— Предприе ли нещо по-нататък?
— В известна степен, да. Отидох в къщата, но там живееше азиатско семейство, от единайсет години. Бившият собственик, според тях, емигрирал в Австралия.
— Казал ли си му?
— Не.
— Мислиш ли, че е необходимо?
— Раздвоен съм. Като нищо би тръгнал за Австралия да гони дивото. Как бихте постъпили вие, Отче?
— Ще си трая и ще си гледам работата, защото според мен това е нещо съвсем обикновено. А ще ти кажа и друго, от десет души само един е доволен, че се е захванал с търсенето; повечето се срамуват от това, което са открили. Знаеш ли, много е странно това с извънбрачните, изпитват нужда да се хванат за нещо по-голямо от тях, защото обществото ги е лишило от самочувствие. Кого избират за баща, или майка, но в повечето случаи за свой баща? Той никога не е докер или шофьор на автобус или чистач или пък някой, който обслужва тоалетни. О, не, не. Обикновено започват от лекарите като стигат до хирурзите; ако пък са от учителската професия, търсят някой от Оксфорд или Кеймбридж. Съвсем не им е чужда мисълта, че биха могли да са от кралско потекло. Може да се учудиш, но свещеникът представлява кошче за загубени идеали и идоли. Когато едно хубаво момиче с хубава работа и добри осиновители непременно реши да изясни произхода си, то обикновено търси майката и тогава разбира, че майка му е от голямо семейство и то не го иска. Защо? Защото в продължение на години е било на улицата. Не ти разкривам някакви тайни, защото това се случи на сестра ми и зет ми, които си осиновиха дете и даваха мило и драго за него. Момичето вече не беше същото. Остана ли при тези, които я осиновиха? Не; разби сърцата им, защото нейното беше разбито. Но ти ще кажеш, че човек като Джо ще погледне на тези неща по различен начин; той би могъл да понесе такъв удар и да го преживее. Не се заблуждавай. Мъжете са по-критични към майките си от която и да е жена, защото всеки мъж в дъното на душата си иска да знае, че майка му е добра жена. Съпругата може да е уличница, но никога майката. А той като знае, че е незаконороден, до края на живота си носи това чувство за срам. Имам доказателства; това не са празни приказки. Така че, моят съвет е да не си търсиш белята в Австралия или в Тамбукту или където и да е. Това е. — Той промени тона си и протегна ръка към топлината на изкуствения огън. — Толкова ми е удобно, че не ми се става. Но трябва да поговоря с Дон. Би ли ме завел?
Двамата се изправиха. Тогава свещеникът, след кратка пауза, по време на която погледна първо нагоре към тавана, после надолу към добре излъсканите си черни ботуши, каза:
— За последните церемонии. Нали ще ми кажеш, ако нещата рязко се изменят? Твърде рано е да се разпореждам от сега, защото, въпреки че в деветдесет и девет случая от сто настъпва успокоение, но представи си, че неговият случай не е от тях. Не искаме той да се лута, нали? Затова, когато прецениш, че е дошло времето, независимо по кое време на денонощието, ми се обади.
— Добре, Отче. Не би трябвало да се тревожите, защото той е наясно с това. Нали ви казах, единственото нещо, което го крепи, е да види детето си.
По-късно същата вечер Даниъл стоеше в кухнята с лице срещу Маги.
— Какво значение има дали ще бъде тук или при теб?
— За мен има значение, Дан. Това все още е нейната къща. Истината е тази, че присъствието й още се чувства. А ти искаш да се кача при теб. Аз чувствам нещата по друг начин.
— Но това съвсем не е така. Току-що ти казах какво мисли свещеникът: тя няма да се върне скоро, ако изобщо се върне; защо тогава трябва да бъдем заедно само веднъж в седмицата? О, Маги — той я прегърна — имам нужда от теб. За всичко имам нужда от теб. Понякога през деня, дори когато имам най- много работа, ми се иска да зарежа всичко, да отида до телефона и само да чуя гласа ти. Когато се прибирам вечер, искам да дойда право в кухнята и да те прегърна. Това, за което те искам, не е едно единствено нещо: ти си всичко за мен, ти си събеседничка, приятелка, любовница. Да, любовница. Нощно време там горе — той вдигна главата си — се мятам в леглото и знам, че само едно стълбище и един коридор те делят от мен. Слушай, скъпа, ако ти не се качиш горе, ще ми позволиш ли да дойда в твоята стая?
