— И аз забелязах. Но както повечето ни сътрудници и тя не се спогажда много с началниците, затова нищо чудно да изпитва облекчение, че омразната й шефка вече няма да се мотае наоколо. — Боб запали двигателя и голямата машина напусна мястото си. — Мисля, че трябва да я държим под око — продължи след малко той. — Ако пак се случи нещо подобно, трябва да подозираме най-лошото и ще се наложи да се отървем от нея. Ти ще си човекът.
— Знам — кимна Дейв. — Затова я питах за навиците й.
— Предположих — измърмори Боб и натисна газта до дупка. — Но имай едно наум — хора като тази мацка не се притесняват да лъжат за всичко.
Дейв кимна, но не беше убеден. Със склонността на Ракоци към усамотение нямаше да има никакъв проблем да я очисти.
13.
Лори махна малкото пластмасово капаче и след като реши, че е достатъчно пълно го остави на края на мивката. Нямаше намерение да седи и да чака, докато изтече необходимото време. Затова побърза да влезе и пусна душа. Ароматът на пяната изпълни малкото помещение и тя вдъхна с удоволствие. Изправи се и остави водата да се стича по главата й. За нея душът нямаше терапевтичното действие, което имаше ваната, но щеше да я накара да се отпусне.
Беше прекарала неспокойна нощ, съзнанието й отказваше да се изключи от проблемите. Сънят й беше накъсан, измъчван от тревожни сънища. Когато алармата на часовника прозвуча, тя почувства облекчение, че най-после безкрайната нощ е свършила. Не се чувстваше отпочинала, но беше доволна, че най-после ще стане. Завивките и чаршафите се намираха в пълен безпорядък, сякаш е имало сражение.
Както предишните две сутрини, със ставането беше усетила пристъп на гадене, но след душа остана само лек намек за това и предполагайки, че ситуацията ще е същата, очакваше да се почувства почти нормално след като хапне нещо на закуска.
Стъпи на мокетеното килимче, избърса се, след което отново подложи косата си под душа и завъртя глава. После завъртя кранчето и тръсна гривата си като пале, излязло от водата. Чак тогава се осмели да хвърли поглед към безобидната пластмаса на ръба на мивката.
Затаи дъх. С треперещи пръсти вдигна теста сякаш, ако го приближеше към очите си, резултатът можеше да се промени. Но не беше. В малкото прозорче в опаковката се виждаха две розови линии. Тя затвори очи и остана така няколко секунди. Когато ги отвори, розовите линии продължаваха да си стоят на същото място. Беше прочела упътването отстрани и знаеше, че тестът е положителен. Беше бременна!
Коленете й се разтрепериха и тя седна върху тоалетната чиния. Почувства се напълно зашеметена. За толкова малко време се бяха случили толкова объркващи неща. Всичко тръгна от полураздялата й с Джак, последва ракът на майка й, ситуацията с мутацията на BRCA1 и вихрените отношения с Роджър. А сега се замесваше в поредната бъркотия. През по-голямата част от живота си си беше мечтала какво ще е като забременее, но ето, че сега бе станало, а тя нямаше представа как трябва да се чувства. Сякаш животът й се бе изплъзнал от контрол.
Тя остави обратно теста на мивката и погледна към опаковката сякаш тя бе виновна за състоянието й. Беше прочела, че изследването може да се направи и вечерта, но е по-надеждно и сигурно, ако е сутрин. Е, изчака. Беше й ясно, че се опитва да отложи неизбежното. Когато мисълта, че може да е бременна й хрумна докато беше в офиса на Роджър, беше сигурна. Само това можеше да обясни сутрешното гадене, което лекомислено приписваше на изядените миди.
Поклати глава невярващо. Фактът, че е бременна бе поредното доказателство за способността й да изхвърля от ума си онова, за което не иска да мисли. Тя ясно си спомни, че е пропуснала месечния си цикъл преди три седмици. Но при цялото напрежение в службата и здравословните й проблеми, бе решила да не се тревожи и явно бе успяла. В края на краищата не й се случваше за първи път да пропусне цикъл заради стрес, а в последно време не можеше да се оплаче, че й липсва такъв.
