— Хайде, давай.
— Казано с няколко думи, след като реших, че смъртта е настъпила вследствие на вентрикуларна фибрилация или спиране на сърцето, а сърцата са били структурно нормални, причината за смъртта трябва да се дължи на някакво причиняващо аритмия лекарство.
— Изглежда логично — съгласи се Рива. — А какво ще кажеш за начина на смъртта?
— Това е най-интересната част. — Лори се наведе напред и понижи глас, сякаш се страхуваше, че някой може да чуе. — Мисля, че се касае за убийство! Струва ми се, че съм по следите на сериен убиец в „Манхатън Дженерал“.
Рива понечи да каже нещо, но Лори вдигна ръка и понижи още гласа си:
— Колкото по-скоро получа картоните от „Манхатън Дженерал“, толкова по-бързо ще мога да попълня останалата част от матрицата, която ще включва предоперационните медикаменти, анестетичните препарати, както и постоперативното лечение. После пак ще говорим. Лично аз не смятам, че допълнителната информация ще промени нещата. Фактът, че имаме четири случая с фатална вентрикуларна фибрилация, нереагиращи на опитите за реанимиране при млади, здрави хора, претърпели рутинна операция, възползвайки се от обичайния протокол, в рамките само на няколко седмици, е прекалено, за да е просто случайно съвпадение.
— Това е много натоварена болница, Лори! — каза Рива, която просто не искаше да спори.
Лори издиша силно. Стори й се, че долавя в тона на Рива нещо като снизхождение, не много по- различно от това на Джак. Тя се протегна и взе листа от ръката на приятелката си.
— Това е само моето мнение — каза Рива, усетила реакцията й.
— Имаш право на собствено мнение — промърмори Лори и се завъртя отново към бюрото си.
— Не исках да те дразня.
— Не си виновна — каза Лори, без да се извръща. — През последните дни съм станала прекалено чувствителна към всичко. — Тя не издържа и се обърна: — Но нека ти кажа следното: Това, което благоприятства въвличането на серийни убийци в споменатите случаи е тъкмо фактът, че никой не би заподозрял нищо.
— Може би си права — съгласи се Рива. Тя се усмихна, но Лори не отвърна на този жест на помирение, а побърза да вдигне телефона. Споделянето на подозренията й с Джак и Рива само я бе раздразнило повече, макар гласното изричане на думите да бе сложило всичко на фокус и да я бе накарало да се почувства дори по-сигурна в правотата си. Възраженията на приятелите й не можеха да я разколебаят, сценарият за серийния убиец сега й се струваше напълно правдоподобен. Тя осъзна, че макар и прибързано, без да разполага с категорични доказателства, на нея бе съдено да види, че в „Манхатън Дженерал“ става нещо. За съжаление, знаеше от горчив опит, че да прави подобно заключение не е нейна работа. То трябваше да дойде от администрацията и да мине през връзки с обществеността. Затова звънна на Кони Игън, секретарката на Калвин, и я помоли да я свърже с него.
— Заместник шефът трябва да излезе за официален обяд с Борда на консултантите след няколко минути — каза Кони. — Ако искаш да го хванеш, трябва веднага да слезеш долу. Иначе можеш да го потърсиш след четири, в случай, че изобщо се върне тук, за което няма гаранции.
— Слизам веднага — каза Лори, остави слушалката и се изправи.
— Късмет! — Рива бе чула целия разговор и се опитваше да бъде любезна.
— Благодаря — кимна Лори сухо.
— Не се разстройвай, ако Калвин прояви още по-голям скептицизъм от мен — извика Рива след нея. — Освен това може да те накара да съжаляваш, че си си помислила изобщо за някакво престъпление. Не забравяй, че той има меко местенце в „Манхатън Дженерал“ от времето, когато е бил студент и е карал там стажа си като специализант в учебния филиал на болницата.
— Не съм го забравила — извика Лори. Чувстваше лека вина заради държанието си към Рива. Не й беше в характера да е в такова мрачно настроение, но нищо не можеше да направи.
От страх да не изпусне Калвин тя взе асансьора и след по-малко от пет минути се намираше в административния отдел. На едно дълго канапе седяха няколко души и очакваха среща с шефа, чиято врата бе затворена и охранявана строго от секретарката му, Глория Санфорд. Спомни си, че бе седяла няколко пъти тук, чакайки да бъде наругана за това, което е направила, тя сега се опитваше всячески да избягва срещите с Калвин. Беше се държала по-скоро вироглаво и нетактично, когато навремето бе започнала работа в Патологическия център.
