последиците от срещата с Анджело не изглеждаха съвсем зле. Най-видна беше синината под окото й.
— Е, вече преспахме — подхвърли тя. — Още ли си убеден, че трябва да пътуваме за Африка?
— Абсолютно — кимна Джак. — Изгарям от нетърпение!
— Наистина ли ще платиш билетите на цялата група? — вдигна вежди тя. — Ще ти излезе доста соленичко!
— Че за какво друго да си харча парите? — сви рамене той и очите му обходиха стаята. — Това тук не изисква особени средства, а колелото си вече изплатих…
— Говоря сериозно — въздъхна Лори. — За Естебан бих могла да те разбера до известна степен, но за Уорън и Натали…
Снощи, запознала се с предложението на Джак, Теодора напомни на мъжа си, че един от тях трябва да остане тук, за да се грижи за магазинчето и синът-тийнейджър. Хвърлиха ези-тура и това задължение се падна на Теодора.
— И аз съм сериозен — отвърна Джак. — Действително искам да си направим едно приятно пътуване. Дори нищо ново да не научим, това ще бъде страхотно пътешествие. Забеляза ли как светнаха очите на Уорън? А на връщане; ще останем един-два дни в Париж…
— Излишно е да ме убеждаваш — усмихна се Лори. — Отначало бях твърд противник на заминаването ти, но сега изгарям от нетърпение!
— Остава да убедим Бингъм — напомни й с въздишка Джак.
— Мисля, че няма да е трудно — успокои го тя. — И двамата не сме ползвали отпуските си, а Лу също ще помогне, тъй като умира от желание да ни разкара от града…
— Нямам доверие в бюрократите, но този път съм оптимист. Нека си разделим задачите: аз ще купя билетите, а ти, Уорън и Натали ще се занимавате с визите. Трябва да се ваксинираме срещу тропически болести, най-вече малария. Времето за качествена ваксинация няма да ни стигне, затова трябва да разполагаме с достатъчно спрей против комари…
— Това звучи разумно — кимна Лори.
Заради нея Джак беше принуден да остави в апартамента любимия си планински бегач. До Патологическия център се придвижиха с такси. В залата за идентификации завариха Вини, както винаги с разтворен вестник в ръце.
— Какво правите тук? — стреснато попита той, а гласът му прозвуча така, сякаш виждаше призраци.
— Що за въпрос? — изгледа го Джак. — Ние работим тук, забравил ли си?
— Мислех, че сте на повикване — направи опит да се овладее Вини, отпи глътка кафе от чашата пред себе си, но се задави.
Новодошлите се насочиха към машината за кафе.
— От няколко дни насам е в шантаво настроение — прошепна Джак.
Лори хвърли продължителен поглед към младежа, скрит зад вестника си.
— Странна реакция — кимна тя. — Вчера и с мен беше нервен… Очите им се срещнаха. — Дали мислиш това, което мисля аз? — попита след продължителна пауза Лори.
— Може би — кимна той. — Има достъп, а и дежурствата му съвпадат…
— Мисля, че трябва да кажем на Лу — въздъхна Лори. — Не ми се иска да топим Вини, но сме длъжни да открием съучастника на бандитите.
Днешният ден беше последният от седмичното й дежурство като координатор на аутопсиите, мястото й щеше да заеме Пол Плоджит. Всъщност, той вече беше зад бюрото и прелистваше папките с новопристигналите случаи. Приближиха се към него и му съобщиха, че не желаят назначения, тъй като възнамеряват до поискат отпуск. Пол кимна с глава. Изминалата нощ се оказа спокойна, мъртъвците за аутопсия бяха доста под средното за моргата количество.
Далеч по-добре ориентирана от Джак в бюрократическите процедури, Лори подхвърли идеята да запознаят с плановете си първо Калвин, а след това Бингъм. Джак без колебание прие. Единствената забележка на масивния заместник-директор беше свързана с краткото предизвестие.
Не след дълго в института се появи и Бингъм. Двамата патолози почукаха и влязоха в кабинета му. Седнал зад бюрото с купчина поща пред себе си, директорът им хвърли любопитен поглед над рамките на очилата си.
— Две седмици отпуска от днес? — попита с недоверие той. — Какво толкова сте се разбързали?
— Планирали сме една авантюра и искаме да тръгнем тази вечер — поясни Джак.
Воднистите очи на Бингъм заскачаха по лицата им в бърза последователност.
— Да не сте решили да се жените? — попита с внезапно подозрение той.
— Е, не сме чак такива авантюристи — успокои го Джак.
Лори избухна във весел смях.
— Съжалявам, че не ви предупредихме по-отрано — рече тя. — Но снощи и двамата бяхме подложени на натиск във връзка със случая Франкони…
— Заплашили са ви? — сбърчи вежди Бингъм. — Така ли да си обясня синината под окото ти?
— Страхувам се, че да — кимна с въздишка Лори. Беше се опитала да прикрие с грим пораженията от юмрука на Анджедо, но с ограничен успех.
— Кой? — рязко попита директорът.
— Една от престъпните фамилии, действащи в града — поясни Лори. — Подробности ще научите от лейтенант Луис Солдано, който иска да поговори с вас и относно присъствието на доносник на мафията в Патологическия център. Мисля, че разбрахме как точно е било изнесено от тук тялото на Франкони…
— Слушам ви — рече Бингъм, заряза пощата и се облегна в креслото си. Лори му разказа накратко за развоя на събитията, подчертавайки факта, че погребална агенция „Сполето“ е получила предварително входящия номер на неидентифицирания труп.
— И детектив Солдано счита за разумно вие двамата да изчезнете за известно време, така ли? — присви очи шефът.
— Точно така — кимна Лори.
— Много добре, значи изчезвате — взе бързо решение Бингьм. — Аз ли да търся Солдано, или той ще ми се обади?
— Доколкото разбрах, той ще ви потърси — рече Лори.
— Много добре — кимна Бингъм и се извърна към Джак: — А какво стана с онзи черен дроб?
— Все още чакам резултатите от няколко теста — отвърна патологът.
— Този случай наистина е трън в задника — кимна с въздишка Бингъм. — Искам да бъда информиран за всичко ново, което откриете, защото хич не си падам по изненадите… — Очите му се сведоха към купчината поща върху бюрото: — Е, хубаво… Приятно прекарване, пратете ми една картичка…
В коридора Джак и Лори си размениха по една усмивка.
— Нещата се подредиха много добре — потърка ръце Джак. — Не очаквах Бингъм да се съгласи толкова лесно.
— Може би трябваше да му кажем, че отиваме в Африка именно заради черния дроб — подхвърли замислено Лори.
— В такъв случай положително щеше да ни отреже — поклати глава Джак. — Отдавна му е писнало от този случай и иска час по-скоро да го забрави…
Разделиха се и всеки се насочи към своя кабинет. Лори потърси номера на гвинейското посолство за визите, а Джак се зае с резервациите на самолетните билети. Тя бързо разбра, че Естебан е бил прав — получаването на визи не беше свързано с никакви проблеми, можеха да ги имат още преди обед. А от авиокомпания „Ер Франс“ увериха Джак, че ще се заемат с всички формалности и следобед може да си получи билетите.
— Започвам да вярвам, че наистина ще пътуваме! — рече възбудено младата жена, изправила се на вратата на кабинета му. — Ти как се справи?
— Отлично — усмихна се широко Джак. — Летим довечера, в седем и половина.
— Не мога да повярвам! — плесна с ръце Лори. — Чувствам се като ученичка преди първата си екскурзия!
Уредиха си час за имунизация в манхатанската болница „Дженерал“, после Джак набра номера на
