Светлорусата й коса беше стегната във френски кок, на лицето й играеше неизменната слънчева усмивка. Кевин си я спомни именно поради усмивката, която изглежда никога не помръкваше.
— Надявах се, че няма да забележи отсъствието ми — смутено промърмори той. Кандис отметна глава и се разсмя. После, забелязала смущението на Кевин, сложи ръка пред устата си.
— Пошегувах се — поясни тя. — На практика не съм сигурна, че господин Уинчестър изобщо си спомня физиономията ви… Нали помните каква лудница беше при пристигането му?
— Действително имах намерение да го посетя — промърмори Кевин. — Но просто не ми остана време…
— Нима човек може да бъде толкова зает в това затънтено място? — учуди се Кандис Брикмън.
— Не става въпрос за заетост, а за някои мои съмнения — поясни Кевин.
— Какви съмнения? — усмихна се Кандис. Този свенлив учен определено й харесваше.
Кевин направи неопределен жест с ръце, лицето му поруменя.
— Всякакви — объркано рече той.
— Странни хора сте вие, учените — отново се усмихна Кандис. — Но стига шеги… Имам удоволствието да ви съобщя, че състоянието на господин Уинчестър е много добро. И то благодарение на вас, както твърди хирургът…
— Не бих се подписал с две ръце под подобно твърдение — рече Кевин.
— Охо, значи сте и скромен — изгледа го с насмешливо присвити очи младата жена. — Като прибавим това към гениалните ви способности, бързия ви ум и очевидната ви неловкост, комбинацията става убийствена!
Кевин само преглътна, руменината по бузите му се увеличи.
— Дали няма да ви прозвучи много нахално, ако ви поканя да обядваме заедно? — премина във внезапна атака Кандис. — Имам предвид нещо по-различно от това, което предлага болничната столова, да речем един хамбургер… А и времето е слънчево и предразполага към малка разходка…
Объркването на Кевин беше тотално. При нормални обстоятелства положително би намерил начин да отхвърли неочакваната покана на младата жена, но разговорът с Бъртрам все още беше пресен в главата му.
— Да не би да си глътнахте езика? — изгледа го изпод кокетно вдигнатите си вежди Кандис.
Кевин махна с ръка по посока на лабораторията, после смутолеви нещо от сорта, че Есмералда ще го очаква за обяд.
— Защо не й се обадите? — попита Кандис, инстинктивно почувствала, че този мъж иска да приеме поканата й.
— Предполагам… — преглътна Кевин. — Ще й позвъня от лабораторията…
— Много добре — кимна Кандис. — Тук ли да ви почакам, или да дойда с вас?
Кевин за пръв път се сблъскваше с толкова настъпателна млада дама. Пък и опитът му не беше кой знае какъв… Единствената му голяма любов, ако не се броят няколкото неизбежни ученически провала, беше Джаклин Мортън, колежка-аспирантка… Джаклин беше свенлива като него и по тази причина началото на връзката им се проточи с месеци, след дълги часове съвместна работа.
Кандис изкачи петте стъпала, които я деляха от Кевин. Обута в чисто нови маратонки „Найки“, тя беше висока някъде около метър и седемдесет.
— Явно ви е все едно, затова ще дойда — рече тя.
— Добре — кимна Кевин.
Нервността го напусна толкова бързо, колкото се беше появила. При контактите с представителки на нежния пол се стресираше главно защото не беше в състояние да им предложи тема за разговор. Но с Кандис тази опасност беше отстранена още в началото, тъй като тя имаше грижата да поддържа разговора. За два етажа нагоре по стълбите тя успя да засегне темата за времето, за града, за болницата и следоперативното състояние на пациента.
— Това е лабораторията ми — рече Кевин и отвори вратата пред гостенката.
— Фантастично! — рече с уважение тя. Кевин се усмихна, тъй като усети, че забележката й е съвсем искрена.
— Вървете да се обадите, а аз ще се поогледам — рече тя. — Разбира се, ако нямате нищо против…
— Моля — разпери ръце Кевин.
Опасенията му, че Есмералда ще се обиди, се оказаха напразни. Тя прие новината напълно равнодушно и го попита дали ще се прибере за вечеря.
— Да, по обичайното време — увери я Кевин, а после, за огромна своя изненада, добави: — Може би ще имам компания. Това няма да те затрудни, нали?
— Не, разбира се — отвърна Есмералда. — Колко души ще дойдат?
— Само един — отвърна Кевин и побърза да затвори. После извади кърпичката си и избърса внезапно овлажнелите си длани.
— Уреди ли се? — подвикна от другия край на помещението Кандис.
— Да, можем да тръгваме.
— Лабораторията ви е страхотна — обяви младата жена. — Никога не съм очаквала, че такова нещо може да съществува тук, в сърцето на Африка. Какво правите с това невероятно оборудване?
— Опитвам се да усъвършенствам някои неща.
— По-конкретно?
— Наистина ли искате да знаете? — погледна я Кевин.
— Да — кимна Кандис, — Би било интересно…
— На този етап се занимавам с малките хисто-съвместими антигени… Вероятно знаете, че това са протеините, които определят нашата индивидуалност…
— И какво правите с тях?
— Локализирам техните гени в желания хромозом, а след това търся подходящ носител. Ако има такъв, гените могат да бъдат пренасяни…
— Признавам, че нямам никаква идея какво е това носител — засмя се Кандис. — Всъщност, мътна ми е и молекулярната биология като цяло…
— Нещата не са толкова неразбираеми, колкото изглеждат — отвърна Кевин. — Главното е да се знае, че определени гени могат да се местят в границите на своя хромозом. Това най-често става при Б- лимфоцитите, по този начин те разнообразяват своя арсенал от антитела. Други гени пък могат да разменят местата си с гени-близнаци. Вероятно знаете, че всички гени си имат двойници…
— Това го знам — кимна Кандис. — Както и хромозомите. Във всяка от нашите клетки съществуват двадесет и три чифта хромозоми.
— Точно така. А когато гените разменят местата си в хромозома, ставаме свидетели на тъй наречената хомологенна транспозиция. Този процес е от ключово значение при генериране на половите клетки, както в спермата на мъжа, така и в яйцеклетката на жената. Той улеснява генетичния обмен, а оттам и еволюционните способности на организма.
— Значи хомологенната транспозиция играе ключова роля в еволюцията — отбеляза Кандис.
— Абсолютно вярно — кимна Кевин. — Мобилните генни частици се наричат транспозони, а ензимите, които играят ролята на катализатори при този обмен — транспонази.
— Дотук ми е ясно — рече Кандис.
— В момента моят интерес е насочен към транспозоните, който съдържат в себе си гени, подпомагащи появата на вторични хистосъвместими антигени — поясни Кевин.
— Разбирам — кимна Кандис. — Картината започва да ми се очертава… Вашата цел е да прехвърлите генът, който подпомага появата на вторични хистосъвместими гени, от един хромозом в друг…
— Браво! — похвали я Кевин. — Номерът е да се открие и изолира съответната транспоназа. Това е най-трудно. Открия ли транспоназата, лесно откривам и самия ген. Успея ли в това, прибягвам до стандартната техника за рекомбиниране на ДНК и го репродуцирам…
— С помощта на бактерии, нали?
— Или чрез бактерии, или чрез мамалианска посявка — кимна Кевин. — Зависи кой метод е по- подходящ за конкретния случай…