— Влизай — покани я Кони, когато я видя на прага. Вратата на Калвин бе открехната. Той говореше по телефона, подпрял крак на края на бюрото си. Когато Лори влезе, той й посочи със свободната си ръка креслото срещу себе си. Очите й обходиха познатата стая. Беше наполовина по-малка от кабинета на Бингъм и нямаше връзка с конферентната зала, но изглеждаше истински мамут в сравнение с помещението, което си деляха двете с Рива Стените бяха покрити с обичайната колекция от дипломи, награди и портрети, предимно на висши градски политици.
Калвин завърши разговора, който явно се отнасяше до предстоящия обяд с Борда. Бордът на съветниците бе основан от кмета преди двадесет години с цел Патологическия институт да е по-малко задължен на изпълнителския бранш и силите на закона.
Калвин спусна шумно краката си на пода и изгледа Лори през наскоро придобитите си очила без рамки. Тя почувства, че се напряга. Калвин винаги всяваше страх у нея, дори повече, отколкото самия началник. Беше по-скоро комбинация от импозантното му физическо присъствие, не-трепващите черни очи, буреносния характер, за който се носеха легенди и периодичните прояви на шовинизъм. В същото време тя знаеше, че е способен на топлота и мило отношение. Това, което я безпокоеше при всяка среща беше коя от страните му ще е доминираща в момента.
— Какво мога да направя за теб? — вдигна вежди той. — За съжаление, трябва да сме кратки.
— Няма да отнеме повече от минута — увери го тя и му подаде матрицата, която бе приготвила. После набързо му разказа историята на четирите случая и своите идеи за възможния механизъм, причина и начин на смърт. Говори само няколко минути и когато свърши, в стаята цареше тишина.
Калвин продължаваше да гледа листа. Най-накрая вдигна очи. Веждите му бяха извити нагоре. Той се отпусна в стола си, почука с пръст по бюрото и поклати бавно глава. Изражението му бе объркано.
— Предполагам, че първото, което трябва да попитам е защо казваш на мен всичко това на толкова ранен етап? Все още никой от случаите не е подписан.
— Единствено защото предполагах, че може да искате да предупредите някого в „Манхатън Дженерал“ какво е мнението ни тук, както и за да повишат индекса на подозрение.
— Поправка! — прогърмя Калвин. Плъзна поглед по часовника си, което не убягна на Лори. — Бих ги предупредил какво е твоето мнение, не моето. Лори, изненадваш ме. Използваш грубо неадекватни данни, за да правиш прибързани и абсурдни заключения. — Той удари с опакото на ръката си по листа. — Вероятно ти се струва, че са пълни спекулации, но може да се окаже изключително пагубно за „Манхатън Дженерал“, ако всичко това попадне в погрешни ръце, което, както знаем, става често. Може да доведе до паника. Ние в Патологическия център работим с факти, а не с произволни предположения. По дяволите, можем да загубим доверие!
— Имам силна интуиция — обади се Лори.
Калвин удари с ръка по бюрото и листите се разхвърчаха.
— Не мога да понасям женската интуиция, ако това са ти аргументите. Какво си мислиш, че е това, курс по шев и кройка? Ние сме научна организация; служим си с факти, а не със слухове и догадки.
— Но тук говорим за четири необясними по същество случая в рамките на период от две седмици — произнесе Лори учтиво, макар да кипеше.
— Да, но случаите в „Манхатън Дженерал“ са с хиляди. Хиляди! Случайно знам, че имат нисък процент на смъртност, под водещите три процента. Откъде го знам? Назначен съм в Борда. Ела когато имаш някакви резултати от токсикологията или сигурни доказателства за убийство с нисковолтажен ток и тогава ще те изслушам, а не да ми разправяш някакви откачени истории за серийни убийци без никакви факти.
— Не са били убити с електрически ток — възрази Лори. Вече беше обмислила идеята, тъй като стандартните 110 волта бяха в състояние да причинят вентрикуларна фибрилация. Но я беше отхвърлила, тъй като пациентите не бяха включвани към никакви енергийни източници. Още повече, че са били под постоянен мониторинг.
