Раздай и на мен, Сам.
Заложи минималната сума и не след дълго превърна тихата маса в оживена. Разказа им, че е студент в университета в Лас Вегас, направил магистратура по гражданска администрация и започнал докторската си програма. Заразпитва останалите откъде са и с какво си вадят хляба. След като обясни на всички, че имал някакъв проблем с рамото си, той се обърна към Питър.
— Аз съм местен — каза му Питър. — Занимавам се с компютри.
— Страхотно — подканващо отвърна онзи. — Това е страхотно, пич.
— Аз пък съм в застрахователния бизнес — съобщи шефът на масата.
— Значи продаваш застраховки, така ли, пич?
— И да, и не. Ръководя застрахователна компания.
— Супер! Значи си голяма клечка, пич! — възкликна хлапето.
Сам разбърка тестетата и Питър инстинктивно започна да брои отново. След пет минути играта беше напреднала и сборът се покачваше. Питър продължи да залага, този път с малко повече късмет — спечели няколко ръце повече, отколкото изгуби.
— Ето, нали ти казах — радостно отбеляза Сам, след като Питър спечели три поредни ръце. Докторът беше олекнал с две хилядарки, а застрахователят се бе простил с повече от трийсет и почваше да става кисел. Хлапето залагаше както му попадне, уж без да има усет към играта, но пък изгуби само две стотачки. Поръча си ром с кола и се заигра с пръчицата за разбъркване, докато не я изпусна случайно на пода.
— Уф — тихо рече той.
Някаква блондинка към трийсетте в тесни джинси и бюстие в жълто и зелено приближи масата и седна на един празен стол. Сложи скъпата си дамска чанта под краката си за по-сигурно и подреди жетони за десет хиляди долара на четири спретнати купчинки.
— Здравейте — стеснително поздрави тя.
Не беше неземна красавица, но имаше влудяващо тяло и мек, секси глас, който накара разговора да секне.
— Надявам се, че не се натрапвам — добави жената, като донагласяше жетоните.
— В никакъв случай! — отвърна хлапето. — Сред тръни като нас просто трябва да има роза.
— Аз съм Мелинда. — Последва характерното за Вегас минималистично представяне. Била от Вирджиния. Показа годежната си халка. Хъби бил в басейна.
Питър я гледаше как изигра няколко ръце. Беше бърза и дръзка, залагаше по петстотин на ръка и правеше рисковани ходове, които се изплащаха доста добре. Хлапето изгуби три поредни ръце, облегна се назад в стола си и въздъхна:
— Човече, омагьосан съм!
Омагьосан.
Питър си даде сметка, че сборът е плюс тринайсет, а в купа са останали около четиридесет карти.
Омагьосан.
Блондинката бутна напред купчинка жетони за три хиляди и петстотин долара. Щом видя това, застрахователят качи и заложи максимума.
— Вдъхвате ми кураж — каза й той. Питър предпочете да се ограничи със своята стотачка, също като доктора и хлапето.
Сам бързо раздаде и Питър получи силно деветнайсет, застрахователят — четиринайсет, докторът — седемнайсет, хлапето — дванайсет, а блондинката — чифт валета, или двайсет. Дилърът имаше шест. Тя ще затвори, помисли си Питър. Силни карти, дилърът вероятно ще се прецака, така че е в силна позиция със своята двайсетачка.
— Ще направя сплит, Сам — рече тя.
Сам примигна и кимна, когато тя заложи още три и петстотин.
По дяволите! Питър бе поразен. Кой прави сплит на десетки?
Освен ако?…
Питър и докторът пасуваха, хлапето изтегли шестица и получи общо осемнайсет. Застрахователят се издъни с десетка и изруга ядосано.
Блондинката остана със затаен дъх и стиснати юмруци, докато Сам й раздаде дама в едната ръка и седмица в другата. Жената плесна и въздъхна едновременно.
Дилърът обърна своята карта, разкривайки поп, след което извади деветка.
Провал.
Сред радостните й викове Сам се разплати с масата, като бутна жетони за седем хиляди в нейна посока.
Питър забързано се извини и се насочи към мъжката тоалетна. Умът му кипеше. Какви ги мисля? — каза си той. Това не е моя работа! Зарежи!
Но не можеше. Беше заслепен от справедлива ярост — щом
Заобиколи, насочи се обратно към масите за блекджек и установи зрителен контакт с шефа, който кимна и му се усмихна. Питър се промъкна до него.
— Здравейте, как сте?
— Чудесно, сър. С какво мога да ви бъда полезен?
— Виждате ли онова хлапе и момичето ей там?
— Да, сър.
— Броят.
Ъгълчето на устните на мъжа трепна. Беше виждал много неща, но не и един играч да издава друг. Къде беше уловката?
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно. Хлапето брои и й дава знаци.
— Благодаря, сър. Ще се погрижа.
Шефът се обади по радиото на управителя на залата, който на свой ред нареди на охраната да пуснат записа на последните няколко ръце на масата. Погледнато отстрани, дръзкият залог на блондинката определено изглеждаше подозрителен.
Питър тъкмо се бе върнал на масата, когато се появи фаланга униформени служители от охраната. Ръцете на един от тях се отпуснаха на раменете на хлапето.
— Хей, какво става, мамка му! — извика младежът.
Играчите на съседните маси вдигнаха глави и се загледаха към тяхната.
— Двамата познавате ли се? — попита шефът.
— Никога досега не съм я виждал! Това е самата истина! — заяви хлапето.
Блондинката не каза нищо. Просто взе чантата си, събра жетоните и хвърли чип за петстотин долара на Сам.
— Доскоро, момчета — махна им тя, докато я отвеждаха.
Шефът направи знак и Сам беше заместен от друг дилър.
Докторът и застрахователят обърнаха изцъклени погледи към Питър.
— Какво става, по дяволите? — попита застрахователят.
— Брояха — просто рече Питър. — Издадох ги.
— Не, не може да бъде! — извика застрахователят.
— Напротив, може. Не се сдържах.
— Но откъде разбра? — попита докторът.
— Разбрах. — Чувстваше се неудобно от вниманието, което получаваше. Искаше му се да се пръждоса от това място.
— Проклет да съм — поклати глава застрахователят. — Ще те черпя едно, приятел. Проклет да съм. — Сините му очи проблясваха, докато бъркаше в портфейла си и вадеше визитка. — Ето, вземи. Бизнесът ми се прави с компютри. Трябва ли ти работа, просто ми се обади, става ли?
Питър взе визитката: НЕЛСЪН ДЖ. ЕЛДЪР, ПРЕДСЕДАТЕЛ И ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР, ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ДЕЗЪРТ ЛАЙФ“.
— Много мило от ваша страна, но си имам работа — промърмори той. Гласът му едва се чуваше на фона