Стоейки в прегръдките му, тя наведе глава докато челото й докосна рамото му и промълви:
— Аз те искам много повече отколкото ти мен, Дан, за всичко, защото и аз, докато лежа си мисля за теб и копнея да изтичам нагоре по стълбите. Да, наистина. Но има нещо в мен, което ме възпира. Имам скрупули за това.
Той я освободи от прегръдките си и отстъпи назад, а на лицето му се появи тъжна усмивка и каза:
— По-рано Уинифред не ме пускаше в стаята си от страх да не би тялото ми да докосне нейното, а сега и ти не искаш да дойдеш, в стаята ми поради същите причини.
— О, не е честно, Дан и ти знаеш това. Изопачаваш нещата. Ще дойда в стаята ти на всяко друго място, но не и тук.
— Добре, не се качвай горе, но нека аз да дойда при теб. Виж, Маги, това може да продължава години; имам предвид тя да остане там, където е. Какво ще правим ние? Всеки да си живее живота ли според теб? И да бъдем заедно само веднъж седмично? Да се любим като по план, за да не пропуснем възможността? Аз нямам нужда от теб по такъв начин. Както ти казах, нужна си ми за всичко: да си седя тихичко при теб, да се лежа спокойно до теб, дори само да знам, че си тук.
Докато стояха и се гледаха един друг в тишината, в хола звънна телефонът и Даниъл каза:
— Кой може да бъде по това време на нощта?
— Ще отида да видя.
Той я отмести встрани и каза:
— Не, не; аз ще отида. — После изтича в хола, вдигна слушалката и каза:
— Ало?
— Даниъл, обажда се Фло.
— Фло! Какво се е случило?
— Нищо лошо дотук; всичко е наред. Имам новина за теб: Харви и аз ще се оженим.
Той замълча, преди да се разсмее:
— Въобще не съм изненадан.
— Може и да не си, но ще стане съвсем бързо. Следващата събота, бих искала да дойдеш.
— Следващата събота ли? Защо толкова бързо? Да не си…?
— Не, не съм бременна; но той има чудесно предложение. И точно навреме, в момент, в който тук няма много работа, поне за него. Предложението е за Канада и естествено той иска да го приеме.
— О, да, разбира се. Радвам се да го чуя, Фло. Но от друга страна ще те загубим. Много ще ми липсвате с Харви. Хареса ми този човек, нали знаеш.
— И на мен. Той, явно от няколко седмици знае за това, поне, че се очаква такова предложение, но не ми е казал, за да не би да се размине. И Даниъл…
— Да, Фло?
— Нали разбираш какво значи това за посещенията при Уини всяка седмица? Трябва да се направи нещо.
— Нищо не мога да направя. Отец Рамшоу се отби тази вечер. Видял я днес и това, което разбрах е, че дори моето име я изкарва от равновесие. Но не се тревожи за това; трябва да ти благодаря за всичко, което направи през изминалите седмици. Както и да е, ще дойда в събота. Ако аз не мога, Джо ще дойде.
— Не бихте ли могли и двамата да дойдете? О, не; сигурно искам твърде много. Разбирам. Ще се радвам да видя един от двама ви. Как е Анет?
— Страхувам се, че в момента не е много добре. Докторът и каза да лежи една седмица. Е, лежа двайсет и четири часа. Между нас казано, ще бъда изненадан, ако издържи, въпреки че се надявам. Между другото, колко време ще бъдете там? За постоянно ли отивате?
— Доколкото знам, да. Но, разбира се, първо ще трябва да видим как ще ни посрещнат. Разбираш ли?
