ли още снимки, доктор Филипс? — надникна от тъмната стаичка Робинс.
Мартин поклати глава, свали снимката и тръгна към чакалнята, следван от Дениз.
— Добри новини — размаха снимката той. — Рентгенът не показва никакви отклонения.
После поясни на Кристин, че ако оплакванията продължат, ще се наложи втора снимка през следващата седмица. Взе й телефона, продиктува директния си номер, просто ако има някакви допълнителни въпроси.
Кристин благодари и понечи да стане, но изведнъж се олюля и ръцете й потърсиха опората на масата. Стаята се завъртя пред очите й.
— Добре ли сте? — хвана я за ръката Мартин.
— Да — примигна момичето и тръсна глава. — За момент ми се зави свят, но вече премина… — Пропусна да спомене за неприятната миризма, която се появи в ноздрите й. Струваше й се, че това е твърде незначителен симптом, за да занимава лекарите с него. На лицето й се появи бледа усмивка: — Ще се оправя. Мисля, че е най-добре да се прибера у дома…
Филипс предложи да й повика такси, но тя отказа.
Влезе в асансьора, махна с ръка и вратите се затвориха след нея.
— Много добре се справи — закачливо го погледна Дениз. — Не съм виждала по-добър начин да се сдобиеш с телефона на красива непозната…
Изправиха се на прага на кабинета му и младата жена смаяно тръсна глава:
— Какво е станало тук, за Бога?
— Не питай — отвърна с гримаса Мартин и започна да си пробива път към бюрото. — Животът ми е пред разпадане, никакви умни съвети няма да ми помогнат…
Вдигна купчината послания, оставени от Хелън. Сред тях, точно според очакванията му, имаше обаждания от Голдблат и Дрейк. Погледа ги известно време, после разпери пръсти и листчетата полетяха