Плъзна поглед надолу по тялото си и се опита да си представи къде се намира в момента бебето. Макар винаги да бе смятала идеята за нещо съвсем естествено, това което й се случваше в момента й се струваше толкова изключително, че й беше трудно да повярва. Веднага разбра кога е станало. Трябва да беше онази нощ, когато тя и Джак се бяха събудили внезапно и понеже не можеха да заспят, бяха започнали да си говорят. Последваха милувки, прегръдки. И в резултат правиха любов. Много по-късно, когато осъзна, че продължава да лежи с отворени широко очи, Лори осъзна какво й липсваше: семейство с деца. Сега по ирония на съдбата се оказваше, че тогава са създали детето, за което тя мечтаеше.
Тя се изправи и се обърна в профил срещу огледалото. Опита се да провери дали коремът й личи, но след това се разсмя. Знаеше много добре, че на пет седмици ембрионът е не по-голям от осем милиметра и не е в състояние да предизвика видими външни промени.
Смехът й изведнъж секна и тя се вгледа отново в огледалото. Да е бременна при сегашните обстоятелства беше нещо, което едва ли заслужаваше смях. Това беше грешка със сериозни последици за живота й, както впрочем и за другите. Как се беше случило? Винаги избягваше да прави любов, когато си мислеше, че може да е фертилна, как така се беше объркала? Мислите й се върнаха отново към онази нощ и тя осъзна какво всъщност беше станало. Два след полунощ практически бе следващият ден. Предният ден й беше десети ден и тогава не би имало проблем, но определено не и на единадесетия.
— Мили боже! — произнесе тя с отчаян глас, когато реалността я връхлетя с пълна сила. Наистина беше зашеметена и дори леко депресирана. Необходимостта да говори с Джак внезапно се промени — от желание се превърна в необходимост, макар да се питаше как ще намери в себе си емоционални сили да го направи. Толкова много проблеми занимаваха съзнанието й, един от които беше, че е позитивна за маркера на BRCA1. Как щеше да се отрази това на бременността й? Представа нямаше, но най-неочаквано в ума й изникна думата „аборт“. Макар и да беше лекар, винаги свързваше тази дума по-скоро с политическото й значение за правата на жените, отколкото с нещо, което би могла да отнесе към самата себе си. Но внезапно всичко това се беше променило.
— Трябва да се стегна! — каза тя на отражението си в огледалото с по-голяма увереност, отколкото чувстваше. Извади сушоара и започна енергично да суши косата си. Единственото й убежище беше работата. Въпреки проблемите си трябваше да отиде на работа.
Както и очакваше, гаденето й премина веднага след закуската. Излезе, че корнфлейксът без мляко е изключително вкусен. Докато хрупаше, дискомфортът в лявата половина на тялото, който чувстваше понякога, се върна. Тя опипа с пръсти мястото. Чувството се усили, особено когато премести ръката си към средата на корема, макар да не можеше да го нарече болка. Запита се дати беше свързано с ранната бременност. Тъй като никога преди не беше забременявала, нямаше представа дали е нормално. Като професионалист беше наясно, че процесът е свързан с накърняване на утробната стена, така че не бе изключено. Не беше изключено дискомфортът да се дължи и на десния яйчник. Така или иначе не това беше голямата й грижа.
Когато пристигна в Патологическия център беше седем и петнайсет, но не й се вярваше, че Джак ще е в офиса си. В последно време идваше все по-рано и по-рано на работа Предположението й бе потвърдено, когато видя, че любимото място на Вини вече е празно и вестникът му е изоставен на спортната страница, което означаваше, че той вече е долу и помага на Джак. Чет беше затрупан с работа, седеше на главното бюро и прехвърляше папките на труповете, докарани през нощта. Това беше последният му ден за седмицата. Идущата седмица Лори щеше да е дежурен патолог, което означаваше, че тя трябва да решава кои случаи ще се подлагат на аутопсия и да ги разпределя между колегите си.
— Джак долу ли е? — попита тя, след като отпи първата глътка кафе. Надяваше се кофеинът да оправи меланхоличното й настроение, без да й причинява стомашни неприятности.
Чет вдигна глава.
— Знаеш го Джак. Когато дойдох, вече беше избрал най-интересните случаи и нямаше търпение да ги започне.
— Какво прави в момента? — Топлината на кафето я накара да потрепери.
— Интересното е, че ти питаш. Пое точно такъв случай, каквито бяха вчерашните ти два.
Лори остави чашата с кафето и зяпна от изненада.
— Искаш да кажеш, че е дошъл поредният случай от „Манхатън Дженерал“?
