комфортно.
— Наистина ли?
— А как беше при теб? Когато се натъкнах на Джанис, тя ми спомена, че случаят напомня твърде на този на Макгилън, затова казах на Рива, че може би ти ще го искаш.
— Оценявам го — кимна Лори. — Наистина го искам. Прав си, несъответстващ е точно като Макгилън.
— Какво имаш пред вид с това „несъответстващ“?
— Започвам да мисля, че вчерашното ти предположение за съдебното доказване на начина на смърт като обратно на очакваното, може и да излезе вярно. Като нищо ще се окаже, че имам работа с убийство, за разлика от случая Кромуел. Не мога да спра да мисля за някои от печално известните серийни убийства в здравни институции, и по-специално онези в Ню Джърси и Пенсилвания. — Лори не се притесняваше да споделя подозренията си с Джак, за разлика от опасенията при разговорите с Фонтуърт.
— О! Когато казах, че съдебните ни осигуряват изненади, говорех по принцип. Не съм предполагал нищо конкретно за твоя случай.
— Мисля, че предполагаше.
Джак поклати глава, когато вратата на асансьора се отвори на първия етаж.
— Не, съвсем не. И трябва да ти кажа, че отиваш прекалено далеч със случая, който ми описа. Кое, по дяволите, те кара да мислиш така? — И той я побутна към изхода.
— Тъй като през последните дни аутопсирах двама души относително млади, здрави, починали внезапно и без никаква патология. И двамата!
— Днешният ти случай не показа ли някаква емболия или кардиологични аномалии?
— Абсолютно никакви. Беше чист! Е, имаше няколко вътрешноутробни фиброми, но това е всичко. Както Макгилън, и тази жена е починала в рамките на двадесет и четири часа след пълна упойка. Както Макгилън, и тя е била напълно стабилна, без никакви усложнения, и изведнъж… бинго! Сърцето й спира внезапно и никакви опити за реанимация не могат да я върнат! — щракна с пръсти Лори.
Минаха покрай канцеларията, секретарките се бяха събрали и бърбореха. Телефоните мълчаха. След тежката нощ смъртта в града очевидно си бе дала отдих.
— Два случая не правят серия — възрази Джак. Бе потресен от предположението на Лори за сериен убиец.
— Боя се, че случаите са четири, а не два. Това е твърде много, за да е обикновено съвпадение. — Докато си сипваха кафе от машината, Лори описа разговора си с Кевин и Джордж. Седнаха на неудобните пластмасови столове, заети преди от Кевин и Арнолд.
— Ами токсикологияга? — попита Джак. — Щом излиза, че няма очебийна патология или резултатите от хистологията са добри, значи отговорът трябва да дойде от токсикологията.
— Джордж каза, че още чакал токсикологията по случая си. Очевидно ще ми се наложи да почакам доста. Но каквото и да е, имаме любопитна поредица от съвпадения.
Те надигнаха чашите си почти едновременно и срещнаха погледи.
— Ако питаш мен — произнесе Джак накрая, — струва ми се, че въображението ти е отишло прекалено далеч. Може би си разстроена заради нашите проблеми и търсиш с какво да отвлечеш вниманието си.
Лори махна раздразнено с ръка. От една страна той вечно я покровителстваше, а от друга се опитваше да бъде коректен. Тя извърна поглед и си пое дълбоко дъх.
— За какво искаше да говорим? Сигурно не е свързано със съответните случаи?
— Рива ми каза вчера за майка ти. Изкушавах се да ти се обадя миналата нощ и да те попитам за нея, но предвид обстоятелствата си помислих, че е по-добре да говорим лично.
— Благодаря ти за вниманието. Тя се оправя.
— Радвам се — кимна той.
Той млъкна за миг, размърда се неспокойно и продължи разколебан:
— Не знам дали трябва да казвам на майка ти…
— … но съм сигурен, че си наясно, че при рака на гърдата има наследствен фактор.
— Наясно съм — прекъсна го Лори вбесена, питайки се накъде бие.
— Не знам дали майка ти се е тествала за маркер на мутация на гена за BRCA1, но резултатите могат да са от значение за лечението. Както и за теб, може да се вземат превантивни мерки. Мисля, че трябва да се тестваш. Не искам да те плаша, но…
— Майка ми е позитивна за мутацията на гена за BRCA — призна Лори. Част от гнева й се разсея, когато го видя, че е загрижен.
— Ето, това налага още повече да се изследваш. Мислила ли си за това?
— Мислих. Но не съм убедена, че е от кой знае какво значение и може само да увеличи тревогите ми. Не искам да отстраняват нито гърдите ми, нито яйчниците.
— Мастектомията и оофоректомията не са единствено възможните мерки — прекъсна я Джак. Миналата нощ включих Интернет и прочетох всичко по въпроса.
Лори почти се усмихна. Учуди се, че тя и Джак бяха посетили едни и същи сайтове по едно и също време.
— По-честата мамография е друга възможност — добави Джак. — Всъщност, можеш да обмислиш дори лечение с тамоксифен. Но това е нещо далечно. Както и да е, изводът е, че трябва да се прави нещо. Мисля, че щом имаш тази информация, трябва да го направиш. Всъщност, бих искал да те помоля да го направиш. Не, връщам си думите назад. Умолявам те да го направиш… заради мен.
За нейна изненада, Джак се наведе и взе ръцете й в своите, стискайки ги силно.
— Убеден ли си? — попита тя, имайки предвид последните му думи.
— Напълно! Дори единственият ефект да е да те склоня да се преглеждаш по-често. Лори, моля те!
— Кръвен тест ли е? Дори не знам.
— Да, обикновен кръвен тест. Избрала ли си си лекар в „Манхатан Дженерал“, където вече всички сме длъжни да ходим?
— Още не — призна Лори. — Но мога да се обадя на една стара приятелка от колежа, Сю Пасеро. Работи във вътрешна медицина. Сигурна съм, че ще ме приеме.
— Отлично! — Джак потри ръце. — Трябва ли да звъня, за да съм сигурен, че си го направила?
Лори се засмя.
— Ще го направя, наистина.
— Днес.
— Добре, за бога. Ще отида още днес.
— Благодаря — каза Джак. Той пусна ръката на Лори, която продължаваше да стиска. — Сега, след като уредихме този въпрос, искам да те попитам дали не можем да стигнем до някакъв компромис и да се върнеш в моя апартамент?
За миг тя не можа да отвърне нищо. Точно когато си мислеше, че Джак няма да повдигне въпроса за отношенията им, той го беше направил.
— Както вече ти казах — продължи той, — ти ми липсваш. А най-лошо от всичко е, че играта ми на баскетболното игрище е пълен провал. Цялата отбрана, която внимателно си бях изградил, беше подкопана и рухна за миг при вида на два чифта твои бикини.
— Какви бикини? — застана тя нащрек. Съвсем съзнателно не се засмя на опита му да се върне към обичайния за него духовит сарказъм. Не виждаше нищо забавно в намека, че храбростта му на баскетболното игрище може да е определящ фактор за връщането й при него.
— Забравила си ги в банята. Но не се тревожи, прибрани са на сигурно в бюрото ми.
— Какво разбираш под „компромис“? — попита Лори колебливо.
Джак се размърда в стола си. Беше очевидно, че се чувства неловко от въпроса й. Лори го изчака. Той въздъхна и разпери безпомощно ръце:
— Че сме съгласни да обсъждаме нещата по същество.
Сърцето й прескочи един такт.
— Това не е компромис — произнесе тя с глас, който отразяваше обезкуражаването й. — Джак, и
